Петър Илиев, кандидатът за министър на вътрешните работи и вицепремиер на Слави-Трифоновата партия ИТН, е плагиат. Това е установила без съмнение Етичната комисия на СУ „Св. Климент Охридски“ близо 2 месеца след избухването на грандиозния скандал с преподаветеля по право в Юридическия факултет.

Ето и становището на комисията, според което Илиев е крал буквално със запетайките от труда на доц. Наталия Киселова:

По повод многобройни журналистически запитвания отдел „Информация и връзки с обществеността“ на Софийския университет е упълномощен да съобщи следното:

Във връзка с постъпили сигнали Етичната комисия на Софийския университет извърши проверка по реда, предвиден във Вътрешните правила за извършване на проверка за плагиатство и недостоверност на научни данни в научни трудове на членовете на академичния състав на Софийския университет.

Въз основа на резултатите от проверката Етичната комисия излезе със становище, че в книгата на д-р Петър Илиев „Компетенцията на Народното събрание“ е налице плагиатство, при което значителни части от чуждо произведение – дисертацията „Парламентарен контрол“ на Наталия Киселова, е използвано и представено за авторски труд, без дисертацията да е цитирана като източник.

Съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет (ПУДСУ) установеното по предвидения в закона ред плагиатство е основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Същият текст изисква при наличие на данни за плагиатство и обосновано искане Факултетният съвет да избере комисия от специалисти в съответната област на висше образование или професионално направление, която да изготви мотивирано становище до Факултетния съвет.

Тъй като заключението на Етичната комисия показва наличие на данни за плагиатство, ректорът на Софийския университет отправи обосновано искане до Факултетния съвет на Юридическия факултет за започване на процедурата по чл. 129, ал. 2, т. 2 ПУДСУ.

Ето и конкретните елменти, изплагиатствани от Илиев от труда на доц. Наталия Киселова:

При съпоставяне и анализ на текстовете бе установено следното:

1. От дисертацията на Н. К.: част от „I. Въведение“ – с. 15–16. От книгата на П. И.: част от глава I „Парламент и парламентаризъм“ – §1.

„Парламентът в контекста на принципа на разделение на властите и развитието на парламентаризма“ – с. 45–47.

Резултат: текстът в книгата в обем от 54 реда и една бележка под линия буквално съответства на текста от дисертацията (пропуснат е един ред и няколко думи).

2. От дисертацията на Н. К.: Глава І. „Формиране на модела на “класическото” парламентарно управление във Великобритания и неговото влияние в Европа. Парламентарен контрол върху правителството“ – §2. „Контролът на парламента в контекста на ранния парламентаризъм“ – с. 36–66.

От книгата на П. И.: Глава I „Парламент и парламентаризъм“ – §2. „Ранен (дуалистичен) парламентаризъм“ – с. 47–68.

Резултат: В съдържателно отношение изложението в книгата напълно съвпада с текста на дисертацията. Научният апарат буквално следва този от дисертацията, без каквито и да е добавени бележки. Дори е пропусната една бележка на с. 52 от книгата, за която има индекс 1 след цитат в текста, докато на с. 42 в дисертацията тя е на мястото си като бел. 88.

От изложението в книгата са пропуснати абзаци в общ обем около 7 страници, като на мястото на пропуснатите текстове няма авторски текст, а предхождащите и следващите ги абзаци са свързани (вж. напр. с. 54–55 от книгата, където са абзаците от с. 44–48 от дисертацията).

В сравнение с останалите сверявани текстове, тук има най-много замени на думи и фрази, които обаче не променят смисловото съвпадение. В тази част най-много се използва често срещаният похват на въвеждане на абзац с обща фраза, след която следва текст, идентичен по смисъл с дисертацията (В теорията се прави извод, че…; Известно е, че…; В теорията се поддържа тезата, че…; Важно е да се посочи, че…). Най-много са и използваните синоними и сходни по значение думи (монархът – короната – кралят; страната – държавата; определя положението – дефинира ролята и статуса; не се използва – води до неупотреба).

Липсва текст, който смислово или буквално да не е наличен в дисертацията, с изключение на някои добавени фрази и общо 5 отделни изречения.

3. От дисертацията на Н. К.: Глава І. „Формиране на моделът на “класическото” парламентарно управление във Великобритания и неговото влияние в Европа. Парламентарен контрол върху правителството“ – §3„Парламентарна отговорност и контрол през ХІХ в. – първата половина на ХХ в. при класическия парламентаризъм“ – с. 66–96.

От книгата на П. И.: глава I „Парламент и парламентаризъм“ – §3. „Класически (монистичен) парламентаризъм“ – с. 68–80.

Резултат: В смислово отношение текстът на параграфа в книгата повтаря този в дисертацията. Напълно идентични са цели страници (напр. с. 78) и обширни пасажи, докато в други има отделни замени на думи и фрази, които не променят смисъла на изложението. „Прескочени“ са отделни абзаци от текста на дисертацията в общ размер приблизително 17 страници. Това е довело напр. до свързване на текстове от с. 71 до 75 и от с. 89 до 95 от дисертацията в общи текстове в книгата съответно на с. 70–71 и с. 78–79;. Същевременно обширни пасажи са заимствани буквално със спорадични редакции и замени на думи и фрази със синоними и сходни по значение думи.

При буквалното следване на текста на дисертацията са се запазили дори и такива грешки
като „pal excellence“ на с. 83 от дисертацията, появяваща се и на с. 74 от книгата.

Същото се отнася и до често употребяваните в дисертацията курсивирани думи, които тук-там са останали в текста на книгата, без никаква ясна причина (напр. на с. 77– бел. 1, с. 83, 84, 85, 87 и др.). Научният апарат и в този параграф на книгата е изцяло и буквално заимстван от дисертацията, без никакви добавяния на нови източници.

4. От дисертацията на Н. К.: Глава ІІ. „Парламентарният контрол в съвременния “рационализиран” парламентаризъм след Втората световна война“ – §2. „Първата вълна на “рационализация” на парламентаризма (Италия и Германия)“ – с. 169–201. От книгата на П. И.: глава I „Парламент и парламентаризъм“ – §4

„Съвременен (рационализиран) парламентаризъм“ – 1. „Първата вълна на „рационализация“ на парламентаризма (Италия, Германия)“ – с. 81–91.

Резултат: Както е видно, заглавието на т. 1 от § 4 на първата глава от книгата е идентично с това на съответния параграф на дисертацията. Същото може да се каже и за съдържанието. Трябва да се има предвид, че текстът от близо 20 страници (част от тях изцяло) е пропуснат, като запазените абзаци са „споени“ в общ текст. Така напр.на с. 86–87 от книгата са събрани в общо изложение параграфи от: с. 181, (182– пропусната), 183 (4 реда), (184 –пропусната), 185 (7 реда), (186 и 187 – пропуснати), 188 (6 реда), (189–192 – пропуснати), 193 (по-голямата част). Подобно е положението и с текста на с. 88–89 от книгата, в който са включени отделни пасажи от с. 193 до 197 от дисертацията.

Научният апарат е изцяло заимстван от дисертацията както като източници, така и като авторски текстове в бележките. Единствено на няколко места правилно използваното в дисертацията съкращение „Цит. съч.“ и „Пак там“ е заменено с пълното изписване на съответното заглавие. Добавена е само една нова бележка – № 2 на с. 82, но съдържанието ѝ е взето от изложението в дисертацията на с. 175.