Най-голямата в родната ни историята техногенна авария повлия не само на отношението към атомната енергия за мирни цели и сигурността на потенциално опасните обекти. Чернобилските събития предизвикаха в съветската политика информационна катастрофа, ликвидирането на последици от която доведе до смекчаване на цензурата и позволи на печата да говори открито за проблемите, обгърнати дотогава от плътната завеса на военната, държавната и ведомствената тайна, посочва руският в. „Ведомости“ в статия, посветена на годишнината, озаглавена „Пределната доза за Съветския съюз“.

На 26 април 1986 г. неизправност при проверка на системите на Четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ „Ленин“ в СССР, на територията на днешна Украйна, предизвика поредица от експлозии, при които в атмосферата бяха изхвърлени хиляди тонове радиоактивни вещества.

Чернобилската катастрофа е едната от двете аварии от максималното – 7-мо равнище, според Международната скала за ядрените събития. Другата е ядреното бедствие във Фукушима, Япония, през 2011 г.   Радиоактивният облак минава над обширни части от Съветския съюз и Европа. Непосредствените жертви в чернобилската АЕЦ са 30 – работници в централа, загинали при експлозията или в резултат на остра лъчева болест в първите няколко месеца, пожарникари и спасители.

Изпратените за потушаване на възникналия при експлозията пожар и за почистване на зоната около 600 000 ликвидатори са изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.

Вследствие на радиационно облъчване умират 4000 души. Облъчени с радиация са 8,4 млн. души в Беларус, Украйна и Русия. Най-малко 100 000 души умират от ракови заболявания, нарушения на имунната система, сърдечни болести и други вредни въздействия на радиационното заразяване.

Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км – със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, които са с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.  Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. Чернобилската АЕЦ е окончателно затворена на 15 декември 2000 г.

Около 350 000 души са евакуирани от района на експлозията в първите дни след катастрофата, включително 45 000 жители на близкия град, обслужващ централата – Припят. Около 5 милиона души продължават да живеят в заразени по време на бедствието територии в Украйна, Беларус и Русия, припомни „Грийнпийс“.

 В първите дни след аварията не само местните партийни власти, но и академици, а дори ресорния министър на средното машиностроене Ефим Славски убеждаваха Кремъл, че няма голяма опасност, припомня вестник „Ведомости“. Едва на третия ден след аварията СССР потвърди факта пред западните си съседи, при които от два дни имаше радиационна тревога. Чак на 29 април съветските ръководители решиха да предоставят дозирана информация на собственото си население.

Същевременно печатът отвръща на „злостната антисъветска кампания на Запад“, а в Киев и Минск се провеждат масови първомайски манифестации.  Събитията в Чернобил обаче се случиха на фона на новата политика на гласност. Лъжата в съветските вестници и по телевизията породи слухове и паника, увреди здравето на десетки хиляди хора и засили недоверието към укриващите истината власти, отбелязва вестникът.

По-късно генералният секретар Михаил Горбачов писа, че животът му се разделил на две части – преди чернобилската авария и след нея. Рамката на гласността след Чернобил се разшири значително, а цензурата се смекчи. Новата информационна политика се използваше и като инструмент в борбата за власт срещу реакционерите.  Чернобилската катастрофа и ликвидирането на последиците от нея изложиха на показ неефективността на съветската икономика и механизми на управление и активизираха стремежа на Горбачов и обкръжението му към реформи и намаляване на ядрената конфронтация, казва пред „Ведомости“ политологът Борис Макаренко.

В добавка Чернобил стана важно звено в поредица провали и бедствия (кампанията срещу алкохола, Афганистан, жп катастрофи и междуетнически конфликти), които подкопаха вярата на хората в способността на съветското ръководство да управлява успешно страната. Едно от последствията от Чернобил бяха законите, които забраняват скриването на информация за природни и техногенни аварии, застрашаващи живота и здравето на хората (например чл. 7 в закона за държавната тайна) и въвеждат официална отговорност за отказ да се предостави информация на гражданите.

Впрочем сегашната трактовка на разгласяването на държавни тайни в наказателния кодекс и приетият през 2015 г. от президента указ за забрана да се публикуват данни за военнослужещи, загинали при специални операции, повдигат големия въпрос за това какво бихме научили днес за хипотетичен нов Чернобил, допълва вестникът