Това, което се случва по улиците на София и още няколко от големите градове на страната, със сигурност ще влезе в историята – или като успешен опит на суверена да си върне властта, или като научно доказателство, че тази неспособна на нищо друго нагла и крадлива паплач така се е сраснала с властта, че и с топ не можеш да я поместиш. Сега или никога – ако не стане сега, следващият опит за отвоюване на държавата ще е не по-рано от 7-10 години. Дотогава я са останали българи в България, я не.

Под свенливия поглед на Европа, през последните десет години България се превърна в автокрация, шайката се превърна в хунта, властите се сляха в една огромна бухалка, а единствената последователна политика бе издигането на опростачването в култ. На хората им писна. Отдавна им писна. Харизмата отдавна се пукна. Дебаркирането на Христо Иванов на плажа Росенец бе просто искра.

Демаркационната линия между тях и нас е ясна и огромна и няма никакво значение какво се случва – кой ще падне от власт, кой ще я вземе от улицата и какво ще стане нататък.

Тази клика не може да управлява при тази съпротива. 

На хората толкова им писна от този мимикриращ тумор, че преодоляха най-страшната обществена болест – апатията, която Борисов така добре хранеше. Дирижираният терор, в който главният каскет на републиката заема откровени политически позиции и раздава присъди преди да повдигне обвинения, направи чудо – събра на едно място леви и десни, млади и стари, агитки и интелектуалци, бедни и милиардери. Събра народ, който тотално се бе разпаднал на отделните си съставни части. Събра хората, на които им писнаха карикатурните персонажи от долнопробната бурлеска, които и преди, и сега говорят само за необходимостта от спокойствие в разширяващата се кочина.

В София се чувства бунтът на приличието. Бунтът на хората, които искат да се придържаме към тези неща, които си обещахме през 1989 г. – правова държава, човешки права, свободна икономика. Сега тези неща липсват – имаме прокурори, които действат като ударен отряд на силова групировка; имаме полицаи, които пребиват младежи по улиците и си правят селфи с битите; имаме държава, която сега слага ръка на бизнеси, които до вчера е хранила и поила.

Казват, че се е събрал някакъв нов Отечествен фронт? На никой не му пука какво казват!

Пак лъжат, защото се страхуват.

Бунтът доведе до единствената възможна реакция на мутрокрацията – да лъже. Борисов например напоследък лъже с всяка ефирна изява. Лъже с 200 км. в час. И покрай него лъжат останалите гербери, които му припяват като пойни птички.

Лъже, че има заговор – за да разедини народа. Лъже, че протестите са платени от Васил Божков – защото не познава други протести, освен платени. Лъже, че възмущението срещу летния сарай на Доган и охраната на НСО за Сокола и Пеевски е “етническа провокация” – тук лъже по инерция. Като изпечен лъжец излъга, че Радев е назначил охрана на Доган и Пеевски – по-малко от ден след това Борисов нареди на МВР и ДАНС да оттеглят искането си за охрана на двамата. А най-безочливо излъга в изявлението си от Бояна /онова в стил Марлон Брандо дума на Севдалина/ като заяви, че протестиращите всеки момент ще подпалят сградата на правителството. Като стар индоевропеец излъга.

Не, не – сгреших – по-голяма лъжа беше онази другата – че трима полицаи пострадали, докато органите на реда се опитвали мирно да опазят протеста. А в това време 20 момчета и момичета бяха пребити като кучета.

Бойко лъже, та пушек се вдига –

в паниката му лъжите стават все по-плитки, бързо скроени, с видими от километър шевове. “Нищо не ме задържа в управлението, освен отговорността” е типична плиткоумна лъжа за балами избиратели.

Не знам дали това е шайка, хунта или организирана престъпна група, но те са вече в паника. Толкова ги е страх, че харчат като луди, за да могат едни хора да се придвижат с автобуси до горещите точки. /Толкова мило ми стана миналия петък на „Дондуков“, когато един водач на група мощно нареди на хората си: “Секи да фане за ръка другарчето си”/.

Огромен е страхът не само от голямата опозиционна вълна, а от това кочината да не се разпадне преждевременно – преди да дойдат протестиращите. Затова през последните дни се говори много за “сарая на Доган”, но никой не говори как пенсиониран партиец има такава резиденция. Никой не коментира защо въобще се плащаха милиони държавни пари за охрана на политици от ДПС, които имат достатъчно средства да си плащат милиони за частна охрана.

Борисов и Гешев не говорят за Пеевски и Доган. Защо? Защото скоро ще има избори и тази уникална за ЕС мръсна каша от партийци, магистрати и пари ще се опита да се възпроизведе отново. И независимо от мощните протести, шансът това да се случи все още е огромен – защото от края на протестите до изборния ден площадът ще се разпада отново на партии, а окупиралите властта ще се борят до кръв от окопите си.

Докато има протест, тази хора ще се опитат да разделят. Ще надуват бузи и ще питат защо десни хора защищават този русофил Радев? Кой ще дойде на власт, след като си отиде Бойко? Корнела ли искате? Или Христо Иванов? И т.н., и т.н. – все глупости от този вид.

Не знам кои ще дойдат на власт след Борисов, но нека вече идват.

Бързо да идват следващите, добре са дошли.

Ако бъдат пак като досегашните – ок, хората ще бъдат пак на улицата – все така гневни, както бяха през лятото на 2013, все така многобройни, както бяха през зимата на 1997 г. Ще протестираме, докато се научим, че властта наистина произтича от народа – той делегира права, но и той сваля наглите хрантутници.

Крайно време е и тези невнятни и случайни хора, които се пънат да седнат по-отпред на държавната трапеза, най-накрая да си изяснят какво е свобода, какво е отговорност, какво е дълг, какво е чест…

Безрадостно е политиците и магистратите да завършват кариерата си застанали под море от плакати с надписи: “Собствените ви деца избягаха от мизерията, която вие оставихте”, “Искам да живея в България”, „Тук би могло да бъде рай”, “Прокуратурата сериозно вреди на вас и другите около вас”, “Хващай магистралата, мутро”, “Гербът ни е лъв, а живеем като мишки”, “Полиция – навсякъде. Справедливост – никъде”, „Довиждане – ще идваме на свиждане“, “Гешев е позор”, “Не съм платена – мразя ви безплатно”.

Петьо Цеков, „Сега“