Динамична беше българската пролет на 2019.  Дъждове, наводнения, градушки и политически гръмотевици. Стовариха ни се изведнъж  куп събития, носещи  усещане за повсеместен политически хаос, с неясни последици за бъдещето.

Хронология на хаоса

Вече никой не помни по какви причини депутатите на БСП напуснаха парламента и три месеца се упражняваха в опозиционна дейност само  в социалните мрежи. Между редовете на бойкота им се промъкна тезата, че Корнелия е постигнала уговорка и ДПС да напусне парламента,  и така да се предизвика парламентарна криза и предсрочни избори.

Блажени са вярващите! Сарайските партия не е привърженик на резките ходове и винаги е обвързвала политическите си решения с ползите за себе си.  А в представите им за ползи  коалиция с БСП в неопределеното бъдеще присъстваше само като възможност. По това време тяхната основна пречка да седнат официално в скута на Борисов и да го стиснат за гърлото бяха Обединените патриоти. И след системни и координирани удари успяха да вземат главата на Валери Симеонов. Останалото свърши  Волен Сидеров.

Сидеров хронично залагаше бомби в основите на патриотичната конструкция, която смята за свое творение. С картечните откоси по коалиционните си партньори той доведе до желания от ДПС резултат-трите съставни партии на ОП се явиха самостоятелно на изборите и ДПС си върна третото място.

В същото време Борисов извади Цветанов от парламента, натика го под хастара на партията. Успоредно вървеше скандала с къщите за гости. От него пострада и един от най-близките на Цветанов хора в ГЕРБ – заместник-министъра Александър Манолев.

Сътресенията в ГЕРБ отвинтиха прогностичните способности на анализатори. Почти всички калкулираха трусовете в ГЕРБ  като загуба на европейските избори. Придворните на БСП социолози пък вещаеха разгромяваща победа на отсъстващата от парламента Корнелия Нинова. И тя взе, че им повярва, навири още повече нос и не положи никаква усилия в избирателната кампания. (Доколкото имаше такава.)Цялата й енергия бе насочена към завиране  в ъгъла на нелюбимите й партийни другари, осуетяване влизането на Станишев в европарламента.

Крайният резултат бе плачевен за БСП. Въпреки че получиха повече от гласове от предходните европейски избори и вкараха петима депутати в ЕП, само двама от тях са членове на партията, трима са от гражданската квота. А единият от партийната квота бе именно Станишев. С такъв погром не може да се похвали лидерът на нито една друга партия.

…

Европейските избори нарисуваха нова реалност и провокираха нови политически сценки,  фабули и цели.

Депутатите на БСП се върнаха в парламента, но със закърнели политически рефлекси, неспособност да се нагодят към бързо сменящите се събития. Останаха си на ниво констатации и декларативни протести, неефективни даже за съживяване на увяхналата им репутация.

Успоредно с това Корнелия Нинова обеща да подаде оставка, защото такъв бил моралът й и разбирането за носенето на отговорност. Но на свикания по нейно предложение конгрес се отказа от оставката си и обвини Борисов чрез ФБ в неспособност да й я вземе.  Той пък й припомни, че не я натискал да си я подава, за да му приписва подобни щения.

Престрелките между ГЕРБ и БСП  и въртележките на Нинова възбудиха жълтите обществени страсти и изиграха ролята на димната завеса за други случки от друг сюжет –

ДПС пое диригентската палка на политическия оркестър и отписа БСП на Нинова от бъдещите си творчески планове. Делян Пеевски се отказа от евродепутатското си място, започна да ходи на работа в българския парламент – нещо, което не му се бе случвало от много години. Върна се и заяви за медиите, че ще бъде по-полезен в страната си.  Звучеше уверено, спокойно и…загадъчно. Като човек, който носи в торбата си маршалски жезъл.

Последвалите събития очертаха контурите на депесарския план. Репортери на свързания с Пеевски Канал 3 започнаха да сондират почвата  за евентуален управленски съюз между ГЕРБ, ВМРО и ДПС. Но депутатите на ВМРО бяха категорични – ако ДПС влезе в управлението, те излизат.

Твърдостта на войводите принуди  Сараите да „атакуват” директно Борисов и да го  акордират в тоналността на собствените им цели. За няколко дни се случиха знакови събития с недвусмислена подсказка, че Борисов е развял бялото знаме и вече „танцува” по свирката на ДПС.

Изненадващо министър-председателят се сети, че партийните субсидии все още не са намалени на 1 лев, както пожелаха 2,5  милиона българи на референдума преди две години.  Водещите фигури в ДПС моментално отиграха паса: едното левче обещавало фалит на партиите, затова трябвало да се премине към американския модел – външно финансиране в неограничени размери.  Обществеността реагира бурно, а отделни НПО политици се скорнаха да организират кръгли маси и форуми  за обсъждане на субсидиите. Другите останаха в състояние на летаргичен сън и в очакване на местните избори.

Борисов не се впечатли от обществения ропот, но се стресна от реакцията на коалиционните си партньори. Красимир Каракачанов и Валери Симеонов му изпратиха още в четвъртък вечерта предупредително писмо. В него те пишат, че не е нормално да се договаря с ДПС, а не с тях, както изисква коалиционното им споразумение. От Брюксел Борисов обясни, че е длъжен да се съобрази с коалиционните партньори, и още в понеделник свиква заседание на Коалиционния съвет, като се застрахова, че ако парламента реши за друг размер на субсидията, ще се съобрази.

ДПС-то също седна да пише писмо до Борисов и го предупреди да не се поддава на манипулациите на малкия си коалиционен партньор.

В същото време

Софийски апелативен съд прекрати делото за изземване на имущество за 2 милиона лева срещу депесарската знакова фигура Христо Бисеров. Той излиза от съдебната си сага чист като момина сълза.  Министър Емил Караниколов от квотата на Атака, но спряган за човек на Пеевски, предложи  Цоло Вутов за най-високото държавно отличие – орден „Стара планина”, първа степен.  Правителството, начело с премиера, не посмя да каже „не”.

Така орденът съвсем изгуби своя блясък и се превърна в синоним на срастване на политика и бизнес и задкулисни схеми. Припомням, че Цоло Вутов е едно от тъмните имена на прехода, участник в нагласената приватизация и строител на участъци от автомагистрали, които Елена Йончева искаше да бъдат разследвани за строителното качество.

…

На фона на бързо протичащите процеси твърдението на Нинова за предстояща прегръдка между ГЕРБ и ДПС изглежда като закъсняло проглеждане и осъзнаване, че никога няма да играе главна роля в политическия театър. Но към днешна дата и Борисов изглежда все по-слаб и объркан, и все по-зависим от Сараите, а всичко това не му обещава спокойно бъдеще. Ще продължава да се лашка от една крайност до друга за радост на сеирджиите в социалните мрежи.

…

Усещането, че стъпваме върху подвижни пясъци и всеки момент ще бъдем погълнати от тях, ще се засилва. Както и усещането, че цялата държава е заложник на безмерните амбиции на Сараите да контролират  всичко и всеки, че даже и ордените за заслуги да раздават.

ПП. Междувременно, и по повод сделката за купуването на ЧЕЗ от „Еврохолд“,  Йордан Цонев от ДПС заяви, че сделката се лансира като свършен факт от кръга „Капитал”, което било доста съмнително. Той препоръча  ДАНС, КЕВР, КФН и Комисията за защита на конкуренцията да се задействат и да си свършат работата, за да се гарантира „националната сигурност”.  При такава заповед е съмнително дали и тази сделка  ще мине, защото каквото си пожелае  Доган,  това се случва. Службите и главният прокурор работят за него.

Мира Асенова, публикация във Фейсбук