Да взимаш пари от министерство, рекламна агенция, и т.н. и после да правиш „интервюта и „репортажи“, се нарича поръчкова“ журналистика“. Пропаганда. Реклама. Много са думите. И все не са това, за което претендира съдържанието.

Да съобщиш в началото на някакъв разговор, че си взел пари за него, не води до нищо, освен, че е опит за замазване на очи и имитация на прозрачност. Разговорите се правят (по правило) с хора, които имат какво да кажат, а не с тези, които си плащат, за да бъдат показани.

Това мое вярване отдавна е обявено и от хора в медиите за старомодно и крайно. Но пък съм си го пренесла и в youtube.

Някога, преди повече от 20 години, се роди „жанрът“ „платен репортаж“ – реклама, направена като журналистически материал, излъчена в рекламния блок.

Като репортер отказвах да участвам в направата на тези неща и имах някои сериозни разговори по темата на високо ниво в телевизията. За мен това смесване на реклама с журналистика, беше и е, напълно недопустимо.

От такива малки иновации, наречени инфотеймънт, доверието в медиите заора. Сега това ще се случи и с влогърите.

Поводът да напиша всичко това, е разкритието, че влогърът Чефо е взел пари от военното министерство за нещо си.  Който е работил с мен, знае чудесно, че съм спорила до кръв по тези теми. И сега просто си позволявам да споделя мнението си публично. Такива практики убиват доверието. Кривят картината.

Явно някой е решил да бори пропагандата с пропаганда. И на кривото огледало да сложи още едно.

Учебниците на КГБ и ЦРУ включват най-различни похвати за влияние върху обществото и нагласите. Много хора участват. Журналисти също.  Според мен, просто не е добре за журналистиката. За другото, те си знаят.