Депутатите отново ще могат да получават възнагражденията си на ръка вместо по банков път, а представител на „Демократична България“ внесе смут сред симпатизантите на коалицията, след като обяви, че не желаел да взема парите си по банков път.

Решението е взето на заседание на Временната комисия по промените в правилника за дейността на Народното събрание и ще трябва да се гласува и в пленарна зала.  Депутатът от „Демократична България“ Иван Димитров е обявил, че е сред хората, които искат да получават заплатата си на ръка, а не през банка.

„Тези текстове са противозаконни. Аз искам да си ги получавам в брой. Нямам банкова сметка и не искам да си ги получавам по банкова сметка. Няма закон, който да задължи човек да си получава по банков път“, казва той, цитиран от „24 часа“.

В имотната си декларация като народен представител от май 2021 г. обаче Димитров е обявил, че има 2 кредитни карти с размер на задължението 5000 лв. към ПИБ и е изплащал кредит за над 432 000 лв. към Юробанк.

Към октомври 2021 г. този заем вече е прехвърлен от банката на „Колект БГ“ – фирмата за събиране на неплатени вземания, известна с по-ранното си име „Свети Георги Груп“ (получила държавен заем от ББР при Стоян Мавродиев).

Той не е заявил да притежава парични средства над 10 000 лв. нито в брой, нито в банкови влогове.  Обяснението му влезе в пълен конфликт с една от основните позиции на „Демократична България“ за нуждата от въвеждане на електронна идентификация на гражданите и за дигитализиране на колкото се може повече административни услуги.

Иван Димитров е председател на ДСБ-Разлог, избран е от листата на ДБ в Благоевград. Той е адвокат по професия, бил е и общински съветник от ДБ, избиран е два пъти за народен представител.

Новоизбраният председател на комисията Настимир Ананиев (ПП) предупреди, че част от народните представители може да получават по над 10 000 лв. възнаграждение – лимитът, над който са забранени разплащания в брой.

От ГЕРБ и ДПС обявиха, че не е възможно депутати да получават толкова големи суми всеки месец.

„Имайки предвид, че имаме основно възнаграждение, след това има добавки за комисии, след това има 1 процент за стаж – това значи, че хората, които имат 30-40 години стаж ще получат 40% отгоре върху това нещо. Няма нужда да гледаме фишове, за да сметнем, че това е напълно възможно, но въпросът е, че тогава караме Народното събрание да влиза в хипотеза да нарушава закона, което за мен не е редно. Защо някой няма сметка в 21-ви век – или може би е запорирана – е някакъв друг въпрос“, коментира той.

Депутатката от ГЕРБ Анна Александрова обаче контрира, като обяви, че „ако имаш желание и си в границите до 10 000 лв., може да ги вземеш на ръка“, а в останалите случаи „счетоводството няма да рискува и да наруши закона, а ще преведе парите по сметка и ще иска да си осигурите такава“.

Филип Попов от „БСП за България“ също е изразил несъгласие да се въвежда задължение за ползване на банкови сметки, по които да се превеждат възнагражденията на депутатите.

Скандалът около начина на изплащане на възнагражденията по банков път възникна и в 45 Народно събрание, когато Мария Капон („Изправи се“) призова да се прекрати „раздаването на пари в една торба за целите парламентарни групи – черна каса“. Тогава само 75 души подкрепиха изплащането на тези средства по банков път. 85 депутати гласуваха „против“, а 29 – „въздържал се“.

Администрацията на Народното събрание все още не е обявила как ще се справи с казуса около Делян Пеевски, който е санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“. Обхватът на американския закон е такъв, че санкциите могат да се прехвърлят и върху организации, които облагодетелстват финансово наказаните лица. Пеевски беше избран за депутат след въвеждането на санкциите, а сега парламентът трябва да реши как да изплаща полагащите му се възнаграждения.

През юни 2021 г. БНБ съобщи, че банки в страната, които са обслужвали сметки или имат делови взаимоотношения с Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков или с техни фирми, са предприели ограничителни мерки спрямо тях.