Почетният председател на ДПС Ахмед Демир Доган и Румен Гайтански – Вълка са регистрирали обща фирма. Компанията се казва „Уотър-Витал“ ООД и в нея Доган и Вълка са съсобственици с по 10 000 лв. капитал. Двамата са и управители на фирмата, която е вписана в Търговския регистър на 19 октомври 2017 г.
Капиталът на фирмата е внесен в „Интернешънал Асет Банк“, чиято собственост се свързва с Младен Михалев – Маджо. Адвокатът, който е подал документите за регистрация на „Уотър-Витал“ ООД в Търговския регистър е Иван Емилов Георгиев, бивш говорител на Съюза на Съдиите в България и отявлен критик на модела „Кой“ в медиите.
Събитието е забележително, тъй като това е първото официално бизнес начинание на лицето, което твърдеше публично, че „разпределя порциите в държавата“. До момента Доган е имал участия единствено в ръководството на политическа партия ДПС и две фондации. Друг забележителен факт е, че в съвременна европейска България това е едно от редките явни съдружия на високопоставен политик с лице, заподозряно в тесни връзки с организираната престъпност.
Кой е Вълка?
Румен Гайтански – Вълка е цитиран в конфиденциален дипломатически доклад на американския посланик Джеймс Пардю като приближен на групировката СИК (Интергруп), с която в миналото (според американския дипломат б.ред) е имал общ бизнес. „ГЕОРГИ ЛЯЛЕВ е също в управителния съвет на Славия. Бащата на Лялев, Траян Лялев е декан на юридическия факултет към Югозападния университет в Благоевград. Чрез Лялев, Румен Николов и Младен Михалев са получили дипломи за юристи. Георги Лялев е и бизнес партньор на РУМЕН ГАЙТАНСКИ (български гражданин с прякор „ВЪЛКА“), чиято фирма WOLF 96 също е свързана с Интергруп“.
Връзките на Лялев със СИК и „Първа източна международна банка“ са подробно документирани, но Биволъ не можа да открие данни за преки бизнес отношения между Лялев и Гайтански, нито между „Волф 96“ и „Интергруп“. Връзки на Гайтански със СИК обаче има и те се проследяват през участието на Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака в капитала на „Волф 96“ и „Дитц“.
Изследователят на организираната престъпност Юрген Рот цитира в книгата си „Новите Български Демони“ интервюта с български и немски полицейски източници, които обрисуват Румен Гайтански като един от героите на криминалния български преход. „До 1988 г. е бил шофьор на Ангел Стойчев, тогава началник на VIII районно управление в София. След това отишъл в Германия, запознал се с богата вдовица, чийто починал съпруг се занимавал с извозване на боклук. Оженил се за нея и по този начин получил първите коли за извозване на смет, с които след завръщането си в България започнал дейността си и спечелил първите милиони. Но тогава в България все още нямало голям интерес към този бизнес. Единственият, който твърдял, че това е златна мина, бил Иво Карамански.“ – пише Рот.
Той цитира и разговора си с високопоставен български следовател: „В службата се занимахме с Гайтански малко по-подробно и се оказа, че всеки месец той краде по два милиона от почистването на града. Отчитал е фиктивни услуги, например, че колите му всеки ден изпразвали контейнерите за отпадъци, докато са го правели само веднъж седмично, или че колите по седем пъти на ден са разчиствали снега. По този начин е могъл месечно да си присвоява от хазната на града по един и половина до два милиона евро. Можеш да го умножиш по времето, през което се е занимавал с почистването на столицата. После предвидливо се оттегли на заден план и продаде фирмата си“.
На масовата публика Вълка е известен най-вече със сметопочистващия си бизнес. Заради подозренията, че източва общинския бюджет на София, кметът Бойко Борисов се зарече, че една от задачите му е „да маха Вълка„. Фирмите на Гайтански наистина отстъпиха временно от София, но не изоставиха изцяло тази „златна мина“ в провинцията. Миналата година фирма на Гайтански отново стъпи в София и започна да чисти районите „Красна поляна“ и „Красно село“. Но освен към боклука, през последните години Гайтански има бизнес интереси в областта на добива на инертни материали и ВИК строителството.
Животворни обществени поръчки
Предметът на дейност на „Уотър-Витал“ (може да се преведе като „животворна вода“) покрива широк спектър от хидроложки дейности – от добив, бутилиране и разпространение на минерална вода, до строежи, ремонт и реконструкция на ВЕЦ, пречиствателни станции, язовири и ВИК мрежи.
Общата фирма на Доган и Вълка е регистрирана на адреса на бившия Полиграфически комбинат в София – Цариградско шосе 48-50. Сградата беше едно от бижутата в короната на Делян Пеевски преди да я продаде на оръжеен търговец за 25 млн. евро в края на 2017. * Там са регистрирани фирмите на Гайтански – „Волф“, „Дитц“, „Зауба“ и други, свързвани с него компании. В някои от тях той фигурира с името си, а в други собственик е съпругата му Ася Христова.
На същия адрес са вписани и две фирми с подобен предмет на дейност като „Уотър-Витал“. „Аква Вива“ АД на Владислав Лазов, Пламен Цонков и Антония Иванова е спечелила две едри обществени поръчки в консорциум с „Главболгарстрой“ за ликвидирането на последствията от наводненията в Приморско. Няма как да се подмине и семантичната близост на латинското име „Аква Вива“ с английското „Уотър-Витал“.
Пренареждане?
Значението на тази информация тепърва ще бъде обект на анализи и коментари, но слуховете за сближаване на Доган и Вълка за сметка на Пеевски са факт от няколко месеца. Факт е и апетитният пазар за обновяване на водни цикли и строеж на пречиствателни станции, в който се изливат щедро европейски средства.
Откритият съвместен бизнес на неформалния лидер на ДПС Ахмед Доган с фигура като Вълка, натоварена с негативна обществена аура (макар че никога не е осъждан), вероятно ще хвърли в ступор дежурните коментатори.
Твърде е „ачик“! Все пак и самият Пеевски дълги години криеше мащабния си бизнес и декларираше само един стар „Опел“. Но от друга страна през последните години политическо-мафиотската система в България постигна до голяма степен целите си и вече няма нужда да се прикрива особено.
Другата подобна фирма на същия адрес е „Аква Куул“ АД. Тя няма спечелени обществени поръчки и е собственост на Владислав Лазов и Методи Проданов. Владислав Лазов, Пламен Цонков и Кирил Леков са съакционери във фирмата „Грийн Партнерс“ АД, която е регистрирана на същия адрес. Последната има договори за обществени поръчки на стойност над 43 млн. лв. за сметопочистване в Сливен, Кърджали и Банско. Това е и фирмата, която от миналата година чисти софийските квартали „Красно село“ и „Красна поляна“.
Интересите на Вълка във ВИК са най-силно застъпени чрез компанията „Кристална вода“ АД, в която мажоритарен собственик е „Кей Ар Консулт“ ЕООД, собственост на Ася Христова – съпругата на Румен Гайтански. Тази фирма, в консорциуми с други компании (като свързваната с Пеевски „Водстрой 98“), се е включила в обществени поръчки за близо 130 милиона лв., като някои от тях са с еврофинансиране по ОПОС, пише Капитал.
Политик-хидроинженер. Вече и по професия.
Ахмед Доган вече се е изявявал като специалист-хидроинженер, но като физическо лице, съвместяващо тази дейност с политиката и философията. Той дори беше подсъден заради недеклариран хонорар от 1 млн. евро., изплатен от фирмата „Минстрой“ на Николай Вълканов за хидроинженерни консултации. Философът-хидроинженер-партиен лидер беше обвинен в конфликт на интереси, но впоследствие напълно оневинен за конфликт на интереси от петчленен състав на ВАС с председател съдия Веселина Тенева, която по-късно кандидатства неуспешно за главен съдебен инспектор.
Новото поприще на Доган като бизнесмен мина изцяло незабелязано за българските медии, въпреки че много от тях следят в регистрите активността на знакови политици и бизнесмени. Биволъ откри фирмата на Доган и Вълка след ъпгрейд на своите информационни системи, които свързват в единна търсачка отворените данни в Търговския регистър, Агенцията за обществени поръчки, декларациите на овластени лица, агентите на Държавна сигурност и други публични регистри.
В началото на 2016 г. чрез тази система Биволъ установи, че фирмите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, са усвоили обществени поръчки за близо 1 милиард лева, от които близо 700 милиона с европейско финансиране. След като тези данни бяха пратени на Европейската комисия, Бойко Борисов внезапно спря обществената поръчка за магистрала „Хемус“, за която апетити имаха фирми близки до Пеевски и Валентин Златев. Самият Борисов мотивира това решение със следното откровение „Попроверил съм кой кой е“.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране