Александър Дугин – налудничав и напълно фашизиран идеолог на Руския свят с огромно влияние, призова в Телеграм (почти директно) да се разпори корема на руския президент Владимир Путин, защото не се справя с упражняването на абсолютната власт, дадена му от Бога.

(В Телеграм има много фалшиви профили, този конкретно го цитират като автентичен на Дугин, включително в медии като „Комсомолская правда“.), пише „Сега“.

Дугин, чиято дъщеря неотдавна изгоря пред очите му в атентат, в дълъг пост първо изказва болката си от „сдаването на руския град Херсон“, където днес влязоха украинските войски.

След това обяснява, че ако някой не изпитва страдание, значи е нищожество или не е руснак. Руснаците, твърди Дугин, сега стискат зъби от болка, все едно убиват пред очите им деца, братя, майки и жени.

После обаче Дугин казва нещо ново: за провала са виновни не военните, а Властта.

Какъв е смисълът от самодържавието – пита Дугин и отговаря.

Ние даваме на управника абсолютната неограничена власт, а той нас ни спасява всички нас – народа, държавата, хората, гражданите – в критически момент той ни спасява. Ако за целта самодържецът се заобиколи с боклуци или плюе на социалната справедливост, това е неприятно, ала ние очакваме той да ни спаси. А когато не ни спасява? – отново пита Дугин и отговаря:

Тогава за властителя следва съдбата на „Господаря на дъждовете“ (в оригинала – Тогда – судьба “царя дождей“). Дугин дава и пряко указание къде да прочетем за Господаря на дъждовете: „виж Фрейзър“.

Добре, отваряме Джеймс Фрейзър и 17 глава на „Златната клонка“, където четем:

Намвулу Вуму, господарят на дъжда и бурята, обитава връх в областта Бома, близо до устието на р. Конго. Известно е, че някои племена по Горен Нил не са имали царе в обикновения смисъл на думата. Единствените, които признавали за царе, били Господарите на дъжда (Мата кодоу) и на тях приписвали способността да предизвикват дъжд в подходящо време, т.е. през дъждовния сезон. В края на март, преди да започнат валежите, земята е суха, напукана и безплодна пустиня и добитъкът, основното богатство на тамошните хора, гине поради липса на паша. Затова, наближи ли краят на март, всяко домакинство се отправя към Господаря на дъжда и му дава по една крава, за да накара благодатната небесна вода да закапе по кафявите изсъхнали пасбища. Ако не завали силно, хората се събират и искат от Господаря да им даде дъжд, а ако небето продължава да е безоблачно, му разпорват корема, защото смятат, че там пази бурите. Един от тези Господари на дъжда от племето бари предизвикал дъжд, като пръскал по земята вода от малка камбанка.

По-нататък следват обичайните брътвежи на Дугин за сатанинските западняци и че загубата на Херсон е стъпка към Армагедон в Свещената война срещу Гнилия Запад.