Добре дошли в държавата без конфликт на интереси! В нея Ахмед Доган е хидроинженер, Владислав Горанов няма проблем да живее в апартамент, който легално не може да си позволи, Бойко Борисов може да рекламира хазартна фирма на футболната си фланелка, Георги Първанов може да отстрелва скъпи ловни трофеи, докато е президент, неизвестно на чии разноски. И още, и още…

Защо тогава да не може бившата директорка на банковия надзор в БНБ Нели Кордовска да си изтегли безнаказано парите в последната минути преди затварянето на КТБ? Какво като е имала вътрешна информация, която вложителите са нямали? Антикорупционната комисия намери проблем, обаче съдът – не. Решението на Софийския административен съд е против логиката и пренебрегва закона и етиката. Според него началниците в БНБ са невинни, когато се облагодетелстват. Те имат повече права от останалите граждани, техните интереси са с приоритет. Те са заслужавали привилегията да си опразнят сметките, докато останалите вложители не успяха да получат парите си и трябваше да се притесняват и да чакат 5 месеца, за да си получат единствено сумите до 196 хил. лв., които са гарантирани. Техният интерес и техните права не струват нищо. Съдът не е съгласен с антикорупционната комисия (на която рядко й се случва да установи конфликт на интереси), че Кордовска е била в привилегировано положение, защото е имала вътрешна информация кога банката ще бъде затворена.

Изключително слагаческото решение е илюстрация на страха, на размитите граници за законност, на антидемократичното мислене, което завзема нови и нови територии в съдебната система. Това е последицата от циничното управление на третата власт вече трето десетилетие, това е резултатът от развращаването на съдиите, на които всекидневно им се демонстрира, че трябва да са лоялни на властта. Явно вече уповаването в закона не стига, затова правораздаващите имат нужда от гигантска смелост, за да вземат обективно решение въз основа само на нормативните правила. И все по-рядко го правят.

Съдебното решение всъщност е съвсем естествено – цялата държавна власт, всички органи, финансирани от данъкоплатците, за да защитават интересите им, автоматично си заровиха главите в пясъка при титаничния сблъсък между банкера Цветан Василев и бизнес партньора му Делян Пеевски. И естествено взеха страната на победителя – преуспелия млад бизнесмен. БНБ и прокурорите дадоха солидно рамо за събарянето на банката, след като години наред си затваряха очите за това как всички публични средства се наливат именно в нея. Сагата КТБ се превърна в най-голямата политическа поръчка – до ден днешен Пеевски е тотално изваден от казуса, за разлика от всякакви невинни хора, финансирани с пари от банката по време на

разцвета й, които вече са обвиняеми за това, че не са предвидили, че тя ще фалира.

При такива гигантски абсурди какво да попречи на съда да оневини бившата шефка на банковия надзор за конфликт на интереси? Цялото ръководство за БНБ мина между капките, въпреки че е получавало тлъсти заплати именно за да защитава интереса на данъкоплатците и да не допуска банки като КТБ да нарушават правилата.

Прокуратурата изпълни брилянтна поръчка по казуса и продължава да слугува – по делото в административния съд тя изобщо не е участвала, нито е защитила държавния и обществения интерес, показва съдебният регистър. Прокурорът не се е противопоставил на довода на ,защитата, че банковата ръководителка „не е направила нищо по-различно от останалите няколко хиляди граждани, търговски организации и държавни дружества, които и без да разполагат с т.нар. вътрешна информация, са започнали изтегляне на средствата си“. При това положение прокуратурата едва ли ще протестира решението.

Впрочем фактът, че на Нели Кордовска изобщо беше намерен конфликт на интереси е цяло чудо. Законът е направен така, че малцина попадат под ударите му – предимно директори на селски училища, назначили сватите си на половин щат като чистачки. За да има конфликт, трябва частният интерес да влияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните правомощия, пише в закона, а комисията рядко намира такава причинно-следствена връзка.

Премиери, президенти и министри излязоха сухи за разлика например от директорка на танцово училище, която назначила на трудов договор като преподавател съпруга си – известен балетист в пенсия (при остра липса на преподаватели мъже), а на негов племенник дала под наем мазе от 5 кв. м, като декларирала и надлежно частен интерес. Тук обаче са установени непоносими семейни обвързаности за разлика от кмет на столичен район, който отпусна градинка с детска площадка на зетя си, за да строи блок върху нея. Изводът – на някои роднините им са по-заслужили.

Контролът дали висшите държавни чиновници и политиците попадат в конфликт на интереси беше въведен едва преди 8 години след гигантска съпротива на управляващите и още от самото начало тръгна накриво. Още първите оправдани бяха ясна индикация, че ресорната комисия няма да работи независимо и обективно. Затова не беше чудно, че последваха фрапантни разкрития как управляващи от ГЕРБ са диктували на послушния председател на комисията кого да „удари“ и кого не, а той си водил записки в тефтерчета. ИФ, ББ, ЦЦ и ДП не понесоха наказателна отговорност, тефтерчетата изчезнаха по фарсов начин, а комисията скоропостижно беше блокирана. Новата антикорупционна комисия, която пое преди две години функциите й, пое същия сервилен курс, в който властимащите са невинни. И понеже парата все пак от време на време трябва да се изпуска, на 100 проверявани се намира по един с конфликт на ,интереси. Като махнем кокошкарите, остават няколко души от ГЕРБ, използвани като бушони. Така че интригата е единствено кога всички, преяли с власт, ще се окажат неудобни на висшето партийно и държавно ръководство.

Светлана Георгиева