В хватката на Доган и Пеевски
В момента премиерът и ГЕРБ се намират в доста парадоксална ситуация спрямо ДПС. Движението оттегли подкрепата си за венеца на третия мандат – проектът за нова конституция, а Борисов побърза да заяви, че това показва как партията на Доган не стои зад неговото управление. Иронията в случая е, че именно ефектът от решението на ДПС показа колко е зависимо управлението от партията, която досега участва в него неформално.
От началото на третия мандат Борисов е зависим изцяло от Ахмед Доган и Делян Пеевски, но никога досега това не е било толкова видимо. В сегашния парламент ГЕРБ и неговите партньори от ВМРО и НФСБ на Валери Симеонов нямат мнозинство. До момента те управляват с гласовете на „Атака“ и когато е възможно, додават и депутатите на „Воля“ на Марешки. Последните две групи обаче не само са трудно предвидими, но и за да се държи цената им ниска, в ключови гласувания винаги са помагали ДПС.
За „Атака“ освен това има много основания да се смята, че е контролирана от Делян Пеевски. Сериозна част от ключовите назначения в изпълнителната власт, за които се вижда, че защитават интересите на депутата от ДПС, всъщност са от квотата на Волен Сидеров. Такъв беше доскорошният министър на икономиката, зам.-министри на финансите и земеделието, областният управител на София, членове на регулатори и пр. „ДПС и „Атака“ от години работят заедно, те са като скачени съдове“, коментира през 2013 г. Бойко Борисов, тогава в опозиция, пред телевизия „Европа“.
Срещу лидера на „Воля“ Веселин Марешки пък има проверки на прокуратурата, през които той може да бъде управляван в желаната от Пеевски и/или ДПС посока. Всичко това означава, че в момента в парламента Борисов може да разчита със сигурност само на гласовете на партиите на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. За всичко друго премиерът ще зависи от съгласието на ДПС, включително за сделките с „Атака“ и „Воля“. Скритата власт на Пеевски и Доган пролича много ясно при събирането на подписите за проекта на ГЕРБ за нова конституция – депутатите на Волен Сидеров отказаха да се подпишат за внасянето ѝ, изцяло в унисон с позицията на ДПС.
Търси се нов шофьор за джипа
Това, че Борисов е зависим от движението, не е особено нова ситуация, но сега има нещо, което значително я променя. Според различни източници на „Капитал“ охлаждането на отношенията между Борисов и Доган не е просто игра за пред публиката. Между тях изглежда има реално напрежение, но това далеч не означава, че депутатите от ДПС ще започнат да викат „Ос-тав-ка!“. По-скоро подкрепата на движението за правителството на ГЕРБ вече има друга цена. Тя беше казана съвсем ясно тази седмица – този парламент може да изкара мандата си, но да има „експертно“ правителство с премиер, различен от Борисов. ДПС предлага тази идея поне от година и логиката зад нея е ясна.
Макар Доган и Пеевски да имат силно влияние върху сегашното управление, ползите от това до момента са повече лично за тях. Официално ДПС е извън властта вече много дълго време – от падането на Орешарски, и това поражда напрежение сред актива й, който няма достъп до „корупционната номенклатура“ на по-ниските етажи на властта.
За да продадат идеята си, от движението обещават няколко неща. Първото е стабилно мнозинство и край на сегашното пазарене на гласове в парламента. Това може да позволи на вече новото правителство да изкара докрай мандата на ГЕРБ и така да се избегне възможността Румен Радев да направи служебно правителство, което да организира изборите. Такова развитие плаши изключително много както хората от ГЕРБ и лично Борисов, така и ДПС. Причините за това вероятно са във възможността управляващите да бъдат лишени от лостове, с които могат да повлияят на изборните резултати. Активна полиция например може да намали силно купуването на гласове, от което през последните години се възползват най-много именно ДПС и ГЕРБ. Служебно правителство освен това може поне да започне ревизия на досегашното управление, което носи сериозни рискове от скандали в навечерието на изборите.
При „експертно“ правителство с ДПС тези опасности за статуквото ще бъдат избегнати, а евентуалното оттегляне на Борисов се очаква да отслаби енергията на протестите. За сегашния премиер обаче този сценарий е не по-малко отровен.
Като оставим настрана егото му, намирането на друг премиер от ГЕРБ изглежда доста трудна задача. Той трябва хем да е интелигентен и компетентен, хем да бъде послушен и да прави каквото му се казва – не само от Борисов, но и от силните фигури в ДПС. Кандидати, които да отговарят едновременно на тези изисквания, практически няма. Но и въпросът за нов премиер едва ли е бил разглеждан сериозно, защото преди него има друга пречка.
За Бойко Борисов и ГЕРБ официална коалиция с ДПС, макар и под формата на експертно правителство, ще донесе единствено негативи за изборите. Борисов винаги се е пазел от открито съдружие с Пеевски и Доган, но и в сегашната ситуация възможностите му не са особено много.
Единият вариант е за самостоятелно от ДПС мнозинство в парламента с прекупуването на „Атака“ и „Воля“. Всички усилия за събирането на 120 депутати за внасяне на проекта за нова конституция са демонстрация в тази посока, но след отказа на ДПС да подкрепят свикването на ВНС внасяне на проекта се обезсмисля. А мнозинството, крепящо се на „Воля“ и „Атака“, може да се разпадне всеки момент с лесно притискане на няколко души.
Така пред Борисов се очертават три възможности – без преки ползи за него и ГЕРБ, но с различна степен на вредност:
– Да не подава оставка и да остане премиер в сегашната конфигурация- Да клекне пред искането на ДПС за „експертно“ правителство- Да подаде оставка веднага и да се върви към предсрочни избори.
Запазването на сегашната конфигурация ще бъде все по-трудно и свързано с това всички в държавната администрация много да внимават да няма никакви нови скандали, които да усилят протестите. Това е трудна задача, предвид и че през следващите месеци положението в държавата ще става по-тежко. Рисковете за икономиката са сериозни, а с това се увеличават и политическите. През студените месеци разходите на хората ще се увеличат, цените на храните вече скачат, към това ще се прибави и изтичането в началото на октомври на шестмесечният мораториум върху кредитите за хората, въведен заради локдауна през март и април във връзка с пандемията. Това означава, че през есента има вероятност недоволството към правителството да се увеличи.
Пред властта има и сериозен риск от здравна криза. Тъй като правителството не смее да въведе никакви ограничения срещу разпространението на коронавируса, то става все по-масово. България в момента е една от най-силно засегнатите европейски страни и този проблем може да се задълбочи в сезона, в който по принцип инфекциите са повече, а липсата на мерки ще ги засили допълнително.
Комбинацията от всичко това може да изправи Борисов пред буря, в сравнение с която сегашните протести са пионерска манифестация.
Не е ясно и дали ДПС няма да втвърдят натиска си за „експертно“ правителство, като организират бламирането на важни за властта гласувания в парламента. Есента например трябва предстои се приеме новият бюджет и данъчни закони – ключови стъпки за правилното преминаване и излизане от COVID кризата.
Над главата на Борисов надвисват и външни облаци. По върховете на Европейския съюз се обсъжда усилено парите от фонда за справяне с последствията от кризата да се обвържат с правовия ред и свободата на медиите. Ако това се случи, може да се свие един от най-щедрите канали, по които политическото статукво финансираше укрепването си. Сложната мрежа от бизнес интереси, поддържана от корумпирани държавни служители, подкупни магистрати и послушни медии, има нужда от непрекъснат източник на приходи, за да се гарантира оцеляването ѝ. Европейските пари играят тази роля.
„Колко още ще издържи Борисов?“ е един от най-задаваните въпроси през последните седмици, но той все още няма категоричен отговор. Ако отстъпи на ДПС за „експертно правителство“, ще слезе от властта като употребен и изхвърлен. Ако продължи да се прави, че нищо не се случва с властта му, към натиска на улицата може да се прибави и външен. И в двата случая избягването на всяка цена на предсрочните избори няма да си е струвало. Добрите възможности пред Борисов изглеждат изчерпани. Въпросът сега е кой вариант той ще прецени, че е по-малко лошият и каква ще е цената, докато направи своя избор.
Алексей Лазаров, Капитал
