Държавата сама си е виновна, че губи десетки милиони от златната концесия в Челопеч. Най-грубите грешки, които са ощетили хазната, са направени през 2000 г. и 2008 г. В последните години пък основният проблем е слабият контрол. Това са основните изводи от изключително задълбочен одит на концесията, публикуван от Сметната палата в сряда. Въпреки че той изследва периода януари 2011 г. – декември 2013 г., чрез него на практика може да се проследи цялата история на концесията.

Хазната прибира само 1,5% от добива

За трите години на одита – от 2011 г. до 2013 г., канадската компания концесионер „Дънди Прешъс“ е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара. Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара, става ясно от доклада на Сметната палата. От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1,5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. Отделно община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв. За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187,5 млн. долара.

Одиторите: Държавата сама си е виновна

Ако обаче държавата не беше анексирала концесионния договор през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много повече, излиза от констатациите. Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години.

Концесионният контракт е променян 4 пъти

До 2009 г. контрактът е променян с четири допълнителни споразумения, като още с първото – през 2000 г., министърът на икономиката да се променят изискванията към концесионера, без правителството предварително да е дало съгласието си за това. „В резултат от предоговарянето значително са намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от 9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара“, посочват от палатата.

Одиторите, които са прочели кореспонденцията между министерството на икономиката и концесионера по онова време – ирландската група „Наван“, твърдят, че основните мотиви за промяната било разминаването между поетите ангажименти за инвестиции по договора за концесия между държавата и държавната компания „Челопеч“ ЕАД през 1999 г. и договора за приватизация на „Челопеч“ ЕАД от „Наван Бългериън Майнинг“, сключен месец по-късно.

В концесионния договор размерът на инвестициите за първия петгодишен период е бил 37 136 000 долара, а в приватизационния – 18 217 105 долара. Разликата е заради новата концепция на „Наван Челопеч“ АД за развитие на рудника, според която при усвояване на находището в дълбочина не е необходима промяна на технологичната система на разработване.

През 2002 г. концесията е пред провал

Впоследствие, през 2002 г., ирланската група „Наван“ фалира и пред риска от провал на концесията държавата избира да облекчи канадския инвеститор „Дънди Прешъс Металс“, който е готов да финансира концесионера, като за пореден път смекчи концесионните условия. Заради новата ситуация и други обективни проблеми като неблагоприятния минераложки състав на рудата, дължащ се на високо съдържание на арсен и сяра и на ниска извлекаемост на полезни компоненти (82% за медта и само 55% за златото) в сравнение със световните стандарти, а също и заради ниската цена на медта на международните пазари през онези години новият инвеститор иска пълно освобождаване от плащане на концесионно възнаграждение за пет години – от 2006 до 2010 г. вкл., както и минимална инвестиционна програма за целия период на концесията в размер на 100 млн. долара.

В крайна сметка през 2004 г. кабинетът на Сакскобургготски се съгласява на намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период в размер на 18 млн. долара.

Станишев договаря по-високо възнаграждение

Впоследствие, в средата на 2008 г. кабинетът на Станишев прекроява концесионния договор за трети път, като вдига концесионното възнаграждение отново до 100%. Договаря се и значително увеличение на концесионното възнаграждение – от 1,5% от стойността на металите в добитите подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е била таксата дотогава, до 2%-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждането на нова инсталация за производство на метали, която „Дънди“ възнамерява да построи. Идеята е компанията да не изнася концентрат, а преработени метали, което е много по-доходоносно.

Държавата губи милиони след решение на съда

След жалба на неправителствени организации обаче съдът отменя оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и той пропада. „Поради отмяна от ВАС на решението по ОВОС инвестиционния проект не стартира и не са постигнати основни цели на споразумението – изграждането на инсталация за производство на метали, заплащането от концесионера на значително по-високо концесионно възнаграждение, постигане на по-висок положителен фискален ефект за държавата и общините, модернизиране на производството и др.“, изтъкват от Сметната палата.

Кабинетът на Станишев обаче нанася удар върху приходите за фиска от златната мина през лятото на 2008 г., като променя Закона за подземните богатства.

Нов удар върху концесията през 2008 г.

По договор „Дънди“ трябва да плаща на държавата годишна сума, равняваща се на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството.

През 2008 г. обаче парламентът гласува концесионерите по сключени концесионни договори да запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им.  С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера“, посочват от Сметната палата.

След 2011 г. контролът е формален

От 2011 г. до 2013 г. контролът върху концесията е бил неефективен, е заключението на Сметната палата. За него са отговорни четирима министри – Трайчо Трайков (ГЕРБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Асен Василев (служебен) и Драгомир Стойнев (БСП).  За трите години са били планирани три проверки на място от икономическото министерство. В констативните протоколи от първите две проверки – през 2011 и 2012 г., когато министри са били Трайчо Трайков и Делян Добрев, обаче липсва описание на посетените обекти, посочват от Сметната палата. В същото време в протокола от 2013 г. (по времето на Асен Василев) има подробно описание на посетените на място обекти и проверените дейности.

Одиторите допускат, че през 2011 г. и 2012 г. всъщност не са правени каквито и да било проверки на място. Според палатата има риск от формализирането на контролните функции на икономическото министерство и от ненавременно констатиране на неизпълнения по договора за концесията.

Чиновници взимали по 270 лв. на ден, за да контролират себе си

На всичкото отгоре се оказва, че Комисията по контрола на концесиите, която е създадена във ведомството, се състои от експертите, които всъщност трябва да контролира. Одиторите са разкрили, че служителите на МИ, които са извършили фиктивните проверки през 2011 и 2012 г., са и същите, които са участвали в Комисията по контрола, която би трябвало да ги надзирава. На всичкото отгоре за абсурдните си превъплъщения на контролиран и контролиращ едновременно чиновниците от икономическото ведомство са получавали по една минимална работна заплата възнаграждение (270 лв.) за всяко заседание на Комисията по контрола. Това е ставало благодарение на заповед на Трайко Трайков от април 2011 г. Абсурдната практика е прекратена едва през ноември 2012 г. след административната реформа на Симеон Дянков.

Риск от загуба на банковите гаранции

Оказва се още, че икономическото ведомство няма подходяща система за съхранение на банковите гаранции, поради което има риск въпросните документи да се загубят. Обществеността пък няма как да следи концесията, защото се оказва, че данните в публичния Национален концесионен регистър са изключително неактуални и на практика той не се попълва коректно. „Осъществяваният текущ контрол в МИЕ се оценява като преимуществено документален, независимо от мястото на неговото извършване. В по-голямата си част контролът се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и е предпоставка за формално изпълнение на контролните функции и води до недостатъчна ефективност от извършването му“, се посочва в доклада на Сметната палата.

„Дънди“ не лъже за златото

Концесионерът „Дънди Прешъс“ не лъже за съдържанието на злато, сребро и мед в рудата, която добива, става ясно от възложена проверка на икономическото министерство. През 2013 г. ведомството е възложило на външна лаборатория – „Евротест-Контрол” ЕАД, да сравни точността на представяните данни от концесионера по отношение на съдържанието на металите. Заключението е, че няма статистически значими разлики в анализите на лабораторията на „Евротест-Контрол” ЕАД и останалите лаборатории, в т. ч. и лабораториите на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, става ясно още от доклада на Сметната палата.