Следващия път, когато някой от ДПС-Доган ви каже, че работят за разграждане на модела „Пеевски“, си спомнете, че за близо година „работа“ по този въпрос са успели да свършат едно-единствено нещо. И то е – да нахлуят в Боянския сарай, да се снимат вътре и след това да бъдат позорно изведени от полицията като незаконно присъстващи в чужда собственост.

А междувременно подкрепят правителство, което е почти изцяло зависимо от лошия според тях Пеевски. Хленчат за зам.-министерски постове и за техни хора във втория ешелон на властта, заплашват да оттеглят подкрепата си за коалицията ГЕРБ-БСП-ИТН, но някак все не им стига кураж да направят това, очевидно надявайки се все пак да има нещо за тях от държавната софра.

Не искам да изглеждам като поредния смелчак, който размахва пръст на политическата класа, но фактите са красноречиви: великият политически стратег, философ, архитектът на българския етнически модел д-р Доган, изглежда напълно неадекватен. Появява се само в контролирана среда, казва по няколко трудни за разбиране изречения и явно смята, че това е достатъчно, за да блести ореолът му непроницаем политик визионер, за какъвто е смятан 40 години.

Ами не, не е. Но явно няма кой да му го каже или може би той не иска да го осъзнае.

ДПС-Доган, които влязоха във властта уж за да разграждат модела „Пеевски“, така го разградиха, че моделът трябва да ги почерпи. Особено след акции като тази през уикенда в бившата резиденция на Доган в Бояна.

ДПС-Доган, които в началото на развода си с Пеевски, изглеждаха сякаш могат от позицията на жертва да печелят симпатии, сега изглеждат нелепи. Защо ли?

Когато обявиш, че ще се бориш с модела „Пеевски“, от теб се очаква да направиш нещо, поне едно нещо, все пак. Не да се скриеш някъде, да се залепиш отчаяно за поредната управляваща сглобка и да говориш само когато коалиционните партньори не ти угаждат с назначения. За цяла година ДПС-Доган не са извадили нито една далавера на архиврага си Пеевски. Не са показали нито един документ. Не е излязъл нито един „автентичен“ депесар да разкаже с доказателства какви ги върши момчето.

Тъкмо обратното, мълчат си и само във фейсбук се обсъждат въпроси от типа трябва ли да се свика национална конференция или сега не е удобно. Сякаш ще свикваме Велико народно събрание и всички трябва да тръпнем в очакване каква мъдрост ще се отрони от философските уста на почетния председател.

Само че този номер вече не минава. Като че ли никой не се интересува от „новогодишното“ обръщение на доктор Доган. Преди беше лесно – пуснат в годината веднъж някакво съобщение, където има малко реал политик, малко морфичен резонанс, и в следващите месеци всички анализират многопластовите послания на лидера, който разпределя порциите в държавата. А сега полицията го извежда от някогашната му къща, след като някой му е спрял тока. Междувременно контролът върху разпределянето на порциите отдавна е изтърван и вече друг върши тази работа.

И явно в ДПС не могат да разберат, че като се хвърлят на амбразурата да бранят сарая, всъщност си вредят. Сараят не е символ на борба за права и свободи, а на далавера, охолство, безнаказност и цинизъм. Но на тях явно това им е важно.

А когато имотите са единствената тема, която може да събуди една партия или поне ръководството ѝ от летаргията, тази партия е приключила. Защото в това няма друга идеология, освен желанието да се наядеш или да си полегнеш на меко. И никой да не те закача. Под закачане тук имам предвид дългогодишния навик нито полиция, нито прокуратура да се занимават с тях. Но и тези времена отминаха.

Прокуратурата, която е напълно независима от Пеевски, миналата година арестува Джейхан Ибрямов с плик белязани пари. Единствената причина делото срещу него в момента да е в застой, е депутатският му имунитет. Как реагираха тогава от ДПС-Доган? Съпругата на Ибрямов обяви гладна стачка. Представете си само колко симпатия е събрала и кой се е вързал на това? Още тогава беше ясно, че останалите около Доган са страшно неадекватни и действат сякаш мисленото им е останало някъде в 80-те години на миналия век. Трябва да се радват, че все още имат избиратели, които да им вярват на приказките за права и свободи.

В момента тази партия не изглежда като Движение за права и свободи, а като Дядовци за палати и сараи.

Самуил Димитров