Проф. Евгений Дайнов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Премиерът в отпуск Бойко Борисов представи в болницата, в която бе опериран, проекто-кабинета на коалицията ГЕРБ-СДС. Номинираният за министър-председател Даниел Митов съобщи, че ще търсят подкрепа първо от партиите, които стоят идеологически най-близко до ГЕРБ – „Демократична България“ /ДБ/ и „Има такъв народ“ /ИТН/, но няма да се обръщат за подкрепа към БСП и ДПС. Засега представените в парламента партии и коалиции категорично отхвърлят правителство с мандата на ГЕРБ-СДС. Парламентарно-партийният взор е насочен към втория мандат на втората по големина партия ИТН, която от седмици, заради шанса да реализира правителство е обект на голямо политическо ухажване. То очевидно се приема хладно. Както и да го погледнем, положението е необичайно: гюрултия в парламента, мълчание на претендента и обречена заявка за управление. Такава ли е картината, както я виждаме или има нещо друго, което ни убягва? Наш гост е политологът проф. Евгений Дайнов. Вече коментирахте, че по-хубав парламент от 45-я не сте виждали, остава да ни кажете, че по-хубаво стечение на обстоятелствата не сте и очаквали?
Евгений Дайнов: Аз не очаквах толкова много гласове да вземат новите партии, а очаквах ГЕРБ да вземе някъде около 85 депутата, това май всички го очакваха. Не очаквах БСП така да се издъни и изгуби 40% от гласовете, почти половината. Но чудесен парламент е, за първи път от Великото народно събрание, в който има важни спорове за важни неща. Както ги нарече Владо Йончев: цветни хора, образовани хора. Хора със собствено мислене, а не свеждащи опорни точки от някакъв свой вожд. Дали стечението на обстоятелствата е достатъчно добро, за да може чрез парламента и правителство да се разгради тази мафиотска система на управление, на властване, тя не управлява, тя властва, това очевидно не е засега. Очевидно е, че няма лесно видимо реформаторско мнозинство, лесно видимо мнозинство да излъчи правителство на промяната. Това е факт. И затова е толкова интересно да гледаме, всички са се вторачили в това, какво ще направи и как ще го направи ИТН с мандата, като стигне до тях.
Водещ: Какъв ход изигра Борисов с този министерски екип? То е ясно, че няма да бъде избран.
Евгений Дайнов: Има план максимум и план минимум. Планът максимум е ДБ да се изкушат и да кажат е, че той Даниел Митов е от нашите, прилично момче, евроатлантик и да подкрепят. И също така ИТН да се изкушат да кажат – вътре са Калин Вельов и Любен Дилов, те са наши хора, дай да ги подкрепим. Това е невъзможно, естествено. Планът минимум, мисля, е Бойко Борисов да продължи да се жалва на ръководителите на ЕНП като казва – ето, вашите тук членове от ДБ помагат на комунистите да влязат във властта пред входната врата, защото не подкрепят моето правителство, където сложих техни хора. Т.е., мисля, че за топене пред началниците му е по-скоро този ход, отколкото истински да се надява, че ще привлече подкрепа от ДБ или ИТН.
Водещ: Какви знаци и накъде са отправени – от ГЕРБ, от различните партии? Изобщо мисли ли се, че трябва да се отправят знаци или брауновото движение е тип „юруш на маслините“?
Евгений Дайнов: Очевиден е знакът, който се отправя към ДБ, респективно ЕНП. И към ИТН от страна на Бойко Борисов. Аз не мога да видя никакъв смисъл в знаците, които прави цял ден Корнелия Нинова обаче, ще ме простите. Аз не виждам смисъл някакъв, който е много странен. Тя какво направи във вторник? Тя едновременно обяви война на протестните партии трите, като от вчера обясняват всичките нейни хора, че са големи протестанти от тези протестни партии, тя ги обвини за това, че ГЕРБ продължава да си назначава, когото си иска, където си иска и отвори там фронт. А нейният интерес, на БСП е да направи това, което първоначално каза – да подкрепи някакво правителство, съставено от някои от тези партии, за да се позакрепи малко и да започне да изглежда, че не е част от системата на Борисов. Тя си призна след изборите – ми, да, изглеждахме като част от Бойко Борисов. Вместо да използва възможността да подкрепи тези партии, за да промени образа на БСП, да го направи по-близък до гражданите, тя веднага след това обяви война на Станишев, повярвайки на Бойко Борисов, че някак си е имало комплот между двамата. Самият Станишев каза, че тук не вижда не само политически разум, не вижда здрав разум. И аз не виждам здрав разум много отдавна в действията на Корнелия Нинова, но виждам нагон. Ще ви кажа какъв е този нагон. Забележете, всеки път, когато изглежда преди избори или след избори, както е сега, че пред БСП се отваря някаква възможност малко да живне, малко да се пооправят нещата, от някъде изкача Корнелия Нинова и с няколко изречения съсипва тази възможност за своята партия. Тя го прави всеки път. И сега го направи, във вторник. Скара се вътре в партията си и отново ги скара с трите нови партии. Тя го прави всеки път. Тук разум няма, интерес няма. Има нагон, това, което Фройд описва „нагон към смъртта“, към политическата смърт. А тя го има, тя има нагон към политическа смърт, което я прави съвършено непригодна не само за лидер на партия, а изобщо да упражнява занятието политик. И ако непрекъснато се стремиш към собствената си политическа смърт, кой по дяволите мислиш, че ще гласува за теб. Така че – да, там разум няма. Виждаме нагон и това е много ясен сигнал за това, мисля, за това в колко тежко положение е поставена БСП от лидерката си.
Водещ: Проф. Дайнов, дали лидерът на БСП, както се казваше едно време в казармата, не тича с канчето към следващото раздаване? Дали тя вече не тръгва да се готви за следващи избори, като се мъчи да дръпне към БСП по малко от килимчето с избиратели?
Евгений Дайнов: Аз не виждам към какви избори би могла да се стреми Корнелия Нинова?
Водещ: Следващите, за 46 парламент, предсрочни.
Евгений Дайнов: Ама тя отново запали гражданската война вътре в собствената си партия. Те сега имат да се разправят помежду си в следващите три месеца. Няма как да се стреми към избори, след като вътре разпали отново гражданската война между себе си и опозицията, така наречената. Няма тук политическа логика, тя очевидно не е политическо животно, за разлика от Бойко Борисов. Той може да е всякакъв, но има политически инстинкти и умее да бъде политик.
Водещ: И умее да ги отиграва.
Евгений Дайнов: Да. И не напразно той вади позитиви от всеки гаф на Корнелия Нинова и се възползва не друг, а Бойко Борисов се възползва.
Водещ: Проф. Дайнов, всички искат правителство на промяната, остава и ИТН да го поиска. Не е ли абсурдна ситуацията – момите се натискат, ергенът се дърпа?
Евгений Дайнов: Ергенът още не е казал, ергенът гледа загадъчно, с леко присвити очи и с преценяващ поглед. Никой не знае какво мислят в ИТН, дали изобщо ще поемат мандат, те не са казали.
Водещ: Те май няма да поемат мандат, както вървят нещата?
Евгений Дайнов: Ще бъдем в неведение до другата седмица по това време.
Водещ: Ще доведе ли революционната ситуация до нещо по-различно от предсрочни парламентарни избори?
Евгений Дайнов: Вижте, ако нещата продължават както са, БСП няма да се издигне на отгласа, който има. ГЕРБ, както всички партии направени във властта и заради властта, като вече започва да се изпълва тази власт от ГЕРБ, ще започнат да бягат хора. Аз мисля, че при някакви предсрочни избори летни или есенни, ако не стане някакво голямо обръщане на настроенията, разбира се, ще спечелят трите нови партии. Те са на излитане, те катерят нагоре, а старите партии падат надолу.
Водещ: А президентът?
Евгений Дайнов: Президентът аз предлагам да не го мислим. Отново, ако не стане някакво чутовно преобръщане на настроенията, нещо някаква катастрофа се случи политическа, президентът е събрал толкова подкрепа вече не само от леви, не само от центристки среди, а от всякъде, аз не виждам някакъв голям проблем той да си спечели втория мандат.
Водещ: Казвате, че новата власт трябва да изтръгне България от ръцете на разбойниците. Вие в кого виждате Робин Худ или още не се е задал?
Евгений Дайнов: С тези метафори и образи някой път прекаляваме, мисля, че ще ни заведат не там, където искаме. Демонтажът на такава система е ясно, как се случва. Вече беше правена веднъж след комунистите. Това е дълго усилие, последователно усилие, устойчиво усилие. Трябва да бъде подкрепяно от общественото мнение. Но ние сме в много по-добра ситуация, отколкото бяхме 90-та година, когато демонтирахме предишната система. Тогава трябваше да променим Конституцията и всички закони, така че да не са комунистически. Сега Конституцията и законите общо-взето са наред, няма нужда от нова Конституция. Примерно унгарците, руснаците, поляците, ако някой ден се събудят, турците, на тях им предстои промяна на Конституцията и всички закони. На нас това ни е спестено. Просто трябва да се налага Конституцията и законите такива, каквито са, защото са хармонизирани с европейските и на основата на тези закони да се премахват онези хора, които са ги нарушавали. Това е доста по-лесна задача от 90-та година. Да, ще иска време, ще иска усилия. Ще има политически жертви. Но тези жертви ще са минимални, ако постоянно се апелира за подкрепата на общественото мнение.
Водещ: Вие какви сценарии предвиждате, как ще се развият събитията оттук нататък в следващите седмици?
Евгений Дайнов: То е ясно, не е нужно човек да предвижда сценарии. Една смешка, която Слави Трифонов разказваше по едно време – „Какъв е шансът като излезеш на улицата да видиш динозавър? 50 на 50 – или ще видиш, или няма да видиш.“ Какъв е шансът да има предсрочни избори? Или ще има, или няма да има. Всичко е на кантар, защото на езичето на кантара е партията ИТН. А ние не знаем, какво им е в главите.
Водещ: Проф. Дайнов, но доколко икономиката на страната ще може да издържи това люлеене на кантара?
Евгений Дайнов: Ще може. Не е 90-та година, когато имаше режим на тока и нямаше нищо по магазините, имаше купонна система и нямаше бензин. Ще може.
Водещ: И вие смятате, че ако се тръгне към предсрочни парламентарни избори, ситуацията би била по-добра, така ли?
Евгений Дайнов: Ситуацията би била по-добра, ако тези избори произведат парламент, в който хората, които искат промяна, имат мнозинство. Това моментално ще направи напълно ненужен разговорът, който водим.
Водещ: Но това е „ако“, нали разбирате? В началото на изречението е „ако“ и оттам нататък следва условното наклонение.
Евгений Дайнов: Това са плюсовете и минусите на демокрацията, че ако е истинска, България все пак е поне по време на избори все още истинска, такива са плюсовете и минусите на демокрацията, че никога не знаеш, какъв ще бъде резултатът от изборите. В Русия знаят, какъв ще бъде резултатът от изборите, в Северна Корея знаят, но ние тук не знаем. Процесите са в полза на новите партии, да го кажем това. И пак зависи кога ще бъдат изборите.
Водещ: Можем ли да кажем, пак ще е метафора, но ще ме простите, че духът е излязъл от бутилката?
Евгений Дайнов: Аз мисля, че при огромното мнозинство от българите, непонасящи Бойко Борисов и неговия начин на властване, този дух няма да бъде натикан обратно в бутилката, изскочил е, както беше изскочил 90-та година.
Водещ: В 90-та със сигурност изскочи. Въпросът е дали сега наистина е изскочил или ни се привижда, или ни се иска? Дали не взимаме желаното за реално?
Евгений Дайнов: Равнището на нетърпимост към Бойко Борисов и неговата власт в момента е много по-високо, отколкото беше равнището на нетърпимост към БКП и Тодор Живков 90-та година, началото. Т.е. общественото мнение е по-подготвено да подкрепя радикални промени.
Водещ: Необходимо ли е още да се доподготви общественото мнение?
Евгений Дайнов: Човек трябва да се учи докато е жив, особено на политическа култура трябва да се учи непрекъснато. Винаги може още, винаги може от неприемане на това, което е, общественото мнение да си представи какво иска да е. Защото общественото мнение ясно каза какво не иска, но не е казало, как си представя искането си. Така че може би тези месеци преди изборите, ако бъдат употребени за това хората да започнат да си представят какво искат да е, а не какво не искат да е, ще имаме по-ясен мандат за правителство на промяната.
Водещ: Казвате нещо много ключово. Нещо, което трябва да се свърши през следващите месеци?
Евгений Дайнов: Това опира до партиите как си говорят с хората. Това е. Не бива да загърбват избирателите си, трябва да им обясняват. Както казваше Иван Кръстев, партиите са педагогически организации, освен всичко друго. Те обучават и образоват своите членове, симпатизанти и гласоподаватели. Трябва да продължи това усилие.
Водещ: Вие виждате ли го в първите дни на този парламент?
Евгений Дайнов: Те бяха само два.
Водещ: Да дадем малко повече време?
Евгений Дайнов: Първият ден видях един чудесно стартиращ парламент с ясни мнозинства против ГЕРБ. Във втория ден видяхме ГЕРБ как скачаха по банките, тропаха и крещяха някакви обидни неща в хор. И не допуснаха собствения си финансов министър да разкаже какво е състоянието на държавната хазна. Тази обструкция развали устрема на новия парламент да свърши нещо полезно. Много се надявам анти-ГЕРБ мнозинството в парламента да намери тази седмица начин да заобикаля тези обструкции от страна на ГЕРБ.
Водещ: Ако не се състави правителство, на кой ще остане отговорността за това, че няма стабилно управление на държавата?
Евгений Дайнов: Нямам никаква представа. Това опира до начина, по който ще се не състави правителство, нямам представа как ще изглежда конкретната ситуация и след това кой как ще я интерпретира. И след това кой ще успее да наложи своята интерпретация като водеща в обществото. От начина зависи, по който примерно се стигне до неуспех при формирането на правителство.