Динко Дерменджиев – Чико е в тежко, но стабилно състояние, пише „Марица“. Това съобщиха от УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, където легендата на Ботев и българския футбол е настанен в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ).

Пациентът е на апаратна вентилация, но не в кома, каквито информации се появиха преди часове в медийното пространство.
Лекарският екип прави всичко възможно за подобряване на състоянието му.

Динко Дерменджиев бе приет на 2 март тази година в по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“, след като му прилошало по време на кафе с приятели.

Динко Цветков Дерменджиев – Чико е български футболист, нападател. Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив. Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона.

Изиграл е 447 мача в „А“ РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика. В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).

За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол). Обявяван за „Футболист на Пловдив“ за 1966, 1967 и 1976 година. Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с „Ботев“ (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на „А“ РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.

„Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г. След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999) и Ботев (Пловдив) (1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999-2000).