Боже, докъде я докарахме в отношенията ни със Северна Македония, щом като и една рутинна среща между премиерите на двете страни не може да мине без скандал и медийни одумки. Какво чак толкова са си казали премиерите – нашият, служебният Димитър Главчев и редовният в Скопие Християн Мицкоски, та горкият ни временен министър-председател изведнъж от някои медии край Вардар бе обявен за истински демократ от ново поколение, който разчупил традиционната позиция на България по отношение на това има ли македонски народ или не.

Думите на Главчев, че между гражданите, между народите на двете съседни държави няма напрежение били най-храбрата демократична крачка на висш държавник от България, който признава и уважава двата отделни народа – съществуването на отделна македонска национална субстанция – народ, което е нещо съвсем по-различно от досегашните позиции на София.

Тази висока оценка в Скопие дадоха за човека, за когото само преди няколко седмици Мицкоски, изразявайки несъгласието си с повторената от Главчев позиция на България за европейската перспектива на братовчедите, беше заявил категорично, че ще трябва начело на правителството в София да „дойде някой по-разумен“. В лексиката и представите на Мицкоски вероятно „по-разумен“ означава нещо като по-отстъпчив, по-благосклонен, по-неподготвен и хвърчащ във въздуха политик. Нещо като Кирил Петков, да речем.

Хайде да не си приписваме някакви заслуги, ама ако се сещате, в предишния текст предупредих от страниците на „Труд news“, че служебният ни премиер трябва да е готов за среща със своя колега от Скопие. Двамата не се познават, та тъкмо повод да се видят и да си кажат по някоя дума как виждат бъдещето на двустранните ни отношения. Все пак сме непосредствени съседи, имат обща работа за вършене, пък и хората от двете страни се надяват, че с идването на новата власт начело с ВМРО-ДПМНЕ в Скопие все нещо в занемарения и доведен до нула политически диалог може да просветне.

Имах си и своите притеснения, разбира се, преди всичко за това, че не знам Главчев да е навлязъл достатъчно дълбоко в историята и в спецификата на двустранните ни връзки със Северна Македония. Е, все пак е премиер, има съветници, които вероятно са му подготвили основните опорни точки, върху които да стъпи и да изложи пред Мицкоски.

Така би изглеждала рутинната процедура преди подобен разговор. И съм сигурен, че от българска страна тя е спазена. Само че Главчев и неговите помощници не са отчели една особеност, за която от години говоря. И тя се крие в спецификата на отношенията ни със Северна Македония, в които традиционните методи и инструменти на класическата дипломация нямат място. И когато са готвили шефа си за евентуалната среща с Мицкоски, би трябвало да му обърнат внимание най-малко на три неща.

Първото е да му се даде да знае добре с кого ще си има работа. В случая – с премиера на Северна Македония Християн Мицкоски. Срещата им е била някъде „на маргините“, както обичат да казват в Скопие, на Юбилейната сесия на НАТО във Вашингтон.

Тоест, тя може да стане и на крак в някоя пауза на церемонията, а както предположих в предишния текст, би могла да се състои по време на подреждането за общата „семейна снимка“ на ръководителите на делегациите. Публицистът от Скопие Арсим Зеколи, известен с пиперливия си език, критикувайки Мицкоски за малкото важни срещи по време на големия форум, подхвърли, че ако все пак той се е видял с някого, това вероятно е станало докато заедно са чакали на опашка пред тоалетната. Зеколи на своята стена във фейсбук помести целия отчет на президента на Косово Вьоса Османи за нейната дейност по време на Юбилейната сесия – с кого и кога се е срещнала, какво са говорили, какви договорки са направили и така нататък. Впечатляващ отчет, между другото. Очевидно Османи се е подготвила отлично, нейните дипломати са си свършили добре предварителната работа.

Та, казвам, че Главчев е трябвало да бъде наясно с кого ще си има работа. В това отношение задача е била лесна – Мицкоски е толкова едноизмерен, толкова прозрачен и елементарен, че опознаването му не е проблем, който да изисква висок интелектуален потенциал. И най-важното – позициите му в отношенията с България са толкова добре познати, че от дълго използване и рецитиране по различни поводи и на различни места са изхабени до пълното им неприемане. Дали ще е заклинание от типа „български диктат“, или „няма повече да превиваме гръб“, или нещо друго също така „образно“, няма значение. Завършен македонистичен продукт.

Второто нещо, което трябва да се има предвид, е, че тъкмо поради това от хора като Мицкоски винаги трябва да се очаква някаква форма на провокация. Убедителната изборна победа на 8 май му вдъхна допълнително самочувствие, а относителната лекота, с която състави коалиционния си кабинет и осигури парламентарно мнозинство му създаде самопредставата за политик и държавник от невиждан досега мащаб. Главчев в битността си на служебен премиер не му бил на равнището, а и по отношение на присъдите за нарушаване на правата на човека, издадени от съда в Страсбург, Северна Македония водела на България с 14:0. И други такива махленски закачки, каквито според много хора край Вардар са уместни в голямата политика, защото хващат събеседника в крачка и го поставят в неудобно положение.

И трето – отивайки на среща с политик от Скопие, всеки наш държавник трябва да внимава в изказа си и да държи сметка за това как той ще бъде представен в тамошните медии. Като това с „двата народа“ и с образа на модерния демократ и почти революционер в отношенията ни със Северна Македония Главчев, който „Нова Македония“ се опита да създаде, а услужливи сръбски медии „развиха темата“ допълнително.

Е, аз пък, понеже съм стар мърморко и помня много неща, пък и записки в бележниците си кътам, ще кажа, че още през април 2003 г. тогавашният български премиер Симеон Сакскобургготски на официалната вечеря в негова чест в голямата зала на Събранието в Скопие подхвърли, хей така, някак като на шега, че нещо си в отношенията ни ще бъде от полза за… двата народа. Многоточието е сложено неслучайно – самият Сакскобургготски, очевидно съзнавайки, че може да бъде разбран неправилно, направи пауза, усмихна се и въпреки официалния характер на речта си, въздъхна и изрече „двата народа“.

И какво? Нито Вардар тръгна да тече обратно към Шар планина, нито Витоша се срути. А и не си спомням на следващия ден медиите в Скопие да са започнали да правят кампания от това и да представят сина на цар Борис III като човек, направил, как беше, „най-храбра демократична крачка“. Просто контекстът беше друг, а и беше април 2003 г.

Иначе лично аз съм доволен от това, което се случи. Главчев очевидно ще е премиер на България поне още няколко месеца, а „светлият му пример“ за разговора му с Мицкоски може да се окаже полезен за всички други, на които ще им се наложи някъде и някога да се опитат да поговорят с премиера на съседната държава. Или с когото и да било от неговия екип. Като в науката, където и негативният резултат носи полза. А и последните хора, на които бих позволил да ми дават уроци по демокрация, са тези от Скопие.

Костадин Филипов за „Труд“