Не може да се отрече на водачите на ДПС – имат нюх за предстоящи промени. Усещат накъде ще задуха вятърът и реагират по най-благоприятния за партията начин. В това отношение върховият им “подвиг” беше през 2014 г. Тогава хората на Ахмед Доган небрежно се отърваха от кабинета „Орешарски”, в който участваха заедно с БСП. Стана им ясно, че няма смисъл да упорстват в лицето на антиправителствените протести, и натириха социалистите с тяхното глупаво вкопчване във властта. Така ДПС демонстрира прагматичен подход към политиката, който бившите управляващи от ГЕРБ (също като БСП) упорито отказаха да възприемат, когато се сблъскаха с уличното недоволство срещу кабинета „Борисов 3” – и платиха цената за това.

Движението се отличи със същия добър усет и миналата година, когато Вашингтон наложи санкции на крупния бизнесмен Делян Пеевски по силата на американския закон „Магнитски”. Дотогава той беше неизменно депутат от парламентарната група на ДПС, въпреки че стана пословичен с почти непрекъснатите си отсъствия. За всеобща изненада, Пеевски се отказа от участие в изборите за Народно събрание, провели се на 4 април 2021 г. Само два месеца по-късно американците разтресоха българската държава с новината за санкциите. Това не можеше да е случайно. Бизнесменът беше разбрал какво предстои да му се случи и се оттегли от активната политика – било заради себе си, било заради ДПС.

Временно, както се оказа. Половин година по-късно Пеевски се включи в изборите и безпроблемно беше избран отново за депутат. Вероятно е сметнал, че бурята е преминала, и може да се върне към обичайното си амплоа. През цялото това време, а и досега, той се ползва с безусловната подкрепа на партията, която изключително агресивно отхвърляше всички обвинения срещу него. Но с 300-хиляден електорат и Турция зад гърба си, ДПС можеше да си позволи да се държи дръзко дори с американците.

Изглежда, че сега движението отново предусеща, че ще стане обект на тежка атака.

Това проличава по нарастващата му враждебност спрямо правителството и усилията му по някакъв начин да го нарани. ДПС работи в тази посока още от началото на мандата. Нещо обаче е различно в настоящия момент и засилва усещането, че решителният сблъсък предстои.

За това подсказа нервната реакция на партията спрямо премиера Кирил Петков наскоро. Водачите й обявиха пред медиите, че Петков ги заплашва с името на Джеймс О’Брайън – новоназначения ръководител на Офиса за координация на санкциите към Държавния департамент на САЩ. „Аз вас ще ви оправя” – такива били заканите на премиера към депесарите, по собствените им думи. Петков нито потвърди, нито отрече. Същественото е, че хората на Доган сами насочиха вниманието към въпроса за нови американски санкции на лица и организации у нас, за което се говори още от миналата година. Така пък дадоха картбланш на премиера Петков, който без заобикалки заяви в понеделник в Брюксел, че на ДПС му предстои да преразгледа кой членува в партията и защо човек от списъка „Магнитски“ седи на първия ред в парламента. „Продължаваме промяната“ вероятно ще стане член на Групата на либералите в ЕП, където членува и ДПС. Но се разбра, че европейските либерали преразглеждат отношението си към корупционните практики, включително и в ДПС.

По-интересен и показателен беше скандалът, който се заформи около изтеклия в публичното пространство документ, в който се прави опит да се приложат на българска почва наказателните мерки по „Магнитски”. За написването на такъв закон се говори отдавна. Причината е, че „Магнитски” е американски закон, който не може да действа на българска територия. Затова, ако родните власти искат да приложат наложените от Вашингтон санкции у нас, трябва да бъде приет български закон. От правна гледна точка, казусът е сложен и изисква много работа. За политическото съгласие около приемането на такъв закон направо да не говорим – постигането му ще бъде много трудна задача, предвид на нееднозначните оценки, които получава „Магнитски” в нашата страна. Във всеки случай, беше ясно, че в правосъдното министерство от доста време се работи по проект на такъв закон. И изведнъж един от неговите варианти стана публично достояние и за часове предизвика истинска политическа буря – най-вече заради това, че предвиждаше един междуведомствен съвет, оглавяван от финансовия министър, да замразява активи и да спира изпълнението на договори, при това без постановена присъда.

Това беше директен и силен удар върху политическия партньор на Кирил Петков – Асен Василев.

Освен финансов министър и вицепремиер, Василев е също съпредседател на „Продължаваме промяната” (ПП). С изтеклия документ той се изложи на политически атаки от всички посоки, включително и от редиците на четворната коалиция. И няма значение, че според правителството вариантите на проектозакона са повече от един, както и че нито Василев, нито Петков са били запознати с конкретната чернова, която ядоса всички. Скандалът е налице и двамата лидери на „Промяната” няма да могат да се отърват от нападките на враговете си, че тласкат страната към „фашизъм” и „комунизъм”.

Любопитното е, че точно подобни думички използваха едновременно ДПС и ИТН, за да реагират на появата на черновата. „Абсолютен фашизъм” е рефренът, който депутатите на Слави Трифонов използваха и продължават да използват, когато говорят по темата. Те първи атакуваха партньорите си от „Промяната” и така здраво ги захапаха, че не пускат и сега. Със същите фрази се включи в критиките и ДПС. А това вече е адски подозрително.

Вярно е, че шоумените нямат нужда от външни стимули, за да атакуват колегите си от ПП, откакто последните им пресякоха амбициите да овладеят БНБ. Също така обаче, за тайната близост между ИТН и ДПС се говори отдавна, макар и под сурдинка, включително от коалиционните партньори на Трифонов. А сега направо изглежда сякаш двете партии са стиковали реакциите си на появата на документа – който не може да бъде определен дори като проект, тъй като липсват всякакви белези, че е нещо повече от чернова, изготвена от неясно кого. А ДПС определено беше най-облагодетелствана от случилото се – повдигна отново разговора в публичното пространство за „Магнитски”, като го обвърза с такива нелицеприятни думи като „репресия”, „бухалки” и „фашизъм”.

Този случай, както и историята около премиерските „заплахи”, започва да прилича на кампания по превантивно обработване на общественото мнение. Така, когато дойде ударът върху партията на Доган, депесарите ще могат да кажат: „Ето, Петков ни се заканваше и сега идва новият тоталитаризъм.” По този начин ще могат да обрисуват всичко, което им се случи, като подмолна атака на „Промяната”, подкрепена от външни сили и целяща да извади една цяла партия от политическата игра.

В парламента Петков обвини ДПС, че „единствено и само е фокусирано върху защитата на един от своите депутати – Делян Пеевски”. „Българското население знае защо го правите”, предупреди той депесарите. На хората на Доган обаче не им трябва да убедят във внушенията си цялото българско население, а само онези, които гласуват за тях. А както е известно, избирателите на партията са особено чувствителни към твърдения за репресии от страна на властта. И най-вероятно ще приемат това, което лидерите на ДПС им кажат.

Людмил Илиев, Сега