В отворената ниша след свалянето на Анна Цолова от сутрешния блок на Нова щели да се настанят Мон Дьо, Ива Софиянска, Никол Станкулова и Румен Бахов. Какъв полет на фантазията, каква поредна футболна драма, както се казва. Това коментира по повод смяната на лицата в Нова телевизия Илиян Василев във Фейсбук. И продължава:

В нормална ситуация, промените в програмната схема на национална медия никога нямаше да се превръщат в тема на бурен обществен дебат – поне не и извън агората на бг-мамите по детските площадки или ТВ-притурките на вестниците. Все пак общественият интерес не живее в телевизора. Проблемите на нацията не се решават с 15-минутно хараламбене между първото кафе и сутрешния душ, нали така?

Само че ситуацията не е нормална. Когато смяната на Ни Ло с Венета Райкова се окаже най-силният трансфер в „А“ групата на ТВ-пазара, за журналистика не може да се говори.

И да, има виновни за това. Медиите отдавна и умишлено се обезкървяват от сериозна, остра публицистика за сметка на пълнеж с риалити по калъп, турски мелодрами и всевъзможни полуфабрикати. И не без съучастието на самата журналистика, чиито представителите са готови на прекалено много компромиси в името на екранното присъствие.

Внезапното изваждане на Цолова от екипа на „Здравей България“ беше предшествано от едномесечна атака срещу нея и Виктор Николаев от страна на евродепутата Николай Бареков. Оставяме настрана иронията, че активното мероприятие беше забъркано от бившия й екранен партньор от бТВ (пресвета Дево от Гуадалупе…). Проблемът няма нищо общо с личните взаимоотношения на главните лирически герои.
Фактите са достатъчно смущаващи, за да предизвикат въпроси за това, което се случва на полето на журналистиката.

Няколко неща правят впечатление:

Например: как така ръководството на Нова ТВ не излезе с официална позиция в защита на журналистите си срещу кампанията на политическо лице?  Защо допусна дискредитирането на Цолова да се превърне в жълта дъвка, без никаква реакция? Това ли е „новото нормално“? Това ли е поуката за следващия журналист, който седне в стола на поредния колега, „отстранен чрез повишение в лайфстайл-сегмента“?

От него / нея ли да очакваме да чуем незададените досега въпроси? Честно? След всичко преживяно – кой ли си представяше, че 2017 г. ще се усеща като лоша версия на 2013? Да е ясно: когато за една нощ разрушиш екранен тандем със 7-годишен стаж, без дори да дадеш възможност на журналиста да се раздели с публиката си на свой терен, в ефир – това не е развод по взаимно съгласие и не е засилка за скок към нови висоти.

Виновни има. Виновни са всички, които допускаха стандартът за качество и професионализъм да се разяжда всекидневно. Допускаха политиката, халтурата и чалгата да се смесят в блудкав, отровен сос. Свалиха летвата до простотемието, сензациите, дребнавото чопкане на всяко банално чудо за три дни.

Сега подмяната на авторитети доведе до имплозия. Апатията на публиката е „присъдата“.  Оттук нататък – ако въобще остане време между репортажите за новите тапети на Тодор Батков-джуниър, разпявката с Азис или прякото включване от кървавото бракоразводно дело на Рудолф-Тадаръкови – може и да се чуе сериозна новина. Както се казва във „Възвишение“ – Наша свобода от нас зависва. Примирението е по-жалко дори от пречупения гръбнак.