Откакто започна евроатлантическият спектакъл на Делян Пеевски, който май бързо е на път да приключи, корупцията у нас тотално изчезна, както и много други проблеми, които до скоро бяха в центъра на предизборните страсти и всички доклади на вездесъщата Европейска комисия.

Утихнаха и направо изчезнаха от общественото внимание всякакви организации и структури на т.нар. „гражданско общество“, които обилно наръсени с грантове дефилираха по площади, телевизионни студиа и електронни медии с призиви за „демокрация“, „свобода“ и „прозрачност в управлението“.

Вече изобщо не се говори за корупция, а борците срещу това уродливо явление, в лицето на т.нар. „добри сили ДС“, сега са опрели рамо до флагманите на модела, срещу който се бореха.

Или, казано на прост и разбираем език, родните демократи, чрез които посолството взе страната ни на ръчно управление, мирясаха, след като станаха част от доскоро корупционния според тях модел. Тези индивиди никога не са се борили реално срещу корупцията. Стремежът им винаги е бил свързан с нейното овладяване и произтичащото от това облагодетелстване. Те се бореха срещу Борисов и Пеевски, докато същите не ги включиха в играта и след като това вече е факт, заглъхнаха.

А и повече няма как да кряскат, защото устите им са пълни, хранят се, и то обилно. Нито могат да веят знамена – просто нямат свободна ръка за това – и двете им са заети с кокалите, които стискат с побелeлите си от напън пръстчета. Триумф на лицемерието, демагогията и моралната нищета!

Според днешните розови социаллиберали „компромисът“, който били направили, е необходим, защото има нов много по страшен враг от икономическата, социална и духовна разруха, които са застигнали отечеството ни, в лицето на злодея и мъчител на народите Путин.

Той се крие в мрачните подземия на Кремъл и отвреме на време навреме изяжда по някое дете демократче, за да напомни за мракобесната си същност. А се крие, защото, според правителствената пропаганда, танковете на спасителят Зеленски всеки момент ще влязат в Москва и ще спасят човечеството от тази напаст.

За съжаление, тази работа стана твърде болезнено реална за нас, за да продължаваме да се боим от вечното плашило – Русия. То с успех се е показвало на сцената неведнъж, но сега вече е съвършено овехтяло и станало безполезно.

Именно това явно прозря Ахмед Доган и светкавично попари евроатлантическия и русофобски „устрем“ на творението си Пеевски. Сега цялата весела компания на Кирчо кретена и г-н Бойкикиев изпаднаха в ступор и мълчат вече трети ден като партизани на разпит. В редиците на индоктринираната „демократична общност“ настана смут.

Мнозина са искрено изплашени, защото ако го няма г-н Пеевски, те ще се превърнат в ронини и трябва отново да извървят болезнения път в търсенето на нов господар, шогун, който да ги приюти, нахрани, изкъпе, облече и така спретнати и вчесани да ги заведе на пиршеството, което от години се вихри около държавната софра.

Боже, колко мъка има по този свят! Нали, Христо?

Страхил Ангелов