Заместник-гуверньорът на Чешката централна банка (ЧЦБ) Моймир Хампл направи безмилостен коментар по отношение на условията, които поема България за евентуалното ѝ приемане в еврозоната.

В статията, публикувана в онлайн изданието omfit.org, Хампл коментира, че нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия. Става дума за товара, който ще се задължи да поеме страната ни заедно с други страни, които искат да станат „еврозонални“ в бъдеще – поемане на голям дял от разходите в бленуваната финансова общност, без да сме наясно дали и кога ще станем пълноправен член.

Хампл констатира, че страната ни няма суверенна парична политика, а приема спусканите „отгоре“ позиции – от Франкфурт. Поради това нито имаме парична автономия, нито място на масата, където се решава паричната политика. Хампл прави аналогия с Естония и Литва, преди да приемат еврото – съответно през 2011 и 2015 г.

На пръв поглед, констатира заместник-гуверньорът на Чешката централна банка, страната ни няма проблеми, които да ѝ попречат да влезе в еврозоната. Единственото, което още остава да свършим, е да престоим в Механизма на обменните курсове (ERM II), за да убедим всички в стабилността на лева спрямо еврото за период от минимум две години.

Според Хампл обаче проблемът не е в изпълнението на условията, а в това, че много технократи и политици не искат страната ни в еврозоната, поне в близко бъдеще. И банкерът констатира, че неофициално на София ѝ е било заявявано неофициално от дълго време, че не трябва дори да се опитва да влиза в чакалнята на еврозоната.

С „триумфалното“ обявяване на намерението си през тази година да влезе в чакалнята на еврозоната, окрилена от забележителното си председателство на Съвета на ЕС, на България ѝ е представен унизителен списък с изисквания, който е безпрецедентен, констатира Хампл.

На всичкото отгоре, София трябва „доброволно“ да се съобрази с тях, за да влезем в ERM II. Какво обещаваме да направим, за да се наредим сред „отличниците“? Обещали сме да се откажем от наблюдението на ключови банки, да се присъединим към банковия съюз, да плащаме вноска в Европейския стабилизационен механизъм и да позволим на Европейската централна банка (ЕЦБ) да прави цялостна оценка и одит на финансовия ни сектор.

Хампл определя като „най-любопитно“ за страните извън еврозоната и ERM II изречението в края на изявлението на финансовите министри на страните от еврозоната, публикувано на 12 юли. Те очакват с оглед на „равното третиране“ всяка страна, която иска да влезе в ERM II ( Чехия, Полша, Швеция, Румъния и други), да поеме същите ангажименти като България. Т.е. ставаме за жалон какво бреме трябва да поеме всяка друга страна, чакаща и искаща да стане „евро“-пейска.

Критичният анализ на Хампл завършва с констатацията: „От гледна точка на страна като Чехия последицата от опита на България е, че трудно можем да си представим правителство с достатъчно самоуважение дори да помисли да поеме по пътя към еврозоната. Разходите вече бяха високи, но от лятото насам те на практика са възпиращи.”