Тъй като политиката в България се прави на завет и на сянка, партиите и тази година отказаха да споделят вижданията си за евентуални следизборни коалиции. До момента, в който картите бъдат свалени, остава малко – изборите са на 4 април, а след това ще има седмица-две, за бъде извършена гигантска партийна миграция.

Разбира се, за следизборни коалиции можем да говорим, ако знаем кой влиза в парламента, а на този етап можем да се опрем само на резултатите от социологическите проучвания. Всички допитвания говорят за това, че 45-ото НС ще бъде пъстро – в него ще влязат между 5 и 7 партии и коалиции. Щом е пъстро, значи ще е нестабилно, прогнозираха с право редица наблюдатели. Но преди да стане нестабилен и да се разпадне, парламентът ще направи опит за съставяне на управленска коалиция. Практиката през ерата „Борисов“ учи, че желанието за власт, дори и в рамките на безпринципна коалиция, в която ще се изложиш като кифладжия, е по-силно от желанието да се похарчат още веднъж пари за избори. Затова сега е важно да говорим за коалиции, а не за нови избори.

Ако предположим, че няма подценени и надценени играчи, и преразпределим процентите, които социолозите дават на участниците в изборите, лесно ще видим, че ГЕРБ/СДС ще разполагат в следващия парламент с около 75 депутати, БСП – с около 62, хората на Слави ще бъдат 35, на ДПС – 33. Сигурно място в парламента ще има градската десница от „Демократична България“ – с около 15 представители. Засега социолозите са благосклонни към „Мутри, вън“ и ВМРО – 12 и 10 депутати, но коалицията НФСБ-„Воля“ все още е държана „под чертата“. Оставете условността, БСП може да скъси разликата, ДПС може да мине Слави и т.н., тук важна е тенденцията.

Ако разпределението на силите е такова, ни очаква опит за съставяне на много, много странни коалиции

Изброените бъдещи участници в парламента могат лесно да се разпределят в 4 групи.

В първата попадат защитниците на статуквото – коалицията ГЕРБ-СДС и партия ВМРО. Във втората е противоположният лагер – противниците на статуквото. Там декларират, че са БСП, „Има такъв народ“ (ИТН)и „Мутри, вън“. Принципно там би трябвало да е и „Демократична България“, но в реалността тя е самостоятелна бойна единица – тази коалиция е затворена както към управляващите, така и към досегашната парламентарна опозиция. Затова ДБ образува трета, самостоятелна група. Четвъртият субект в преговорите ще е ДПС – тук имаме противоположната на ДБ позиция – хората на Доган са отворени към всички и това донякъде е заложено в темелите на партията, а донякъде се дължи и на липсата на Делян Пеевски в листите на движението.

Естествената коалиция между досегашните партньори ГЕРБ-СДС и ВМРО е много, много далеч от мнозинството. Дори и да добавите ДПС в такава странна конфигурация, пак няма съберете 121 депутати. Тук нещата могат да се променят по някакъв начин, ако социолозите са сгрешили и в парламента влезе и коалицията НФСБ-„Воля“. Тогава може да се стигне до изключително шарена и много нестабилна управленска коалиция, в която разпределението на порциите ще трябва да става още по-внимателно. Събирането на ВМРО и ДПС на едно място ще гарантира невероятно политическо изживяване, а включването на НФСБ и „Воля“ ще превърне тази каша в цирк.

На ГЕРБ сега е необходима четворна коалиция

Ако погледнем от другата страна, лесно ще видим, че най-близката до реалността коалиция е между „Има такъв народ“ и протестното движение около Мая Манолова и адв. Николай Хаджигенов. Заедно те стават фактор, но са далеч от властта.

Подобно на „Демократична България“, хората на Слави теглиха предизборно дебела черта между себе си и останалия свят, като оставиха от другата страна всички, които са управлявали през последните 10 г., и всички, които с бездействието си не са попречили на управляващите. Така в света на Слави и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и жълтопаветните демократи са  лоши хора. „Не можеш да бъдеш коалиция с някого, когото смяташ за вреден за държавата. Не можеш да правиш коалиция с мафията“, обясняваше Тошко Йорданов и призоваваше народа да го разпъне на кръст, ако ИТН не спази обещанието си. Последва изтъняване на чертата – ИТН ще работи с тези, които обещаят мажоритарен вот в 2 тура, намаляване на субсидията, задължително гласуване и електронно гласуване. Ако целите бъдат занижени още малко, няма да е чудно, ако Слави намери общ език и с ДПС. Тогава и само тогава ще може да се говори, че Слави Трифонов се е превърнал в незаобиколим фактор в родната политика. Но дори и коалиция между Слави, Манолова и Карадайъ няма да е достатъчна. БСП, ДПС и „Мутри, вън“ събират малко над 100 депутати, не стигат.

Необходима е четворна коалиция, необходима е и Корнелия Нинова.

Корнелия Нинова бе прекалено заета да разгонва вътрешния враг. БСП и ДПС могат да договорят коалиция, но за да се добере до властта, на тази коалиция ѝ трябва Слави, който вече заяви, че ще си стои на другия бряг на реката и няма да обръща внимание на всички партийци, които, подобно на котарака Леополд, са се присетили да му искат приятелството.

Цифрите говорят – БСП, ИТН и ДПС моментално получават цялата баница, но това ще е публично харакири за Слави. По-голямо харакири за него може да се получи само ако на 4 април се изтъпанчи и съобщи, че приема протегнатата ръка на Бойко Борисов. Никой не очаква от човек, който държи на думата си, подобни неща.

Единственото, което може да направи „Демократична България“, е да се помоли на президента Румен Радев за третия мандат за съставяне на правителство – нещо, което Атанас Атанасов направи отдавна. С третия мандат ДБ може да направи само едно – да поиска от опозиционните партии да командироват по някой непартиец – доказан специалист, в правителството, което да стане „експертно“, тип „Любен Беров“. С такова правителството, крепено от нетърпящи се партии, може да се направи също само едно – да се спрат кранчетата на досегашната власт и да се отвори пътят към нови парламентарни избори. Звучи добре, но

изпълнението на такава мисия е трудно до невъзможно

Аритметиката показва, че на този етап само четирипартийна коалиция може да поеме управлението на страната. Другото ясно е, че без участието на ДПС трудно ще се направи такава коалиция. Разбира се, власт може да има само след много големи, „исторически“ компромиси.

Интересно е какво би станало, ако ниската избирателна активност изхвърли от сметките малките партии като „Мутри, вън“ и ВМРО. Ако те не успеят да се метнат над бариерата, биха се засили два процеса – а) на сближаване между Слави, БСП и ДПС; и б) на бързи нови парламентарни избори. Разпадът ще бъде по-бърз и няма да дочака президентските избори наесен, за да можем да направим вот 2 в 1.

Петьо Цеков, „Сега“