Проф. Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на „Информационно обслужване“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: В одобрен от ЦИК склад у нас вече са всички машини за гласуването на евроизборите – 3 000 броя, плюс резервните 10%. Сертифицирани ли са машините? Как работи софтуерът? Ще стигне ли времето за тяхната инсталация по секции и още много технически въпроси сме предвидили за разговора ни с проф. Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на „Информационно обслужване“ – дружеството, което се занимава с техническата обработка на изборния процес и ще брои резултатите на евровота. Започваме със сертификацията на машините. В предишната среща и разговор по тази тема вие, проф. Константинов, потвърдихте, че няма държавен орган, който да я извърши. Какво се прави оттук-нататък, защото председателят на ЦИК Стефка Стоева посочи и „Информационно обслужване“, които ще се занимавате със сертифицирането?
Михаил Константинов: Сертифициран орган, който да извърши сертификацията, ако мога да кажа така – няма. Тоест тук трябва ад хок за конкретния случай да се свика някакъв колектив от експерти, който да оцени сигурността и приложимостта на хардуера и софтуера на тези машини. Предполагам, че той ще включва специалисти от БАН, от Техническия университет в София и може би от нашето дружество.
Водещ: Да, така съобщи Стефка Стоева – председател на ЦИК.
Михаил Константинов: Тъй като 3 000 машини няма как да бъдат проверени една по една, обикновено в такива случаи се прави извадка. Примерно се избират 5 или 10 на 100 от машините по случаен начин и се проверява тяхното функциониране. Проблемът е, че преди това те трябва да бъдат заредени със съответния софтуер. Доколкото разбирам, процедурите за това са започнали, но това изисква време. Така че когато от фирмата „Сиела Норма“ са готови със зареден софтуер за всяка машина, тогава може да се направи някаква извадка от тези 3 300 машини, да се избере известен брой и да се проверят как действат. Аз само малко се безпокоя от сроковете, които са заложени, защото тези машини трябва да започнат да бъдат разнасяни по тези 3 000 секции, някъде на 24-и и най-късно на 25-и май трябва да бъдат там. Проблемът е, доколко ще могат да се запознаят секционните комисии, все пак са новост за тях тези машини. И доколкото разбирам фирмата предвижда по един специалист да стои в близост наоколо, който при нужда да бъда извикан да окаже помощ. Това обаче е много деликатен въпрос, защото този специалист не може да стои при машината и да обяснява как се гласува, защото с това може да обяснява не само как, за и за кого да се гласува. В този смисъл е много деликатно присъствието на други хора. Нещо повече, не би трябвало тези специалисти, които ще отговарят за машините, изобщо да са в изборните секции. Те трябва да стоят някъде, да имат готовност да бъдат повикани, ако нещо се случи. Искам да припомня на нашите слушатели, че във всяка секция ще има и хартиени бюлетини за гласуване и така ще бъде, доколкото разбирам, до края на света. Не е ясно как ще се откажем от хартиените бюлетини, защото правото на глас е сред основните демократични права в една държава. И ако дори един единствен избирател в една секция не може или не иска да гласува с машина, ние трябва да му осигурим хартиена бюлетина. И тъй като не знаем, колко ще бъдат тези избиратели, които няма да гласуват машинно, доколкото разбирам, е предвидено да осигурим толкова бюлетини, колкото са и избирателите по списък, плюс един резерв от 10 на 100. Това на национално ниво прави над 7 милиона бюлетини. Тоест същият брой бюлетини, както ако нямаше машинно.
Водещ: Проф. Константинов, при положение, че има много неизвестни около работата на тези машини и кратките срокове, защо трябваше да се дават толкова милиони наем за тях?
Михаил Константинов: 9 милиона лева са дадени, но все пак имайте предвид, че от тези пари 2,5 милиона са ДДС. Те се връщат в бюджета. Така че една машина всъщност ни излиза 2 500 лева.
Водещ: Наем?
Михаил Константинов: Да, наем, защото така или иначе това е сделка, с която ДДС се връща. В този смисъл държавата ще даде по 2 500 лева, което хич не е малко.
Водещ: Наемът на машините само за евроизборите ли е?
Михаил Константинов: Доколкото разбирам е само за евроизборите. Изобщо тази история с наемите трябва да бъде уточнена.
Водещ: Да, защото се появяват различни цифри в публичното пространство. Това е от една страна, но от друга, ако трябва да се сключи нов наем и за местните избори, тези машини ни излизат много солени.
Михаил Константинов: Аз смятам, че този въпрос трябва да бъде решен. Права сте, има вероятност да ни излезе солено всичко. Освен това искам да обърна внимание на нашите депутати за нещо много важно. На местните избори, които предстоят, ще има секции, в които ще трябва да се направят 5 избора. Защо 5 избора? Веднъж за кмет на община, втори път за кмет на района, ако има такъв. Трети път за кмет на населено място, ако има такъв избор, а след това за общински съветник – станаха 4 до този момент. И накрая преференции за общински съветник. Виждате, че човек трябва да направи 5 избора. Това означава да превърти пет сензорни екрана, да извърши 5 пъти избор. Машината да му приеме гласа и така нататък. Тук искам да обърна внимание, че с една машина обикновено, според самите производители, могат да гласуват до 180, максимум 200 души за един изборен ден. Ако изборът е прост, ако се прави само с една опция. А ако имате 5 опции? А ако идем да правим заедно местни и парламентарни избори, както им се иска на някои, тогава ще бъдат 7 опции? Освен това в секциите няма 200 избиратели. Има секции с по 600, 700, 800 активни избиратели, които ще си упражнят правото на глас. Тогава сметката показва, че поне три дена ще трябва да се гласува. Така че много трябва да внимаваме, колко машини трябва да има в една секция и как те ще работят при пет опции. Вземете само местните избори – 5 опции. Да кажем, че те са между две и пет, но някъде ще има пет. И 800 души да гласуват. Ами, тя машината, ако е с една опция, могат да гласуват 200 души. Виждате ли за какво става въпрос? Трябва да има някакви секции с по няколко машини вътре и се опасявам, че няма да могат да гласуват за един ден. Това не значи, че не могат да станат тези неща, но трябва много добре да се обмисли. Българите сме много силни във втория акъл, който ни идва. Първият акъл – никакъв, а при втория вече всичко ни е ясно. Обаче то е късно вече. Така че има време за втори акъл. До местните избори има пет месеца. Така че нека отсега да се мисли по въпроса. Ние имаме опит от президентските избори през 2016 година. Тогава гласувахме с 500 машини. Но президентските избори да прости, има една опция: отбелязвате една президентска двойка. Евроизборите са малко по-сложни: избирате си партия и правите преференциален избор, две неща трябва да извъртите. Ами на местните избори какво правите? Пет неща вървите. Нали разбирате колко е деликатно? Освен това сега човек, който гласува за първи път с машина, очевидно ще има проблеми, дори да има опит с електронни устройство. По време на гласуването човек е под стрес. Дори с хартията за гласуване гледате по-бързо да гласувате, да излезете и така нататък. А когато имате машина и трябва сами да си въртите сензорните екрани, как се справяте? Представете си една възрастна жена. Решила е да гласува машинно. Жената не вижда много добре, не е работила с електронни устройства може би, може да е, може и да не е. И започва едно суетене. Това, от което се опасявам, е да не би някои хора да не направят неинформиран избор, колкото да отбият номера, защото президентът правилно казва, че трябва да намалим недействителните гласове. Да, така е. В България са малко повече недействителните гласове. Над европейската норма са и това е факт. Впрочем тези неща се влошиха у нас. Преди години бяха един и половина, два процента недействителните гласове и изведнъж населението явно изпростя. Казвам го съвсем отговорно. Недействителните бюлетини и гласове станаха 6-7-8%. Можеше преди 15 години да няма недействителни гласове, да гласуваме грамотно, а сега да не можем да гласуваме грамотно. Впрочем това е и обяснимо. Има 200 000 млади неграмотни цигани в България. Това е факт, това се признава от властите. И тези хора как ще гласуват? Те правят грешки. Затова се появяват недействителни бюлетини. Вярно е, машината не може да даде недействителен глас, защото вие не можете да отбележите две опции, които да си противоречат, което се случва при хартиените бюлетини. Но ако вие седнете пред машината и в крайна сметка не можете да си упражните гласа и натиснете нещо произволно, също ще ви се изгуби гласът. Той ще бъде действителен, но не този, който вие искате. Затова въпросът е да бъдем много внимателни. Вие знаете, че аз бях против този вид гласуване, докато беше прието. В момента като е прието, ние сме в един отбор и ще искаме то да бъде успешно, защото успехът в гласуването е успях за България. Така че всички трябва да се направи, за да бъде това гласуване успешно така. Както е предвидено, но трябва и да си натрупаме полезен опит. Сега ще видим. 3 000 машини не са малко машини. Аз смятам, че това, което ще се случи на 26-ти май, ще отвори очите ни за по-нататъшни действия – да продължаваме ли с това, нещо друго ли да правим. Но пак повтарям, че всички трябва много внимателно да подходят към този проблем, защото гласуването е отговорност.
Водещ: Проф. Константинов, възникват още технически въпроси. Ако в една секция има машини и хартиено гласуване…
Михаил Константинов: Във всяка секция ще има машини и хартиено гласуване.
Водещ: Във всяка?
Михаил Константинов: Във всяка секция ще има. Вие не може да знаете дали някакъв избирател от тази секция не може да гласува с машина. Ако има такъв и няма хартия, какво ще стане? Ще го лишите от право на глас? Това е основно демократично право – правото на глас. Следователно във всяка секция ще има не само бюлетини, но и ще има пълен набор бюлетини. Ако има 550 избиратели по списък, ще има 550 бюлетини, както е по закон.
Водещ: Във всяка секция има бюлетини за хартиено гласуване, има и машина?
Михаил Константинов: Не във всяка секция. Във всяка четвърта.
Водещ: Във всяка четвърта, добре. Отиваме в секция, в която има и от два вида. Хората задължени ли са да гласуват и хартиено, и машинно?
Михаил Константинов: Не, разбира се. Не само че не са задължени, те нямат и право.
Водещ: Тоест избирателят избира: или машинно, или хартиено?
Михаил Константинов: Точно така. То така и беше. 2016 година на 6 ноември по време на президентските избори хората избираха. И мога да ви кажа по колко души гласуваха с машина в секция. Горе-долу 20-23 % от избирателите там, където имаше машина, гласуваха с машина. Около 1/5 от хората избираха машинния вот. Сега не знам колко ще бъдат.
Водещ: Тоест ако в секцията има машина, избирателят може да предпочете машината или бюлетината и никой от секционната комисия не може да го задължи?
Михаил Константинов: Естествено. Да ви кажа ли един абсурд? Това вече е като майтап малко. От тези 500 машини, с които гласувахме на 6 ноември 2016 година, имаше две от тях, в две от секциите, където имаше нула гласа, подадени машинно. Тоест самата комисия не е гласувала, нито един от нея, машинно. В два от случаите две от машините изобщо не бяха включени в действие. Хората си гласуваха само с хартии. Но машина имаше и платиха за масрафа. Имаше много секции, в които под 10 души са гласували машинно. Статистиката е много интересна. Смятам тези дни са я публикувам, защото просто ние не се учим от опита си. Трябва да видим, какво е било и какво можем да очакваме. Затова пак повтарям – искам да си пожелаем успех. Аз вече не съм против това гласуване. Щом е прието, то трябва да се изпълнява. Споровете са на ниво дали да го има, или да го няма. Но вече – прието е. Нали знаете, депутатите са най-умните българи, те са еманацията на нацията, това е концентрираната мъдрост на българския народ. Те са казали така. Окей. Ние ще изпълняваме.
Водещ: Ще стигне ли времето за обучаване на секционните комисии? Защото на хората, които няма да знаят, но искат да опитат да гласуват машинно, някой ще може ли да им покаже как?
Михаил Константинов: Аз ви повтарям каква е план-сметката. Най-късно машините трябва да бъдат в секциите на 25 май.
Водещ: Ще стигне ли един ден да се научат?
Михаил Константинов: Отговорете си сама. Някои може и да могат да се научат.
Водещ: Затова питам. И аз съм видяла план-сметката и ми е странно.
Михаил Константинов: Секционната комисия – тя се свиква само за изборния ден и за няколко часа след това. Вие не можете да викате хората два дена преди това и да ги учите. Не може за 50 лева хонорар да им отнемате три дена, нали? Следователно трябва много внимателно да се следи, какво ще се прави в това обучение.
Водещ: Как ще се отчитат гласовете в секцията при положение, че едни гласуват хартиено, други машинно?
Михаил Константинов: Това вече го прави комисията. Първо компютърът, след като приключи гласуването, машината там, произвежда един протокол с резултатите от машинното гласуване. Освен това резултатите от машинното гласуване се записват и на флашка и тази флашка съпровожда протокола на секционната избирателна комисия до районната комисия. Самата комисия в протокола записва обобщените резултати, да го наречем условно сумата от машинното и хартиеното гласуване. А освен това нашите хора от „Информационно обслужване“ като сложат флашката в своите компютри, проверяват дали секционната комисия все пак правилно обобщава съответните резултати, защото имаше и такъв проблем, че някъде флашките не работеха. И това го има. Тогава се работи с това, което е записано в хартията.
Водещ: Но нали едни хора ще гласуват машинно, а други на хартия. А флашките не работят. Как и какво се сумира?
Михаил Константинов: Ако флашката не работи, но самата секционна комисия е получила извлечение от машината, един машинен протокол. Флашката е за да потвърди това нещо по-нататък.
Водещ: Това няма ли да създаде предпоставка за касиране на вота?
Михаил Константинов: За касиране недейте да говорите, защото касиране на национален вот означава гражданска война.
Водещ: Питам, защото ще има партии, които ще поставят тези въпроси за коректността на вота, бъдете сигурен.
Михаил Константинов: Няма да има касиране на вота. Ние в цялата си демократична история, в която сме избирали 8 народни събрания, едно Велико народно събрание, не знам колко президентски избори и три пъти европейски избори, за това време има един единствен касиран депутат като бройка. ДПС през 2009 година изгуби един депутат. Вярно е, че някакви други депутатски мандати тогава бяха прекратени, една партия изгуби преди да спечели и там някакви хора се завъртяха по листите, но като промяна в партийния резултат един единствен мандат за целите 30 години избори. А касиране на избори, забравете. Вие виждате какво става в САЩ. Те там ще се избият. Те това искат да направят. Искат де факто да касират изборите, нали? Това е гражданска война. Казвам ви го без преувеличение. Не се касират избори. Това е национално безотговорно. Искрено се надявам да няма големи нарушения, за да може обществото спокойно да приеме резултата такъв, какъвто е.
Водещ: Проф. Константинов, преференциите как ще се отчитат с машината или всичко е въпрос на софтуер?
Михаил Константинов: Машината като даде резултата от машинния вот, тя ще посочи и преференциите за отделните кандидати и секционната комисия ще ги обработи, ще ги прибави към резултатите от хартиеното гласуване. Работата няма да е лесна. Няма какво да се лъжем.
Водещ: Тя е много оплетена. Поне отстрани човек като чете, без да е специалист, сериозно се озадачава.
Михаил Константинов: Освен това има и нещо друго. Все пак на вота през 2016 година секциите бяха в големите градове в училищата. Там е някак си по-друго. Докато тук хващате една машина и я отнасяте в някакво отдалечено село. Голяма част от секциите, които ЦИК е избрала за машинно гласуване, са по селата. Общо взето има проблем там и с логистиката, да не забравяме. Там може да има проблеми с електричеството, с транспорта и така нататък.
Водещ: А с охраната? Как ще се охраняват тези машини?
Михаил Константинов: В план-сметката ние даваме близо 5 милиона за транспорт и охрана. Нашето МВР има голям опит с охраната на избори. Сега към другите неща ще пазят и машините.
Водещ: Тоест освен 9 милиона наем за машини, се дават 5 милиона и за охрана, общо 14 милиона?
Михаил Константинов: Тези 4-5 милиона се дават и без това. И само хартиени материали да имат, пак се охраняват много добре секциите. Предишния ден се запечатва секцията, никой не може да влезе. По време на изборния ден отвън стои полицай и така. С охраната сме добре. Нашите полицаи вече знаят как се пазят избори. И освен това, пак да повторя, че сумата де факто е 7 милиона и половина. Между другото да ви кажа и колко ще излезе един машинен глас. Ако съдим по резултатите от 2016 година, един машинен глас някъде около между 25 и 30 лева излиза. Да си пуснете бюлетината машинно ви излиза толкова. Просто взимате цената от наема на машините общо и ги делите на броя на гласовете, които ще бъдат реализирани чрез тези машини и получавате 25-30 лева на глас.
Водещ: А ако гласуват 20-ина човека? Тогава този глас излиза платинен.
Михаил Константинов: Точно така. Колкото по-малко гласуват, толкова по-скъпо излиза, защото ние парите сме ги дали вече. Така че в някакъв смисъл трябва да кажем: „Гласувайте повече машинно“.
Водещ: За да си избием парите. И защо трябваше да ги вложим, като не можем да оправдаем инвестицията?
Михаил Константинов: Аз вече не мога да говоря по този въпрос. Сега сме в изборен процес. Както е казано: „Жребият е хвърлен“. Това го е казал Цезар.