Допреди половин година блъскащите се днес с полицаите поддръжници на Ахмед Доган тихичко седяха зад Пеевски и кимаха угоднически докато говори.

Днес тези хора искат, не – изискват (!!) нашата помощ: от медиите, избирателите, анализаторите, изобщо от всеки с някакво обществено влияние. Изискват да им помогнем да отстрелят това, което те сами създадоха и тихичко търпяха, защото си въобразяваха, че няма как да се обърне срещу тях. “Неее, та те са баща и син – Доган и Пеевски. Никога няма да се скарат” – ни уверяваха почти умоляващо хората на Доган от екраните.

Сега обаче – който е надробил попарата, той я сърба. И тя па̀ри, засяда в гърлото, дере. Не им се нрави какво си надробиха и зоват – “българи, събудете се срещу злото – Пеевски”.

А много от нас 4 години по-рано си издраха гърлата докато протестираха срещу Пеевски, а после политическите представители на този протест го оставиха да говори от името на правителството им. Да ги омаже с гнусните си приказки. Да е лице на плачевния опит за конституционна реформа. Да ги очерни дотам, че да загубят половината си електорат.

И ето, че сега обаче – този, който мълча за КТБ, Булгартабак, БТК и какво ли още не, защото докато всичко това се крадеше – имаше облага и за него – той ще си сърба Пеевски. До последната раздираща гърлото капка в чашката.

Не това е важното – да се изяждат отвътре, получава им се подобно на мелодраматичен сериал. Пълнят емисиите. Въпросът е как това ще окаже влияние на България и как ще промени политиката. Каквото и да стане на тези избори с ДПС – България няма да е същата след това, помнете ми думата.