Депутатът от „БСП за България“ Явор Божанков описа „цялата история“ с избора на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание (НС). От пост на Божанков във фейсбук става ясно, че той е огорчен от атаките от страна на доскорошните партньори на БСП в управлението – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Ето версията на Божанков:

10 опита (за избор на председател – б.а.). Цялата история. Ще е дълго. Но важно. БСП предложихме най-добрия кандидат за председател на НС – Кристиан Вигенин. Не събра подкрепа. ДБ дори гласуваха против. 5 пъти. Подкрепихме Никола Минчев на балотаж. Под 100 гласа.

Така нет-а прегря с подигравки. Който хване букета, става председател. Вземат заплати, а държавата без бюджет и пр. Въпреки това – резултат нулев.

ДБ предложиха ротационен председател. Да се сменят първите двама. ГЕРБ прие предложението на ДБ. ПП обаче си оттеглиха човека. Пак задънена улица.

Така най-старият по конституция – в случая Вежди, ръководи. Отидохме на вариант да го гласуваме за председател и да започнем работа, а заместниците от всички партии да поемат на ротационен принцип работата. Постигнахме съгласие и ПП и ДБ бяха за. Но в последния момент ДПС би отбой. Имали личен проблем с Рашидов. Пак се върнахме в изходно положение. Вежди се оттегли.

Пак гласувания, пак срам. Нямам съмнение, че повечето влизат в този сценарий от глупост, но има и кръгове, които целенасочено рушат парламентарната система. За да я заменят с едноличен модел. Но това е дълъг разговор.

Пак председателски съвети. Връщаме се на вариант – най-стария и да започваме работа. Вежди Рашидов всъщност тотално не му се води и всички го усещат. Да водят заместниците, втория най-възрастен или в един момент най-младия, та имаше предложение от ДБ дори Стефан Янев да поеме, че били най-малка партия. Честно – и това се случи.

Накрая се предлага връщане към варианта с най-възрастния. 4 партии подкрепят – 139 души. 3 не подкрепят, но поемат ангажимент да не правят драма от това. Подчертавам последното.

Влизаме в зала след 1 час почивка. Разбрали сме се какво правим. И в секундата, в която влизаме в зала – драма. Иска се почивка. Обявяват се коалиции. Виждате ли, БСП е в коалиция с ГЕРБ. Това са ни довчерашните партньори, които не само че бяха на тези съвети, а съвсем активно участваха в скапването и на този парламент.

Гласуваме най-възрастния. В противен случай НС няма да започне работа, зимата държавата е без бюджет. Ние от БСП решаваме въпроса и плащаме цената – партньорите ни да ни плюят с 50 поста във ФБ в секунда.

Няма да подкрепим мандат на ГЕРБ, ДПС и Възраждане. Имаме такова решение, ще се види. Обаче не мога да преглътна ей така, че хората, с които бяхме рамо до рамо 7 месеца, с лека ръка и ясно съзнание как стоят нещата – си позволиха да го кажат.

Аз и колеги сме платили висока цена в годините, на моменти сами, да водим битки с ГЕРБ. В онази коалиция не бяхме просто точен партньор. Твърдя, че без нас ПП щяха да са дали фира не за 7 а за 1 месец. Но това е друг разговор, който не е тема сега.

Мога да бъда и аз такъв. Утре ще гласуват я оръжия, я друго с ДПС и ГЕРБ. И мога да изляза на трибуната и да си скъсам ризата с мегафон, че ДБ и ПП са в коалиция. Примерно – коалиция на оръжията. Или коалиция на задграничните секции. Ако помните кой отпуши вота в Турция. Няма да го направя – от уважение към колегите. И към парламентарната република. И защото зная, че всяка партия има право да върви по своя път.

Ако те решат да я карат така за напред – сипваме туба бензин в сценария с президенската република. Защото мачът е много по-голям. И всички знаем това.