Депутатите от правната комисия изпревариха провеждането на националния референдум, който трябва да даде отговор на въпроса дали гражданите подкрепят задължителния вот, и го въведоха при второто четене на промените в Изборния кодекс. Идеята на Патриотичния фронт бе подкрепена от всички политически партии без БСП и ДПС. Представителите на движението за пореден път се заканиха да сезират Конституционния съд, ако текстът мине и в пленарната зала.

Фронтоваците оттеглиха обаче искането си за налагане на санкции за неучастие в изборите и предизвикаха задоволството на партньорите в управлението от ГЕРБ, реформаторите и АБВ. Малко преди това по инициатива на ПФ и с гласовете на РБ, ГЕРБ и АБВ в кодекса бе дописано, че задължителното гласуване „представлява изпълнение на гражданския дълг“.

Депутатите от правната комисия приеха още, че до 2018 г. електронното дистанционно гласуване ще е експериментално. От РБ настояха преди дебата в залата да бъде записан изричен текст, че при успешно провеждане на експеримента след 2 г. е-вотът ще стане неразделна част от изборите.

ГЕРБ внезапно се сдоби със съмишленик в лицето на БСП за промяна, която да раздели провеждането на избори и референдум, ако са в една година, както повелява законът сега. Двете антагонистични партии внесоха сходни проекти за изменения в Изборния кодекс, като този на БСП е да „не се допуска провеждането на избор и гласуване на национален референдум в един и същ ден“. Соцдепутатът Филип Попов мотивира предложението с факта, че избори и референдум 2 в 1, законово регламентирани само преди година, не е довело до търсения икономически ефект. Предложението обаче бе отхвърлено в правната комисия.

Поправката на ГЕРБ гласи, че изискването за едновременно провеждане на допитване и друг вот не се прилага, ако референдумът е предизвикан от инициативен комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права. Това предложение ще се гледа на по-късен етап.