Къде е границата? Докъде ще стигне опростачването на нашето общество?

Чувството за срам е от основополагащо значение за обществения живот. Общоприетите морални граници съществуват, защото за тях има причини, а именно спазването на благоприличие и уважение към основополагащите ценности на социума.

И въпреки че ние като народ, като че ли не познаваме достатъчно добре своята християнска култура, запазила ни в тъмните векове на османското иго, ми се струва, че знаем къде се намират тези граници. Ето защо всеки трезвомислещ и патриотично настроен човек би се погнусил от чалгарската вакханалия, разиграла се на територията на православен храм „Свети Петър и Павел“ в местността „Петров Кръст“ в самоковското село Ковачевци.

Група изпълнители от индобългарски произход решават да използват храма като декор. Нещото, което се опитва да бъде певица, вее разголените си баджаци от камбанарията. Другият представител на същия този етнос пък, който също смело се въобразява на певец, е тропнал една пиянска трапеза в двора на църквата.

Ясно е, че разрешение не е искано нито от Синода, нито от местните власти. Ясно е също така, че никой нормален човек не би си позволил да осквернява така един Православен храм. Това, което не е ясно обаче, е докъде може да стигне наглостта. Само преди седмица коментирахме друга певица, която беше заела поза, подходяща за друг вид физиологични дейности, върху паметника „Три поколения“ в Перущица. Днес наблюдаваме стриптийз от камбанарията на един храм.

Силно се надявам този случай да има сериозни последствия и санкции. Защото така явно трябва да бъдат налагани границите на благоприличието.