Резултатът с днешна дата от управленския му подход е силно брожение в редиците на ДПС, разцепена парламентарна група и опит от страна на съпредседателя за еманципация от почетния председател и основател на партията Ахмед Доган. Той засега не е изразил публично позицията си за случващото се в ДПС, а мнението му свеждат негови говорители. Но ситуацията в движението изглежда кризисна и като пред война, която не е съвсем ясно как ще завърши.
ДПС вече веднъж е изпадало в подобен проблем, когато в края на 2015 г. Доган изненадващо отправи остри критики към политиката на тогавашния председател на ДПС Лютви Местан и опитите му да се еманципира от почетния председател. Той обаче отказа доброволно да се оттегли от поста. Последва сваляне на охраната му от НСО и Местан се видя принуден да търси закрила в турското посолство.
Впоследствие беше изключен от ДПС, а ресурсът му стигна само до това да отцепи петима депутати от тогавашната парламентарна група на движението. Създаде и партия, която не влезе в парламента и след това се разпадна.
За разлика от тогава обаче сега в случая с Пеевски не е съвсем сигурно, че ако се стигне до такава ситуация, отстраняването му едва ли ще е толкова лесно. Първо, защото Пеевски има сериозно влияние в парламентарната група на ДПС. И това се видя при гласуването на предложеното от ГЕРБ правителство в сряда. Трийсет от депутатите на движението застанаха зад решението на Пеевски то да бъде подкрепено и само 15 се съобразиха с препоръката на Доган ДПС да гласува „против“ излъчения от партията на Бойко Борисов проектокабинет. Нещо повече – Пеевски не само че демонстративно пренебрегна заръката на Доган с аргумента, че „той е лидер и той взема решенията“, но се закани и на депутатите, които не се съобразиха с неговото решение, че може да бъдат изключени от групата. Сред тях е и другият съпредседател на ДПС Джевдет Чакъров.
Отделно от това се видя и че Пеевски има и сериозно влияние сред партийния апарат по места и владее ръководствата на редица областни организации на партията, за които не е съвсем сигурно на чия страна ще застанат, ако в движението настъпи „време разделно“, каквато беше ситуацията преди девет години с Местан, зад когото също имаше партиен апарат, но той не беше чак толкова голям. И не на последно място – в досегашните действия спрямо нарочените от него за отстрел партийни активисти Пеевски показа, че може да използва влиянието си в прокуратурата, ДАНС и другите репресивни органи на държавата, за да упражнява натиск върху тях с цел или да ги неутрализира, или да ги постави в подчинение.
Гнева на Пеевски първо изпита кметът на Омуртаг Ешреф Ешрефов, чието „прегрешение“ беше, че на по-предишните избори напусна ДПС заради несъгласие с подредбата на депутатската листа, а впоследствие се яви на местните избори миналата година като кандидат за кмет на Омуртаг от друга партия и спечели вота още на първия тур срещу кандидата на ДПС. Малко след това той и баща му Хасан бяха арестувани, а по-късно същото се случи и с брат му Джафер. До момента и тримата са с тази мярка за неотклонение. Миналата седмица същата съдба сполетя и бившия областен председател на ДПС във Варна Сали Табаков, когото по неофициална информация Пеевски е искал да отстрани още по време на последната предизборна кампания. Той беше арестуван по обвинение в злоупотреба със средства по обществена поръчка на министерството на образованието и пране на пари, но беше освободен от Софийския апелативен съд поради липса на доказателства.
По тази причина никак не е сигурно, че ако разривът между Доган и Пеевски се задълбочи и ситуацията стане „или-или“, почетният председател на ДПС ще е в състояние да отвоюва партията си и дали партийният Франкенщайн, който си отгледа лично Доган, а впоследствие възкачи и на върха на ДПС, няма да унищожи създателя си.
От гражданската квота до съпредседател на ДПС
Разчистването на пътя на Пеевски до лидерския пост в движението от почетния председател на ДПС не стана изведнъж. Първо още докато беше лидер на партията, Доган наруши спазвания дотогава баланс между политическото и бизнес крилото в ръководството на партията, като даде превес на бизнес крилото, зад което стоеше Пеевски. Всички фигури от ДПС, които тогава се противопоставиха на това, като тогавашния втори в партията Касим Дал, бяха отстранени от движението. Заедно с това в политическото небитие бяха пратени и хора като д-р Тунчер Кърджалиев, които се сочеха като потенциални наследници на Доган на лидерския пост. Това даде необходимия политически и бизнес ресурс на Пеевски да си изгради партийна клиентела в лицето на местните лидери на ДПС, за които през годините дори имаше слухове, че са „на заплата“ при настоящия съпредседател на партията.
През годините дори се стигаше до куриозните ситуации за парламентарни избори Пеевски да има повече номинации за депутат от предходните двама лидери на ДПС – Лютви Местан и Мустафа Карадайъ. И понеже всичко това ставаше под благосклонния поглед на Доган, никой не оспорваше и Пеевски. Никой в ДПС например не си задаваше въпроса кога точно депутатът от движението е станал партиен член, защото в първите си мандати в парламента той наистина беше представян като народен представител от гражданската квота на ДПС. По-късно обаче в неофициални разговори негови колеги си противоречаха относно партийния статут на Пеевски. Едни твърдяха, че вече е станал член на ДПС, според други обаче продължава да е представител на гражданската квота и ако се вярва на изявленията на Карадайъ, това положение е продължило допреди три години. Всичко това на фона на останалите дългогодишни кадри на движението, които не само че имат дълъг стаж в партията, но и бяха преминали по различните нива на партийната йерархия.
Изключеният първи председател на ДПС след Доган – Лютви Местан, имаше дълъг стаж в парламента и ръководството на движението. Карадайъ пък първо премина през лидерския пост в младежката организация, а след това влезе и в ръководството на партията. Затова и никой не се възпротиви, когато първо Пеевски обяви намерението си да се кандидатира за лидер на ДПС. Нещо повече – първата областна организация, която официално го номинира за поста, беше тази в Пловдив-област, откъдето е депутат Рамадан Аталай, който в сряда беше изключен от парламентарната група на ДПС, след като официално обяви, че има разрив между Пеевски и Доган.
Впоследствие моделът на ръководството беше сменен от Доган с двама съпредседатели, но това решение беше взето, след като изселническите организации в Турция публично изразиха недоволството си, че Пеевски ще застане начело на ДПС.
Никой от партията не се възпротиви и когато стана ясно, че Джевдет Чакъров на практика е формален съпредседател на ДПС. Че пресцентърът на партията отразява само изявите на Пеевски и го титулува председател. Ако някой отвори сайта на ДПС, ще види на началната му страница само информации със снимки на Пеевски, а в раздела за ръководството на движението липсват имената на двамата съпредседатели, както и тези на Централното оперативно бюро – тясното ръководство на ДПС.
Кое преля чашата
Първоначално нямаше и никаква съпротива, когато започна масова чистка на фигури от партията, близки до Доган, с несъстоятелния аргумент, че били постигнали ниски резултати на парламентарните избори. Това при положение че на фона на загубата на гласове на другите парламентарни формации ДПС увеличи резултата си и стана втора политическа сила в Народното събрание. Първо от парламента си тръгна бившата евродепутатка Филиз Хюсменова, за която не стана ясно дали е предприела това под натиск или по собствено желание. След това от парламентарната група беше изключена бившата дългогодишна кметица на Нови пазар Айсел Руфад, което съвпадна и с ареста на Сали Табаков. От партийната централа беше отстранена и дългогодишната секретарка на Доган Биршен Ибрямова, според едни защото по неофициална информация уредила среща на недоволен активист на ДПС с Доган, според други – защото отгворила, че стои зад Доган на въпрос към нея от Пеевски „зад него ли застава или зад почетния председател“. А Пеевски размаха пръст на всички в партията като заяви, че това е ново начало за ДПС и който не го разбира, остава в миналото.
Структурата на движението в Пловдив-област пък свали доверието си от дългогодишния депутат Рамадан Аталай, който впоследствие също беше изключен и от парламентарната група. Това очевидно преля чашата, защото във фейсбук групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ недоволство от това решение първо започнаха да изразяват общинските структури от Кричим, Асеновград и Стамболийски, които отправиха призив към Ахмед Доган да се намеси и да спре чистката в партията. По ирония тази група беше създадена през 2011 г., когато от партията беше изключен вторият човек в ДПС Касим Дал, който се възпротиви на предоставянето на прекомерна партийна власт на Пеевски. Тогава той поиска оставката на тогавашния лидер Ахмед Доган, а в групата в социалната мрежа започнаха да се публикуват декларации в негова защита. Пак по ирония модераторката й Елван Атилла и общински председател на ДПС в Несебър беше изключена от партията по предложение на Пеевски.
Освен от структурите в област Пловдив заваляха искания към Доган за намеса и от други местни организации в страната. Общинската председателка на ДПС в Кричим Сюзан Моллаюсеин заяви в интервю за БНР, че в движението има „самоуправство“, „авторитаризъм“, „заплахи“ и „страх“. „Досега в историята на партията подобни действия не са се случвали и те са много притеснителни за нас. Смятаме, че трябва да има адекватна реакция на случващото се“, каза тя.
Твърде вероятно е това брожение в ДПС, което заплашваше да се превърне в лавина, да е принудило Ахмед Доган да се намеси. Още повече че по неофициална информация след изключването й от парламентарната група Айсел Руфад е правила опит да се свърже с почетния председател на ДПС по телефона, но той не отговарял на обажданията й. Руфад се сочи като изключително близка до Доган и дори когато е идвала в София, е отсядала в т.нар. сарай, където живее Доган, в столичния квартал Бояна – нещо, на което имат право само най-приближените на почетния председател на ДПС.
Вместо Доган обаче от негово име заговори Рамадан Аталай. В сряда сутринта, малко преди гласуването на предложения от ГЕРБ кабинет, той даде интервю за bTV, в което заяви, че Пеевски „се разпорежда с ДПС като с лична фирма“ и че предприетата от него чистка не е съгласувана с Доган.
Аталай заяви още, че решенията за изключването на депутати не са гласувани в групата, а членовете й са подписвали празни листове. „Викани са хора в полицейските структури да дават обяснения защо не предоставят партийния печат“, каза Аталай. Вероятно става въпрос за общинската председателка на ДПС в Кричим, която в интервюто за БНР заяви, че ще даде партийния печат на Доган, и прати Пеевски, ако иска, да го вземе от него.
Аталай показа и имейл от Доган, в който почетният председател заявява, че решенията в партията трябва да се вземат с подписите на двамата съпредседатели, а не еднолично от Пеевски. В писмото си Доган пише следното: „Според ситуацията ДПС трябва да има ясно изявени председатели както за партията, така и за парламентарната група – Чакъров и Пеевски. Което значи съпредседатели в преговорния процес, общи решения с два подписа, евентуално коалиционно правителство. Всичко трябва да се легитимира, подкрепя с подпис на двамата съпредседатели.“ Според Аталай след този имейл Пеевски е прекратил комуникацията си с Доган.
„Спорът не е между мен и Делян (Пеевски). Това е принципен спор за това как и по какъв начин може да се управлява партията. Това е спор между Делян Пеевски и нашите избиратели“, каза изключеният впоследствие депутат. Той оповести и препоръката на Доган ДПС да не подкрепи предложеното от ГЕРБ правителство, което на практика разцепи парламентарната група на партията.
В четвъртък обвинения към Пеевски отправи и другият съпредседател Джевдет Чакъров. Той също го обвини в „еднолично управление“ и призна, че процесите на разцепление в партията „вече са в ход“.
Трудно е да се каже как оттук нататък ще се развие ситуацията в ДПС, доколкото всички в движението очакват Доган да заеме публична позиция. Такава обаче към този момент няма. В близките дни ще стане ясно и дали парламентарната група все пак ще се запази, или възпротивилите се депутати да гласуват „за“ несъстоялия се кабинет „Желязков“ ще бъдат изключени, както се закани Пеевски. В четвъртък Пеевски изглежда промени позицията си като заяви, че няма да изпълни заканата си и няма да изключва противопоставилите му се депутати. „ДПС не се разцепва. Може да сме имали различия по тези теми с господин Доган. Прибързана радост на проруските и другите партии – ДПС ще бъде монолитно и с господин Доган, както двамата сме го правили, ДПС ще върви напред и ще има все по-добри резултати. На никого няма да позволим да цепи и да интригантства“, каза Пеевски и уточни, че има различия с определени хора в партията.
Изказването му обаче дойде на фона на поредното изключване на депутат от парламентарната група – Джейхан Ибрямов, който е и зам.-председател на ДПС.
Велина Господинова, Капитал
