Случката в УНСС е срамна, ужасяваща и много по-важна от тъпите статуси на Втората дама, защото:

1. Ректорът на УНСС Стати Статев веднага е предложил два варианта за решаване на ситуацията, по негови думи. И двата варианта включват отстраняването на „набедената“ преподавателка. Т.е. той и за секунда е нямал съмнение, че тя е виновна.

2. Преподавателката, проф. Докова, веднага е подала оставка. За да не я накажат. И да няма финансови санкции. Все пак е в пенсионна възраст + 1. Т.е. е знаела, че е виновна.

3. Майката на друга студентка, поканена да брани преподавателката по национална телевизия, вади като основен довод, че не трябва проблемите в семейството да се казват навън. Мога само да предполагам откъде има подобен Стокхолмски или Балкански синдром.

4. Явно абсолютно всички са знаели за какво става въпрос.

5. Ректорът наказва студента. Не за друго, а че е изнесъл информация. И така е „подронил репутацията на институцията“. Подронил какво?

6. Явно ректорът иска да запуши устата на студентите. За да не започнат да говорят.

7. Интересно, какво ли имат да разкажат? Чуват се само слухове за огромен брой студенти, които не могат да бъдат поети в залите. Има ли шашма със студентите и заплащането на глава? Все пак са наши пари, от нашите данъци.

8. Защо този студент първо не е казал на ректора? Ами от предишните сигнали колко решени има? Колко secret shoppers са влизали тайно в час и са гледали какво се случва? Как човек да има доверие на ръководството, ако то е част от схемата.

Цялата история оставя горчив вкус. Защото се наказват студентите, че разказват какво става. Хм, ние в коя година сме? 2017-а или 1975-а? Страхливи студенти ли искате да възпитавате?

Темата защо Статев за поредна година е шеф на УНСС е много интересна. Ама е като темата защо Такева продължава да е шеф на Учителския синдикат. Всички знаят, но всички вдигат рамене. И ги е страх да говорят, защото някой като Статев ги е наплашил. Щях да кажа, че това са ченгеджийски методи, ама да не отклоняваме вниманието…:)

Та, преди МОН да бъде засипан с писма да отнемат акредитацията на УНСС, предлагам:

• Статев да се извини на студента;

• Статев да отмени наказанието;

• Статев да отмени заповедта си, че всеки, който говори за УНСС, подлежи на наказание;

• Статев да свика съвет на ректорите, за да ги убеди да направят същото.

Към студентите в УНСС: Днес наказват ваш колега, че говори. Не че лъже, не че си измисля, не че преписва, не че набеждава. А че говори. И че има смелост да каже истината. Защо вие, неговите колеги, не протестирате? По наше време университетът щеше да е блокиран вече 🙂 Днес мълчите за ректора, утре ще мълчите за шефа си, след това ще мълчите за политиците. И ще избягате зад граница, говорейки как в България нещата са така. Е, кой да ги промени? Кой да протестира за вашия колега? Връзката между затворената уста на един студент и състоянието на политическата система е пряка. Ама съвсем пряка.

Към преподавателите в УНСС, някои от тях са страхотни приятели и добри професионалисти: Съгласни ли сте да бъде наказан студент само защото е казал, че има проблем? И никой не отрича проблема. Даже преподавателката подава оставка, за да избегне наказанието. Но наказват студента. Вие съгласни ли сте с това? Ако утре вашите студенти ви попитат дали одобрявате, какво ще им кажете? Как ще ги погледнете в очите? Как ще служите за пример?

Отклонение: Вярно ли, че на студентите в СУ им е забранено да говорят какво става вътре в университета?

Край на отклонението, връщане към основна тема: Г-н Статев, извинете се, променете се, влезте в новия век. Че следващият ми коментар ще е за оставка. Защото сте срам за висшето образование.

Заключение: май е интересна тема как се дават акредитациите на ВУЗ-овете. Дали МОН има практика на secret shoppers, за да проверява какво се случва в бастионите на висшето образование?

Любомир Аламанов