Правиш детска градина. Хвърляш милиони за нея. На четири етажа, пищна, дворец… С арки кули, петлета, игрище, фонтан, алеи, с постройки за животни, земеделие… Правиш всичко това в запустяло село. И почти 20 години по-късно… дете не е влизало в детската градина. На работи. Никога не е отваряла. Хвърлените милиони просто са хвърлени. И никой не страда, на никой не му пука. Сградата просто стои.

Възможно ли е всичко това? Да, в село Дръндар, Варненско, където Ахмед Доган израства. Детската градина е дар за съселяните му. Но тя не случи на деца, те не случиха на съселянин визионер.

Видео репортаж на Диян Божидаров и Георги Кръстев от „Сега“: