Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че Националният стадион „Васил Левски” „не върши никаква работа” в момента и „може да се използва за друга тема”, тоест да се събори и построи нещо друго.
При откриване на ремонтирания Зимен дворец той поиска спортните журналисти да помогнат, като организират допитване дали националният стадион е необходим на настоящото му място.
На среща на Борисов със столичните футболни босове е обсъждана идеята, ако се намери инвеститор да построи нов национален стадион на определеното място във Враждебна, то вместо пари той ще получи сегашния “Васил Левски” да го разруши. И разбира се да строи на негово място. Това съобщи в. „24 часа”, като се позова на участник в срещата.
Тези изказвания на Борисов издават нова мащабна далавера с обществени имоти. Защото да получиш мястото на стадиона в парка, срещу нов стадион в квартал извън града е наистина голяма далавера. На мястото на стадион „Васил Левски” ще цъфне огромна офис сграда накрая на парка с прилежащи шадраванчета и прочее, която ще се продаде на парче за много повече от един стадион. И ще ликвидира историческия облик на парка и града.
Сегашните на власт мислят, че летоброенето започва от тях. Могат да събарят и строят както намерят за добре, особено ако имат интерес и нещо може да падне от далавера. Културата им е такава, че не показват никакво уважение и опазване на историческите стойности на града.
Цялата далавера е замаскирана
с приказки, че националният стадион. “Васил Левски” е остарял и морално. Какво значи остарял морално според „модерните строители на съвременна България” като Борисов? Малко места ли има? С ремонта през 2002 г. местата са намалени почти наполовина на 43 хил. седящи, като са спазени изискванията на УЕФА. Класифициран е с 4 звезди по стандартите на УЕФА и ФИФА. Ремонтът, дали добър или лош, но не е оставен стадионът да се руши. (Отделен въпрос е, че може да се реконструира, да стане с повече покрити трибуни).
България с нейните 7 млн. население, от което постоянно пребиваващи са 6 млн., няма нужда от по-голям стадион от „Васил Левски”. Населението не се увеличава, а намалява. Интересът към мачовете е мижав. Дори международни мачове не могат да напълнят стадиона. Пълнят го само концертите на гостуващи звезди. Което става възможно, след като разшириха малко височината на единия от входовете, да може да влизат тирове с техниката за монтаж на сцени и уредби.
Като важен мотив борисовото котило в спорта изтъква и това, че при мач затваряли движението наоколо. Значи, милиционерската каста, от който произлиза и Борисов, открай време е възприела навиците да спира движението около стадиона по време на мач. „Задръства града непрекъснато”, казва за стадиона Борисов. Не го задръства стадионът, а полицията. Не го прави, защото е нужно, а защото така й е по-лесно. Нищо не пречи да се загради около стадиона и организира движението, особено при тези слабо посещавани мачове. Но полицията по традиция, за да й е по-лесно затваря всичко. Много обичат да затварят и забраняват. Иначе ще изисква малко повече усилия.
До стадиона има две спирки на метро, наблизо са спирки на половината софийски автобусни и тролейбусни линии. Просто трябва да се оградят подходите към стадиона, човешкия поток да се насочи към парка, да не минава през бул. „Евлоги Георгиев”, който винаги го затварят. Със сигурност може да се предположи, че нов стадион във Враждебна ще е много по-неудобен да се стигне до него, по-трудно достъпен и поради това ще бъде и по-малко посещаван.
„Има примери – колко големи отбори по света имаха такива стадиони. Един Мюнхен – помните къде беше, и то уникален стадион. Развалиха го, изнесоха го извън града или на място, където няма задръствания и отива метрото, и го решиха”, твърди Борисов, сякаш до сегашния в София няма две спирки на метро и на куп градски линии.
Борисов безпардонно лъже за Мюнхен, по-малко вероятно е просто да не знае. Стадионът за който говори, още седи там, не е „развален”. Той дори е защитен като паметник на културата по германските стандарти. Построен е за летните олимпийски игри 1972 г. и не е бил специално за футбол. Около него е цял олимпийски комплекс. „Байерн Мюнхен” играе там мачовете си от построяването до 2005 г., после си строи нов по-удобен за футбол стадион (строи си го футболния клуб, държавата или общината не се меси). И втородивизионният „TSV 1860 Munich” играе там. Откакто „Байерн Мюнхен” се премести на нов стадион, олимпийският в Мюнхен е на загуба, но не го събарят. В комплекса около стария олимпийски стадион има спортни зали и др., които не се използват за футбол. В дългия списък на световни звезди, изнесли концерти в него, накрая в непопълненото още докрай разписание за 2019 г. седи концерт на „Металика”…
Както и стадион „Васил Левски” не се използва само за футбол. В него има много спортни зали, в които тренират деца и възрастни, които по никой начин няма да се преместят във Враждебна, ако съборят стадиона. И стадион „Васил Левски” и сега може да си отвори вратите и да предложи повече възможности за спорт на софиянци. Той не е само футболно игрище. А залите в него са раздадени на герберски принцип.
Ако направим бегло сравнение с най-големите стадиони в Европа, никой не е и помислял да събори „Камп Ноу” и да го премести някъде извън Барселона. Никой не е помислил да събори „Уембли” и да построи нов стадион извън Лондон. „Новият Уембли” беше построен на мястото на стария. Тези стадиони са съответно по 90 хил. и 100 хил. места. В Лондон са 8 млн. жители. В Барселона са 1,6 млн., но ще се сравни ли български отбор с „Барса”, че да напълни стадион с 90 хил. места? Това не може да се случи в историческо обозримо бъдеще, не зависи само от качества на футболисти, а от многомилионен бизнес, какъвто в малка страна като България няма как да се развие.
Всеки от тези стадиони в Европа е исторически
и се гордее с историята си кой е играл там или кой е изнесъл концерт. С известни групи и изпълнители може да се похвали и стадион „Васил Левски”, на който са пели „Металика”, Мадона, AC DC, Роджър Уотърс с неговия спектакъл, хеви метъл рок маратон на най-прочутите металисти, какъвто не е правен другаде и излъчен по цял свят, и т. н. (Впрочем, най-многолюдният концерт беше на Лепа Брена 1990 г., тогава е побрал над 100 хил. души, но това е друга тема).
Списъкът на футболни звезди, играли на стадион „Васил Левски” е още по-дълъг. Може да се каже по-лесно кой не е играл на него – от великите във футбола само Марадона не е стъпвал на мач на „Васил Левски”. Пеле играе на него 1959 г., шест години след построяването му. На стадиона са поставяни световни и национални рекорди в лека атлетика.
„Едно обсъждане да направим. Националният стадион нужен ли е на това място? Вие го направете, за да не излезе „Някой иска да направи”… знаете приказката. Всеки мач блокира София, а то има почти всяка седмица. На това място този национален стадион върши ли работа? Ще се построи нов, а това може да се използва за друга тема. Просто давам идея“, казва Борисов.
Забележително е колко нагло се изказва – стадионът „Васил Левски” „да се използва за друга тема” – тоест да се събори и построи нещо друго.
„И тогава ще имаме пари и за нов стадион, ще има и за още други работи. Защото този хем не върши работа за нищо, хем се дадоха десетки милиони за ремонти преди нас. Нищо не отремонтираха” продължава министър-председателят.
Сред спортните журналисти има достатъчно на равнището на Борисов („аз съм прост и вие сте прости”), за да поведат кампания да се събори стадион „Васил Левски”. И достатъчно ветропоказатели, за да не зададат един неудобен въпрос на премиера Борисов. Който казва: „Всеки път, като има мач, хиляди хора псуват и обикновено… Снощи колко имаше на мача на националния стадион? 200 човека. А два милиона не можеха да минат покрай стадиона. Е, правилно ли е? Не. Но вие вдигнете темата и ще ни помогнете.”
Може ли някой да го попита, като има 200 души на мач, защо затварят движението?
И кога два милиона не са могли да минат покрай стадиона?
Борисов издевателства, а няма журналисти и медии, който да го приземят. Той отдавна лети в облаците, свикнал е да не среща никаква съпротива. И дава поръчки на журналистите – „…вие вдигнете темата и ще ни помогнете”.
Иван Бакалов, е-вестник
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
