Ахмед Доган умее да се рекламира. Приучи медиите да сервират мигновено на публиката коледното слово, което изнася всяка година пред номенклатурата на ДПС. Хитър номер, с който „почетният председател” на малцинствената партия едва ли не се приравнява с президента на републиката, с чиято реч по традиция изпращаме годината.

Това обаче не намалява значението на неговите изявления, предвид крайно редките му публични прояви. Все пак в устава на ДПС е записано, че Доган „олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията”. С други думи, той сочи и пътя, и истината, които движението да следва.

Извън обичайните му разсъждения за настоящето и бъдещето на демокрацията и либерализма, тази година. Доган нямаше кой знае какво да каже. Коментаторите съвсем излишно се превъзбудиха от думите му за „рестарт на демократичния модел”. Няма нищо в речта му, което да подсказва, че зад тази обща фраза стои някакъв конкретен политически план. Както някои говорят, че била нужна нова Кръгла маса, а други – че преходът трябвало да започне отначало, така и Доган си приказва, че на модела му бил необходим рестарт. Това е всичко.

Не е особено прозорлива и констатацията му, че „към днешна дата в политическия спектър на България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни избори”. „Всяка политическа сила се надява за нормално приключване мандата на управляващото мнозинство с очакване максимално да се възползва от парламентарното време за прелегитимиране, позициониране и евентуално за конструиране на нетипични коалиционни формати. Целта им е гарантирано участие във властовата система на държавата”, посочва Доган. Иначе казано, опозицията е слаба и разделена, и за да се добере до властта, ще се прегрупира в толкова абсурдни коалиции, че ще се хванем за главите. Като че ли не се досещаме и сами, че така ще стане!

Всъщност единственото, което е интересно в речта на Доган, е това, което отсъства от нея. А липсата отчетливо се забелязва, когато се направи сравнение със словото му от края на 2018 г. Тогава почетният лидер на ДПС надълго и нашироко изложи своята идея за „програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България”. Тезата му беше, че постигането на консенсус между основните политически сили за такова правителство ще представлява „сериозен тест за това доколко сме узрели и готови да надмогнем нашето партийно-политическо его и да направим нещо съществено за стандарта на живот на хората”. „Да им покажем, че има светлина в тунела!”, патетично призова тогава Доган.

Разбира се, никой не се хвана на уловката. Очевидно беше, че „програмният кабинет” във въображението на Доган е просто нова вариация на правителството на Пламен Орешарски, което навремето също беше представяно като експертно, а не политическо. Това управление имаше кратък живот, завършил с позорен край, благодарение именно на ДПС. Движението го компрометира още в самото начало, като наложи на БСП, с която тогава си партнираше, да одобри неговия депутат и бизнесмен Делян Пеевски за шеф на ДАНС и така провокира масово гражданско недоволство. А накрая депесарите подло оттеглиха подкрепата си за кабинета в опит да се харесат на Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ очевидно беше на път да се завърне начело на държавата. Интригата им обаче се оказа съвсем напразна – изтърваха властта, а всички, включително БСП и Борисов, окончателно разбраха, че да създадеш официален политически съюз с ДПС е все едно да си опреш зареден пистолет до челото.

Затова никой така и не обърна внимание на призивите за „ускорено развитие”, които хората на Доган неуморно повтаряха през 2019 г., както той ги беше инструктирал. Сега самият той изглежда е осъзнал, че няма смисъл да върти същата плоча и просто е изоставил концепцията, която миналата година лансира с фанфари.

А без това програмната реч на Доган се оказва празна откъм идеи. Оказва се, че почетният водач на ДПС, който претендира, че определя „стратегическите цели” на партията, няма представа в каква посока да поеме. Остава му да очаква „нормално приключване мандата на управляващото мнозинство” и идващите след това избори. А дотогава – да вика неволята, за да го извади от незавидното положение, в което вкара собствената си партия.

Людмил Илиев