Петролната компания „Инса Ойл“ на Георги Самуилов отказва да съхранява гориво по разпореждане на Държавния резерв, защото няма капацитет за това, показа проверка на „Филтър“. В същото време „Инса Ойл“ има договор с агенцията за доставка на дизел и бензин за милиони. Освен това шумно рекламира, че ще изгражда нова инсталация за дизелово и самолетно гориво, които ще произвежда от отработени мазнини. Инвестицията също е за десетки милиони.

Случаят е повече от скандален, защото всяка петролна компания, която развива дейност у нас, има задължение да съхранява определено количество горива за извънредни ситуации като бедствия, войни и други. Това обаче не важи за мастития бизнесмен Георги Самуилов и фирмата му, която е един от големите получатели на пари с ниски лихви от държавната Българска банка за развитие.

В края на юни „Инса Ойл“ информира обществеността с платени публикации, че е наела компания от Дания за разработването на новата си рафинерия за иновативно гориво, което ще ползват всички шофьори, но и самолетите. Седмица преди публикацията в Административния съд в Пловдив се гледа жалба на „Инса Ойл“ срещу разпореждането на председателя на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. С него от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. „Инса Ойл“ като голям производител и търговец се задължава да осигури в складовете си следните запаси: 14 000 тона нефт, 1047 тона бензин 36 409 тона газьоли, 22 752 тона дизел. Това обаче така и не се случва, става ясно от делото, по което „Инса Ойл“ завежда срещу държавния резерв. Фирмата на Самуилов твърди, че не може да изпълни разпореждането, защото това ще доведе до спиране на търговската му дейност, няма да може да обслужва кредитите си и да изпълнява договорите с клиенти, ще съкрати работници. Посочват, че нямат регистрирани складове, където да съхраняват за 1 година посочените количества горива. Прилагат също запитвания до други компании като „Лукойл“, ОМВ, „Сакса“ и много други, които са питали дали имат възможност да им преотстъпят складове.

Всички отговарят, че нямат възможност. Търсили складове и в Европа, но никъде не намерили, за да изпълнят изискванията на закона. „Инса Ойл“ има складове за съхранение на 16 500 това гориво, а общото количество, което им е определено по правилата за всички, е 74 246 тона.

Това означава, че с регистрираните си складове могат да съхраняват само 20% от цялото количество, но това пък щяло да спре търговската им дейност. Затова „Инса Ойл“ обжалва разпореждането на резерва в съда още през миналата година. Делото се точи една година и първата инстанция на съда спира производството. Така „Инса Ойл“ не изпълнява задълженията си по закон да съхранява гориво за Държавния резерв. Оказва се, че това не е прецедент. Такива разпореждания идват към петролните компании всяка година. В края на 2023 година в парламента има питане към премиера дали се правят проверки за съхраняваните количества по разпореждане на държавния резерв. От отговора на Николай Денков става ясно, че от „Инса Ойл“ са обжалвали в Пловдивския съд определените им за съхранение количества през 2020, 2021, 2022 и 2023 година. В нито един от периодите не са изпълнили задължението си по закон. Причината винаги е една и съща – няма къде да съхраняват петролните продукти.

Всъщност „Инса Ойл“ действа така още от 2021 година, показа проверка на „Филтър“. Преди години лидерът на партия АБВ Румен Петков публично разказа за схемата на Георги Самуилов, след като е отправил запитване до Държавния резерв. „Законовата процедура е такава, че разпореждане от агенцията към съответния вносител на нефт и нефтопродукти е със срок от 1 година. „Инса Ойл“ са обжалвали всичките 10 разпореждания на агенцията, съдът е забавил произнасянията си и не са платили и 1 стотинка.

Годишно са си спестявали по 40 млн. лева“, разказа Петков.

Скоро ще бъде издадено поредното разпореждане на резерва към „Инса Ойл“ за съхранение на горива до средата на 2025 година, което вероятно също няма да бъде изпълнено, защото ще се обжалва.

Докато не изпълнява разпорежданията на държавния резерв и ги обжалва в съда по изпитаната схема, „Инса Ойл“ на Георги Самуилов сключва договори за доставка на горива със същата агенция, разкриват данните на Агенцията за обществени поръчки. Последните два тлъсти договора са от април и май 2023 година и са на обща стойност близо 11 милиона лева без ДДС. С тях „Инса Ойл“ ще доставя на резерва, чиито разпореждания не изпълнява, дизел за зимата за срок от 1 година. По ирония на съдбата горивото ще идва от същите складове, които дружеството ползва за търговската си дейност. През март 2023 г. „Инса Ойл“ подписва договор с държавния резерв и за доставка на бензин за 5,5 милиона лева. През януари същата година подписва с БДЖ за 17 милиона лева. Всички тези договори обаче са сключени с посредници – брокери на Стоковата борса, и нямат връзка със задължението на „Инса Ойл“ да съхранява гориво в резерва, което е друга законова процедура.

Всъщност в последните над 10 години „Инса Ойл“ е спечелила най-много пари по договори с държавния резерв, който е най-големият й клиент. Компанията доставя горивата на държавата, превеждат й парите по договорите, а продукцията се съхранява за нуждите на резерва в други складове.

Георги Самуилов – от „Мултигруп“  до Бойко Рашков

Ваньо Танов разследва фирмата за данъчни престъпления, длъжностните лица са оправдани

Георги Самуилов от „Инса Ойл“ започва пътя си в бизнеса от „Мултигруп“ на Илия Павлов и е директор в структурата на групировката. Става самостоятелен бизнесмен около 2 години преди убийството на Павлов. Тогава изгражда и рафинерията си в Белозем, където сега ще строи и инсталация за горива от мазнини. Постепенно става един от големите играчи в петролния бизнес.

Името на Георги Самуилов нашумява през 2006 г., когато директор на ГДБОП е вече покойният Ваньо Танов. Тогава службата разследва „Инса Ойл“ за данъчни престъпления. През март същата година антимафиотите влизат в базите на фирмата, докато Самуилов е в чужбина. Целта е да се направят замервания за качеството на горивото в рамките на друга акция – срещу сивия сектор. Разследването води и до съдебни дела, но длъжностни лица от „Инса Ойл“ са оправдани.

Ваньо Танов напуска ръководния пост на ГДБОП през 2007 година, но при първото правителство на ГЕРБ през 2009 се завръща като шеф на Агенция „Митници“. И отново отваря фронт срещу „Инса Ойл“ въпреки политическите протекции, които са имали през годините. От компанията дори пишат до медиите, че Танов иска да ги съсипе.

Самуилов е герой и в скандал със записани и изтекли разговори на хора от високите етажи на властта. А в изслушване в парламента Ваньо Танов разкрива, че бившият главен секретар на МВР Валентин Петров се е интересувал от разработките срещу Самуилов. Точно Петров иска няколко пъти Танов да бъде освободен като директор на ГДБОП и в крайна сметка успява. Междувременно Георги Самуилов се оказа и в прословутия тефтер на Красьо Черничкия – първия осветен лобист в съдебната власт.

През 2012 година Самуилов отново попадна в новините, но заради сина си Младен. Тогава той е в столична дискотека заедно с компания. Наблизо танцува и столичният полицай Цветан Младенов. Когато си тръгва, го последват трима от бодигардовете на Младен Самуилов. Пребиват го зверски. Служителят на МВР е настанен в „Пирогов“ с тежки травми, но умира. Съпругата му публично обявява, че поръчител на убийството е наследникът на Георги Самуилов. Арестуван, обвинен и съден е само Цветан Петров от бодигардовете на младия бизнесмен. Година по-късно е осъден условно, защото съдът приема, че е причинил смъртта на полицая по непредпазливост.

През 2015 година Георги Самуилов нашумява отново със скандал заради разточителното празнуване на 50-годишния си юбилей в Античния театър в Пловдив. Той наема архитектурния паметник за гостите си срещу 2800 лева, а хората в околните сгради не мигват цяла нощ и подават сигнали за шумната музика.

Проблемите с институциите обаче не пречат на Самуилов да расте в бизнеса. През 2018 година негова компания купи Общинска банка, а портфолиото в бизнеса му се разширява все повече. Това не е случайно, защото в средите се знае, че винаги е ползвал политически протекции. През 2022 година например става ясно, че съдружникът му и щатен офицер от ДС Пламен Фердов е назначен от Бойко Рашков за негов съветник в МВР. Въпреки парламентарните въпроси към Рашков той отказва да го освободи.