– Г-н Дайнов, последните няколко седмици тече поредният скандал в държавата, този път е свързан с БНР и опитите на властта да запушат устата на журналисти, а генералният директор на радиото се закани да съди критиците си и обеща да „промени статуквото“. Възможно ли е?

– Очевидно събитията се навързаха. Не става дума само за свобода на словото. Нещата са следните. ДПС, тоест Делян Пеевски, е основният източник на натиск върху въпросния генерален директор на БНР да запуши устата на журналистката Силвия Великова по повод единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Всички вече го знаем, а оттук знаем и че натискът върху радиото е завъртян около това, че Гешев е кандидатът за главен прокурор на ДПС и Пеевски и не е  задължително да е на Бойко Борисов. Но той го приема и така ни показва, че е слаб. Оттук стигам до заключението, че върви държавен преврат, при който опитът е да се прехвърли цялата власт от хора, които  са избрани от народа като министър-председателя, към човек, който не е избран от хората – в случая Гешев.

В тази картина съвсем естествено е, че трябва да бъдат запушени устите на медиите, да няма свобода на словото, да няма върховенство на закона и пр. За пръв път в историята чрез преврата, който тече в момента, се прави опит да се прехвърли диктаторска власт върху прокурор. Изумително интересен опит.

Но ДПС правят това, което вече направиха при правителството на Орешарски. В края му партията взе властта отвътре. А Станишев се усети и хвърли оставка на кабинета. За втори път ДПС влиза във властта отзад, но сега чрез държавен преврат, тоест прехвърляне на властта там, където не й е мястото. И тук замесиха и държавното радио.

– Има ли противодействие, или може ли да бъде спрян този преврат, за който говорите?

– Противодействието трябва да е откъм Бойко Борисов. Защото той по един детински и глупав начин се остави да бъде вкаран в ситуация да не може да спре Гешев, т.е. да не може да спре процеса властта да бъде взета от него и прехвърлена на Гешев, и то чрез протекцията на ДПС и олигархията. На Борисов би трябвало да му се включи инстинкт на самосъхранение – и на себе си като премиер, и на държавата. Защото все пак управлението е демокрация, а не прокуроркрация някаква.

Другият важен инструмент е, както виждаме, раздвижването на неправителствените организации, на медиите и съответно протестите, които се организират и ще се проведат през следващите дни и седмици. Съпротива му е майката. Би било обаче трудно само гражданите да спечелят тази битка, ако не са подкрепени от изборните органи на държавата, които предстои да загубят властта си. Затова трябва и те да се намесят.

– Освен гражданското общество, за което говорите, има ли изобщо опозиция на властта или…?

– По-голяма част от десницата не е представена в парламента и няма много полезни ходове. Но ако под опозиция имате предвид БСП, то тя избра, както често й се случва, в правилния момент да започне да се разпада. Вместо да се възползва от разклащането на ГЕРБ и перспективата партията да изгуби София и Пловдив, левицата отново я изпревари. Докато ГЕРБ се клати, БСП вече се разпада на много места в страната. Което я принуждава да се занимава със себе си, да обслужва общото благо и да пропуска опит за преврат, какъвто на БСП й беше спретнат в правителството „Орешарски“. ДПС тогава го направи, докато управляваше с мандата на БСП. Тук би трябвало левицата да се намеси и да свърши някаква полезна в живота си работа за обществото, тоест да спре преврата, но те избират да се разпадат.

– Наистина ли са толкова силни в ДПС?

– Отговорът е, че всички други са прекалено слаби. Уплашени, страхливи, включително и премиерът.

– Какво ги плаши толкова?

– Нямам представа, питайте ги тях….

– Казвате, че БСП се занимават със себе си в толкова удобен за тях момент, особено на фона на стартиралата предизборна кампания за местния вот. Виждате ли все пак някаква промяна на статуквото в по-големите градове?

– Почти съм убеден от това, което виждам от изследванията, които не се публикуват, че София и Пловдив са отгърмели за ГЕРБ. Освен ако не стане някаква голяма трагедия в кампаниите на кандидатите срещу ГЕРБ в тези два града. Междувременно БСП в очите на потресените граждани във Велико Търново и Варна се разпадна. Ей така, както си седяха, и хоп – изведнъж се разпаднаха. Може би е дошъл часът, в който партията, каквото и да прави, да рухне.

Добре беше и Бойко Борисов в целия този процес на опит за преврат, за който говорим, да излезе и също да свърши нещо полезно в живота си. Да се изправи и да каже „спрете“. Както направи Сергей Станишев навремето. Той не каза – ДПС ни прави преврат, но заяви – правителството е изчерпано, подавам оставката му. Нещо такова трябва да предприеме и Борисов. Да върне нещата там, където се решават в една демокрация – при избирателите и чрез гласуване.

– Може ли наистина да се случи и има ли полезен ход Борисов?

– Има, ако е храбър човек. Досега не го е показал. Не е показал, че може да издържа на натиск, а и като гледам как отстъпва от преврата, най-вероятно в тази ситуация няма особена свобода на действие. От друга страна, човек винаги има избор. Тоест може да се изправи и да каже: „Държат ме с еди-какво си, обаче аз вече няма да бъда държан!“

– Според вас може ли да се стигне до друга развръзка по този избор, тоест Гешев да не бъде избран.

– Възможна е, но отново нещата опират до мъжество и храброст на замесените хора. Последният рубеж е президентът. Спомням си как предишният президент Плевнелиев, когото обиждаха по всякакъв начин и всякакви хора, но той беше храбър, не назначи човек на мафията в Конституционния съд. Кандидатурата беше гласувана, жената отиде в тържествената зала да се закълне като съдия, но Плевнелиев й обърна гръб и си тръгна. Това е поведение, пазещо държавата.

Имат избор за подобно поведение на членовете на Висшия съдебен съвет. Президентът Румен Радев също може да демонстрира такова поведение, тъй като накрая трябва да одобри Гешев.  Ще видим имаме ли достойни и устойчиви хора, които са готови с цената на лични жертви да се борят за общото благо, или имаме прислуга на задкулисието.

– А в цялата картина къде е т. нар. десница, защото не се откроява по някакъв начин, най-вече в София?

– Според мен поне двойно ще се подобри резултатът й на местните избори след месец, поне по данните, които гледам. Така че и там има някакво раздвижване, но недостатъчно, за да се превърне десницата във влиятелна сила.

– Това ще й даде ли шансове за по-сериозно представяне на едни евентуални предсрочни избори, тъй като от думите ви става ясно, че Борисов може отново да не изкара целия си мандат?

– Беше ясно от самото начало, че Борисов няма да изкара целия си мандат, но въпросът беше по какъв повод ще подаде този път оставка. Тези местни избори обаче са много странни. За София се превръщат в национални. Точно от столицата тръгна тази зараза, наречена ГЕРБ. Ако бъде изкоренена тя в София, ще бъде променена цялата национална картина.

Ако „Демократична България“ тук удвои своето представителство, като дойдат предсрочните парламентарни избори, тя ще бъде в много по-добра форма от предишни години и ще се намеси в националната политическа драма, която се разиграва.

– Как ще завърши тази драма, чийто пореден епизод гледаме в момента?

– Има причина никога да не е имало прехвърляне на цялата власт към прокурор в историята на нито една държава. Тази причина най-вероятно е, че хората с диктаторски наклонности са знаели, че това не е възможно. Че е прекалено сложно да направиш от един прокурор диктатор. Тази операция чисто структурно е обречена от самото начало, което не значи, че не могат да надробят една камара неприятни неща, които можем да сърбаме години наред. Ако Гешев го изберат за главен прокурор и започне да действа по списъците, които обяви, и тръгне да арестува хора – от журналистическата гилдия, от адвокатската и пр., би било силно неприятно. Но не виждам как ще се случи в историята на човечеството прокурорска диктатура.

– Какво трябва да ни се случи на нас, българите, за да се разгневим наистина и да дадем отпор на безобразията?

– Ние много добре се представихме и през 1989/1990 г., и през 1996/1997 г. Но когато му дойде времето. Българите имаме един голям плюс, който е и минус – прекалено сме добродушни. Плюсът на това добродушие е, че не се връзваме да подкрепяме истински сатрапи и диктатори. Минусът е, че търпим разни безобразници да ни ходят по главите прекалено дълго време, което се случва и в момента. Ще се находят и обществото накрая ще покаже малко мускули в близките месеци и ще ги прекрати.

Таня Петкова, в. „Сега“