Нещо сериозно се случва в ДПС. Иначе почетният му председател Ахмед Доган нямаше да излезе от сенките (образно казано) и публично да утешава „разсърдените и разочарованите” сред своите съпартийци. Това, че реши лично да се намеси, подсказва, че в недрата на партията е избуяло силно недоволство, с което неговото обкръжение не може да се справи само.

И това стана очевидно от предизборното му послание към партията. „Каузата на ДПС е твърде голяма, за да си позволим лукса да се борим помежду си и да спъваме развитието на младите хора да живеят по-свободни в един по-добър свят, който те имат куража да изградят за себе си. Този избор на визия за развитие е техен. И ако искаме да имаме европейски път на развитие, ние трябва да ги подкрепим и насърчим!”, настоява Доган. А към „разсърдените и разочарованите” се обръща с молба: „Ако има допуснати грешки в близкото минало: Простете!”

От думите му става ясно следното: че е имало вътрешна борба около подредбата на листата на ДПС за европейските избори; че недоволството от кандидатите, които е посочил, е толкова силно, че може да ги „спъне” по пътя им към Страсбург; че почетният лидер е достатъчно разстроен от оказваната му съпротива, за да прибегне до извинения, а не до наказания. Поне докато не са минали изборите.

Каква е самата листа?

Познатите имена са съсредоточени в челната петица.

Двете места, които ДПС засега изглежда, че ще спечели, са отредени за оперативния лидер на партията Мустафа Карадайъ и за влиятелния депутат бизнесмен Делян Пеевски. Следват настоящият евродепутат Илхан Кючук, когото движението успешно лансира в средите на европейските либерали, и бившият екоминистър в кабинета „Орешарски” Искра Михайлова, добрала се до Страсбург през 2014 г. заради отказа на Пеевски да се възползва от спечеленото тогава място. „Великолепната петорка” на Доган се допълва от Атидже Алиева-Вели – зам.-директор на Държавен фонд „Земеделие“. Чиновничката неизменно заема ръководни позиции във фонда още от 2013 г., въпреки че през последните 5 години ДПС е в опозиция (формално, както всеки отдавна се досеща).

Карадайъ и Пеевски най-вероятно няма да заминат за Европейския парламент, дори и да си осигурят мандати. Пеевски се отказа от спечеленото място на предния евровот и може да направи същото и сега. А Карадайъ твърди: „Аз в Брюксел пак ще ходя, но като председател на ДПС, а не като евродепутат”. „В Европейския парламент ще бъдат нашите младежи. Познавайки силата на енергията на младите, избрахме за мото на тази кампания „Ние залагаме на младите”, обясняваше той наскоро.

При това положение, ако изключим първите двама от сметките, тогава трябва да търсим причината за гнева на „разсърдените и разочарованите” в останалите имена в листата. Става въпрос предимно за хора, които са неизвестни не само на широката общественост, но и на медиите. Това са онези, за които Доган призовава избирателите „да ги подкрепим и насърчим”, а Карадайъ рекламира из страната като „хубави, млади и умни”.

Въобще странна листа – българин мюсюлманин (Карадайъ) и етнически българин (Пеевски) за двете сигурни места, следвани от неколцина познати партийни лоялисти, а за пълнеж – куп нечувани досега имена.

Обяснение даде Мехмед Дикме – бившият замеделски министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. „Правят се големи експерименти – нито един турчин на избираемо място. Не само Кърджали, но и Шумен, Разград, Търговище – всички региони са изключени. Доган ще натисне и ще им покаже дали ще може да вземе 400 хил. гласа, дали ще може да им натрие носовете на турските региони”, коментира Дикме, който от много години е извън ДПС. По думите му Доган не смята евроизборите за особено важни и иска да види ефекта върху електоралния резултат, който ще има подбраната сега листа. Ако е така, става ясно защо биха зароптали иначе традиционно фаворизирани партийни структури, които Доган трябва да успокоява.

Това обаче е политическият прочит на ситуацията.

Далеч по-съществено е какво казват онези, от които сарайският първенец очаква да пратят избраниците му в Страсбург – гласоподавателите на ДПС. „30 години гласувам за вас и днес вече съжалявам. Ахпапите заминаха на Запад. Селото ми умира. На изборите ще пусна невалидна бюлетина, на която ще напиша „депесар съм, но тази листа не е депесарска„, обяви разочарован избирател в интернет. Друг написа: „Простете. Ама защо сега. Когато ставахте милионери, крадяхте европейски пари за къщи за гости, дъщерята и синът на кмета построили два хотела, депутатите, които дори мразят етническите турци, не си знаят земите… защо тогава нямаше Простете. Сега вече сме аргати в Западна Европа и за какво да ви прощаваме?” „Късно бе, Амет ага, млади не останаха, а тези, които са тук, или са ваши оядени, или мизерни бедняци”, тъжно констатира трети.

Сред депесарите избуява и откровен гняв:

„Няма прошка! Ти ни открадна кокошката! И петела, и кравата, и вола, и поминъка, и миналото, и настоящето, и бъдещето! Но няма да ти позволим да унищожиш турското в нас!” Има и самосъжаление: „Прощава се с нас, баламите, дето го носехме на главите си 30 години и позволихме той и шайката му да натрупат милиони. Сега ще ревем. Кел файда! Бай Хасан си остана сам на село, децата му гастарбайтери. За какви млади ми говори този…”

А някои направо назовават цената на прошката: „Първо, всичко, което си натрупал за 30 години – тецове, хотели, активи, влогове и т.н., трябва безвъзмездно да го подариш на домове за сираци и старчески домове. Второ, да изпратиш сина ти на работа по полята в Испания, на оранжериите в Холандия или по строежите по Германия или Франция. И трето, да се откажеш от всички привилегии и да получаваш само 200 лв. пенсия. Само тогава ще ти простим, Амет ага. Иначе харам олсун”.

Апропо, мненията от „Фейсбук“ са на кърджалийци – жители на „бастиона” на ДПС.

Е, с тези хора как ще се спогоди Ахмед Доган? От тях ли иска прошка, или от недоволните партийни големци, които не са видели своите фаворити в евролистата, както обяснява Мехмед Дикме? Отговорът е повече от ясен. Доган не се интересува от своите избиратели и те го знаят много добре. Вълнува го апарата на движението, което осигурява гласове с власт и пари. Към него е Догановата молба за прошка, а не към онези, които носят партията на гърбовете си толкова години и вече горчиво съжаляват за това.

Пропастта между сараите и бай Хасан стана прекалено дълбока, за да бъде запълнена. И това няма да се промени, каквито и да бъдат изборните резултати.

Людмил Илиев, „Сега“