Депутатите и министрите да могат да имат и друго гражданство освен българско. Това одобри парламентарната Комисия по конституционни въпроси. Днес тя обсъжда промените в основния закон на второ четене.

Бяха подкрепени корекции от първоначалния проект. За народен представител ще може да бъде избиран български гражданин, който има и друго гражданство, но и когато е живял последните 18 месеца в страната, одобриха членовете на комисията с 5 гласа „за“ срещу 4 „против“.

Това ще касае и министрите. За тях обаче няма да важи изискването за уседналост.

Любопитен момент е, че председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков от ГЕРБ гласува в разрез с мнозинството, в което влизат ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Той заяви, че би предложил допълнителни поправки за отлагане на възможността лица с двойно гражданство да са министри и депутати, докато държавата не се подготви административно. Според него това би се случило, когато има точни данни колко българи живеят в чужбина, колко са с двойно гражданство и т.н.

Срещу идеята, че хора с двойно гражданство ще могат да са в изпълнителната и законодателната власт, има сериозна съпротива. Изтъква се, че гражданството означава и задължения към една държава. Многократно без зададен въпросът какво ще прави един български министър с двойно гражданство, ако държавата, от която има паспорт, влоши отношенията си с България. Гроздан Караджов от ИНТ даде пример с Русия, която обяви България за вражеска страна.

Екатерина Михайлова припомни, че ограничения за гражданство има и в Закона за съдебната власт. Магистрати могат да бъдат само хора с българско гражданство, но ако такова право бъде дадено на депутати, ще се стигне до натиск това да се разреши и на магистратурата, прогнозира тя.

Президентът няма да може да е с двойно гражданство, одобри на второ четене комисията.

Продължава обсъждането на други текстове, свързани със съдебната власт, които се считат за сърцевината на промените в Конституцията. Отложи са за по-късно гласуването на правомощията на президента по отношение на служебните правителства. Спори се за ограничаването на кръга от лица, които да може да са служебни премиери.  Окончателното решение ще е на пленарната зала. Там се изисква подкрепа от поне 160 гласа, за да може поправките да минат.