Парламентарните репортерки били курви. Ходели с къси поли, с голи крака и огромни деколтета. Фръцкали се край депутатите, като им искали интервюта. Някои дори се шмугвали в стаите на парламентарните групи и се правели на Моника Люински, докато лидерите на въпросните се изживяват като Бил Клинтън. Че даже и парфюмчета получавали от мастити, често лоясали законотворци, като благодарност за епистоларното или микрофонното фелацио.

Майната ви на всички, които злословите срещу старлетките в институцията, срещу крехките създания с цици, щръкнали като лисичи муцунки изпод прозрачните блузки. Майната ви на всички вас, защото не знаете за политическите курви.

Такива като всеядния Любен Дилов-син, на когото чалга звездата Кати, дето кацаше от цвят на цвят в средата на 90-те години като волна пеперудка, може само да завижда. Такива като него, които обиколиха всички партии и клякаха пред лидерите им като проститутки на главен път Е-79 и търкаха колената си по килимите преди избори, за да си изпросят власт и популярност.

Такива курви са по-страшни от репортерките, драги читатели. Те не отбират по мъжество, не търсят само подаръчета и не се задоволяват само с челата на вестниците и главите на централните емисии. Такива курви правят всичко за всекиго. Репортерките поне имат критерии.