Правителството се готви да ревизира закона на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, известен като Закон за офшорките, така че 10% от капитала на банките, медиите, застрахователните и пенсионните дружества, публичните компании, футболните отбори, социологическите агенции и др. да могат да бъдат притежавани от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Поправките засягат 14 сфери на дейност и се предлага да влязат в сила от 1 януари 2016 г. С тях се разрешава още офшорни фирми да участват в търговско дружество с държавно и общинско участие, в публично-частни партньорства и да получават клас за инвеститор.

Внесените от Министерството на финансите промени в Закона за икономическите и финансовите отношения с офшорни дружества почти покриват предложенията на депутата от ДПС Йордан Цонев, внесени в предишния парламент с цел да коригират първоначалния му закон с Пеевски. Те минаха на първо четене през юли 2014 г., но за второто не се събра кворум. С тези промени на Цонев законът се обезмисля, коментира тогава Георги Кадиев от БСП.

Сега същите промените се правят с цел да се улесни бизнесът и да не се допусне нарушаване на правото на ЕС, мотивират се от Министерството на финансите. Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане в сезона на отпуските, като срокът за коментари е до 7 септември.

От правна гледна точка важен проблем на закона се оказа твърде широката дефиниция на понятието за „свързани лица“. Сега финансовото министерство предлага то да се замени с „контролирани лица“, като посочва, че под „контрол“ ще се разбират допълнителните разпоредби от параграф 1 на Търговския закон, който посочва свързани лица.

Законът за офшорките, приет по времето на управлението на БСП и ДПС и влязъл в сила от 1 януари 2014 г., на практика не действа. Първоначално негов автор бе шефът на тогавашната бюджетна комисия Йордан Цонев, но при внасянето му като законотворец се записа и Делян Пеевски, за когото от години има основателни съмнения, че контролира редица активи чрез поставени лица и офшорни компании. Целта на закона бе да внесе яснота кой стои зад крупни сделки и поръчки. Това се случи малко преди да има сделка за най-голямата пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ и след като офшорки станаха собственици на структуроопределящи компании като „Булгартабак“, „Дунарит“, „ПСТ груп“ и навлязоха мощно в медиите и футбола, като покупките бяха финансирани с държавни пари през фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

Така се стигна до забраната офшорките и свързаните с тях фирми да не могат да участват в 28 дейности – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забрани им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да търгуват със стоки за двойна употребя, както и да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др.

Разширяване на кръга на изключенията

Промените предвиждат и разширяване на кръга на изключенията, при които компании с офшорно участие ще могат да осъществяват посочените в закона дейности в България. Това се прави, за да бъдат спазени правилата в ЕС, мотивират се от финансовото министерство.

Законът няма да действа, когато фирма в офшорна зона е в държава от ЕС или осъществява дейностите си чрез клон в държава от ЕС. Това изключва фирми, регистрирани в Лихтенщайн и Гибралтар. Великото херцогство е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство.

Изключение за участие в обществени поръчки ще се въведе и за фирми от държави, които са страни по Споразумението за държавните поръчки на ЕС – Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино и др. Целта е да бъдат спазени мерките на ЕС за сътрудничество с тези страни.

Изключение има и за дружества, регистрирани в отвъдморски страни и територии – Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др., но само за дейностите, за които е приложимо Решението на ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоциирането им към ЕС. Изключение ще има и за компании от държави, с които България има търговско или икономическо споразумение.