Петьо Цеков

БСП отдавна тръгна по седесарските пътеки на разцепление и въпреки съпротивителните сили на партията този път си остава все така широк и бърз като магистрала към нищото. Социалистите допуснаха вътрешнопартийният диалог между връх и опозиция, който винаги е съществувал и с който партията с право се гордееше, да се изостри дотам, че неслучайни лидери като Георги Първанов и Татяна Дончева да търсят реализация извън “Позитано”. Ерозията продължава да се задълбочава, особено около споровете между Първанов и Станишев, а сега е видима за всеки, който следи отношенията на Нинова с вътрешнопартийната опозиция.

Скандали във варненската партийна организация, оставки в софийската, открита битка между пловдивски социалисти и централата, директна атака срещу бургаски партийни лидери – всичко това се случва пред очите на симпатизантите през последната година. Без да броим пленумния ропот срещу Нинова, който не спира, независимо дали става дума за дебат около бъдещето на “Дума”, или дискусия за Пакта за миграцията.

Но това, което никога, ама никога не се е случвало в партията, е на върха на битката на лобитата да бъдат поставени двама души, които дълго време бяха едно семейство – Сергей Станишев и Елена Йончева. Такава сапунка, такава класическа мелодрама партията не помни. Предстоят европейски избори, а през последните седмици двамата са спрягани ежедневно за водачи на кандидатската листа на БСП. Той е лидер на ПЕС, тя е главното острие на социалистите в момента. И въпреки че Елена отрича някой да й е предлагал да участва в предизборната надпревара, а Станишев зове за партиен мир, сблъсъкът е очевиден. Сергей тихо мърмори: “Който се опитва да копае окопи между БСП и ПЕС, стреля в крака си”, а Елена продължава да бъде знаме в ръцете на партийното ръководство в борбата му срещу Борисов, Банов, Цветанов и цялата ПП ГЕРБ.

Такъв блестящ латиносериал. Той има потенциала да държи в напрежение соцредиците поне до средата на март, когато листите на БСП окончателно ще бъдат подредени. И ако това наистина се случи – ако през следващите два месеца партията дъвче темата “Кой ще бъде водач на листата?”, то имаме обосновано предположение, че БСП ще повтори самоубийството си от 2017 г., когато загуби нарисуваните парламентарни избори. Спомняте си – партията бе спечелила президентските избори, подкрепяйки жокера Румен Радев, той тъкмо встъпи в длъжност, управляваше служебно правителство, рейтингът на социалистите догони този на ГЕРБ и… Нинова взе да разправя небивалици за някакви три проектоправителства с три проектопрограми за управление, които седят на нисък старт да поемат управлението. Тогава в БСП така и не разбраха, че вотът за Радев не е равен на вот за БСП.

Сега е същото. Нинова пак помирисва изборна победа, пак рейтингите са близки и пак се пишат програми на кило – кеф ти за управление на България, кеф ти за управление на Европа. И пак Нинова не вижда камъчето, което може да обърне старата каруца – партията е заредена със скандали като минно поле в демилитаризираната зона. И тъй като идват евроизбори, листите са най-добрата хранителна среда за една добра вътрешнопартийна война. За този скандал са виновни много хора. Червеният каудильо Нинова драпа със зъби и нокти да изхвърли от българската сцена сеньор Сергей, въпреки че такова чудо – българин да е начело на ПЕС, едва ли ще ни се случи през следващите сто години.

Независимо от разликата в позициите по ключови въпроси Нинова можеше да потърси компромис, а не да вика “Je suis Eлена”. Войната толкова е замъглила погледа й, че й пречи да прави дори стратегически компромиси. Тя смело започва битки, но трудно ги завършва. Заради войната със Станишев тя превърна доня Елена за нула време от добър журналист в партиен фактор. Тези неща не стават така. На Илияна Йотова й трябваха 10 г. партийно чиракуване, преди да стане евродепутат и 20 г. преди да стане вицепрезидент.

Станишев също можеше да направи компромис – той бе току-що преизбран за лидер на ПЕС, бъдещето му е в съвсем друга плоскост и няма нужда тепърва да се бори за някакво място, пък било то и в Европарламента. Що се отнася до позициите му – те очевидно се разминават не само с електората на БСП, но и с 3/4 от българите. Днес той е по-близо до либералната опозиция, отколкото до все по-консервативното “Позитано”. На предните евроизбори той бе изпреварен от световно неизвестния тогава Момчил Неков, днес също може да спечели избори само ако е изстрелян с ракета и бетониран на върха на пропорционална листа.

Елена също може да свали напрежението, като направи крачка назад – в интерес на истината няма нито една логична причина тя да е евродепутат номер 1 на БСП. Не е изявен политик, камо ли международник. Елена би трябвало да е наясно, че тези, които днес я наричат Жана д’Арк и пръв борец срещу Капо ди тути капи, тези, които я карат да огласи флашки, го правят само за да задълбочат споровете в партията, а не защото им е мила на сърцето.

Елена би трябвало да се замисли и защо точно в този момент дойде атаката от прокуратурата за т.нар. пране на пари. През последните години прокуратурата прави перфектно три неща – всява страх сред опонентите на ГЕРБ със скалъпени обвинения (Елена смята, че се случва това), чисти имидж на хората около ГЕРБ и комбинирайки двете, влияе върху политическите процеси. Всъщност точно това се случва – лансирайки небивалици около Елена, прокуратурата всъщност затвърждава статута й на борец срещу ГЕРБ, включва я в редицата на партийните жертва. Така прокуратурата на “този, който Бойко си го избра”, помага на Нинова да нареди листата и да отстреля Станишев.

Не е добър знак за БСП да планира бъдещото си присъствие в ЕП на базата на текущи скандали. Ако Нинова иска да помогне на партията, а не на себе си, тя трябва да реши проблема поне с водача на листата сега, а не в средата на март, както е планирала. В средата на март ще е късно. Ако Станишев и Йончева искат да останат в българската политика, също трябва да зарежат егото си. А Елена трябва да избере и политик ли ще бъде, журналист ли, или просто приносител на флашки.