Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в Катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност. Ето какво сподели политологът пред „Марица“. 

– При толкова месии каква промяна може да донесат новите политици с харвардски дипломи?  

За да направиш истинска съдържателна промяна, са нужни много ресурс и публична подкрепа.

Дори Иван Костов, който имаше смазващо  мнозинство на ОДС в парламента, не успя да прокара някои от нещата, които искаше. А сега в тая ситуация някой да прави драстични реформи – това са приказки. Така че да не тръгваме с много голяма кошница.

– Доц. Стойчев, доколко новата формация на бившите министри с харвардски дипломи ще разбърка картите? Реални ли са очакванията на Кирил Петков за 30 процента на следващите избори?

– Твърде високи са подобни очаквания. Електоралният потенциал, на който могат да разчитат, са хората, гласували на изборите през април и юли – за ИТН, за ДБ или за ИБГНИ. Разбира се, биха могли да привлекат и избиратели от другите политически сили, особено ако се афишира връзката между ПП и президента.

В БСП има доста сериозна подкрепа за Румен Радев  и той  би могъл да привлече към новата формация хора, които харесват по-скоро него, отколкото левицата.

Такова разделение в социалистическата партия се наблюдава от доста време. Това са потенциалните банки кадри за гласове, които могат да черпят двамата бивши министри.

Някои предполагат, че биха могли да постигнат по-високо ниво на мобилизация въобще, да извадят пред урните хора, които не са гласували досега. Според мен обаче това е малко вероятно.

По-скоро разочарованието в протестните партии ще бъде факторът, който ще предизвика преливане на гласове.

– Накъде ще върви този процес? 

– Очаквах преливане от ИТН към Демократична България. Сега обаче реално Петков и Василев са най-голяма конкуренция на ДБ, защото не само ще оберат гласовете, които евентуално биха получили от ИТН, но дори биха отнели от тях част от техните гласоподаватели, които по принцип са много мобилизирани да гласуват, активни са в интернет.

Затова от социалните мрежи се създава това усещане, че идва еуфория, че ще дойде голяма вълна с Петков и Василев. Няма да се получи това – ако Фейсбук гласуваше, щеше да има вълна.

Но понеже говорим за национални избори, очаквам представяне на новата формация от калибъра на Манолова плюс. Бившите министри нямат биографиите на Манолова и Дончева, нито техните ресурси, мрежи и влияние на старите опитни политички.

Много е важно да се проследи и финансирането на проекта. Когато става въпрос за партийни проекти, винаги се прокрадва съмнение, че тази дейност струва твърде много пари.

– Ще успее ли да намери новият проект достатъчно кристалночисти хора с декларации за почтеност? Как ви се струват потенциалните им партньори засега ВОЛТ и СЕК?

– Трудно се намират напоследък читави кандидати в България, но има прослойка хора с качества, които не искат да се ангажират с политика, защото е мръсна игра. За тези хора образът на Петков и Василев е изключително позитивен – образовани, успешни бизнесмени.

Бившите министри са магнетични за такъв тип хора, уважавани като професионалисти ​- нотариуси, лекари, университетски преподаватели, амбициозни млади бизнесмени. Така че биха могли да намерят качествени хора ​- не 240, но в една партия стигат и десет качествени лица, които да формират колективния образ и да движат нещата в добра посока.

Що се отнася до донорите на регистрация – това е вид  уйдурма, за да се изпълнят законовите критерии. Тия шашми са полезни, но трябва да се види от кого се взема регистрация.

Лидерът на ВОЛТ Нестимир Ананиев например само прескача от проект в проект. Беше при Меглена Кунева, после при Реформаторите. При такова партийно брокерство не е чудно, че е в  списъка на ДАНС за подслушване. Подобен е случаят и със Средна европейска класа.

А да правиш нови принципни неща в политиката със стари проекти някак не звучи добре. Ако царят през 2001 г. е бил жертва на някакво инженерство, тези хора не са от вчера тук и са имали достатъчно време досега да регистрират своя партия. В политиката не отиваш провокиран от лайкове във Фейсбук, а защото имаш сериозни намерения.

– Партията на Слави Трифонов ли ще е големият губещ на тия избори? Свърши ли звездният им период?

– Разбира се, че свърши. Те заиграха с тая нотка на твърде голямата принципност, поради която не са успели да съставят кабинет. Но този тип електорат, който харесва нови проекти, нови лица, е неустойчив в подкрепата си и лесно сменя предпочитания. А сега вече имаме и нов играч, нов тип мобилизация.

Освен това на тия избори ще гласуваме едновременно и за президент. А смесването на два избора е много опасно у нас.

Който гласува за  Румен Радев, на парламентарните избори ще гласува за нещо, което свързва с него. И тук е много важно как ще бъде обяснено на хората коя е партията на сегашния президент – дали БСП, или тази на Петков и Василев. Или пък Слави е човекът на Румен Радев, след като вече обяви подкрепа за втория му мандат.

– Сигурна победа на ГЕРБ отреждат социолозите. Имат ли обаче шанс да излязат от изолация?

– Преднината им е сигурна с днешна дата, но не е толкова важно с колко ще са първи, а дали ще успеят да излязат от ситуацията никой да не иска да се коалира с тях. Това става лека-полека.  И блокирането на парламента в опитите да излъчи правителство може да се използва много умело от ГЕРБ.

А и те се движат в правилната посока – престанаха да се конфронтират рязко. В първите дни на служебното правителство атаките срещу Радев създаваха усещане за война, окопи, престрелки. Напоследък старите партийци отстъпиха, изявяват се по-млади лица на ГЕРБ като Даниел Митов, Тома Биков, Николай Младенов. Лансира се ново поколение политици със съвсем различна визия и автобиография, политици от кариерата по западни стандарти.

– Не е ли странно това бавене на обявяването на кандидат- президентите на партиите? 

– Това винаги е било практика в нашите президентски избори от избирането на Георги Първанов насам. Кандидатите не се съобщават рано, защото веднага по тях започва да се плюе, да се вадят кирливи ризи.

Затова партиите чакат последния момент.

– Не подаряват ли така обаче победата на Радев с това бавене?

– Обикновено тези, които са предварително обявени за фаворити, в последния момент се провалят. Президентските избори са доста непредсказуеми.

Понякога компромисен кандидат може да обере антивота. Това се получи през 2016 г., когато Радев не беше топкандидат, но беше компромисен и за него гласуваха всички, които мразят ГЕРБ. Българинът си харесва мъже за лидери, особено генерали – и заради тия стереотипи Цецка Цачева не постигна успех.

А Радев обра и антигласовете. Ако в момента се намери такъв кандидат, може да успее срещу Радев. Не Петър Стоянов обаче – като твърд седесар за него не биха гласували леви, които не харесват Радев. Срещу Радев е нужен човек, който да обира всякакви гласове.

– Кой би бил подходящ?

– Кубрат Пулев би бил чудесен кандидат срещу Радев. Дори за ГЕРБ е по-добър вариант да не издигнат свой кандидат, а да подкрепят някого, издигнат от инициативен комитет. Така кандидатът ще носи само позитивите от подкрепата на ГЕРБ, без негативите. БСП ползват тази стратегия от 2001 г. насам.

Лицето, което трябва да се извади срещу Радев, трябва да е приемливо за всички вляво и вдясно, които не харесват Радев. Но кандидатът трябва да е млад – хората у нас не искат да гласуват за старци.

– Дава ли надежда новата формация на Петков и Василев за редовен кабинет в следващия парламент?

– Надеждата е същата, каквато и през юли. Конфигурацията в парламента няма да е кой знае колко по-различна. Вероятно няма да влезе формацията на Манолова за сметка на Петков и Василев. А Патриотите винаги са с единия крак вътре. Особено ВМРО не може да се отпише, както и „Възраждане“. Ако обаче Патриотите влязат, ситуацията ще стане още по-сложна.

За работещо мнозинство и кабинет в следващия парламент няма да може да се говори без поне една от т.нар. партии на статуквото – ГЕРБ, ДПС или БСП.

Твърде пресилени бяха заключенията, че 70 процента от хората искали промяна, видя се, че са по-малко от 50 процента в предишния кабинет. Промяната не е такава лавина, за каквато се представя от медиите. Къде са ония 1.7 милиона гласа за ГЕРБ от 2009 г.? Няма толкова, дори да съберем всички партии на протеста.