Две трети от българите смятат турското влияние в страната ни като заплаха. За това оказват влияние историческа обусловеност, както и събитията от началото на годината, свързани с ДПС, и тиражираните в публичното пространство опасения за намеса на Турция във вътрешните работи на България.

Това сочи проучване на Изследователски център „Тренд“. То е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани чрез лични стандартизирани интервюта в периода между 2 и 11 юли 2016 г.
Уточнява се, че допитването е направено преди събитията в Ница и опита за военен преврат в Турция.

Подчертано негативни са и нагласите към Турция, като близо половината от запитаните декларират по-скоро отрицателно отношение, а само една пета изразяват положително отношение към съседката ни.

Иначе – терористичните атентати, радикалният ислям и бежанците са трите най-големи заплахи според българите. Германия е страната, която събира най-много симпатии, а десетилетие след присъединяването ни в ЕС България по-скоро е спечелила от членството си, са основните изводи на проучването на „Тренд“.

От редица изброени потенциални заплахи респондентите са посочили, че най-сериозни пред страната ни са терористичните атентати, радикалният ислям и бежанска криза. За всяка една от изброените около 85% от пълнолетните български граждани посочват, че е заплаха за България. И трите до голяма степен са свързани с нарастващите в последните години страхове, породени от проблемите около Близкия изток.

Притесненията от нова глобална икономическа криза са налице. Близо 80% от всички запитани оценяват като заплаха евентуална нова световна криза, свързана с икономиката. Слабото икономическо възстановяване в Европа, санкциите срещу Русия, както и новините около „Брекзит“ логично допринасят за страха от икономически проблеми.

Малко над половината от анкетираните виждат в едно ново противопоставяне между САЩ и Русия заплаха за България. Традиционните русофилски чувства сред немалка част от българите вероятно е причината само една четвърт от всички да смятат евентуална руска агресия за заплаха.

Демографската разбивка по този въпрос сочи, че по-възрастните респонденти смятат в по-малка степен руската агресия като заплаха за България, обобщават от „Тренд“.

Най-сериозни симпатии сред българите събира Германия, като 65% от всички изразяват по-скоро положително отношение към тази страна, а само 6% изразяват по-скоро отрицателно мнение.

Исторически предопределените русофилски настроения личат и при отношението към Русия, като 60% изразяват по-скоро положително отношение към страната. Демографската разбивка на този въпрос сочи, че симпатиите доминират най-вече сред по-възрастните групи и симпатизантите на БСП.

По-скоро положително (35%) е и отношението към САЩ. 30% са на обратното мнение и близо толкова не могат да определят отношението си. Отдалечеността на Китай от страната ни, както и липсата на дълбоки връзки с азиатската държава е основната причина 43% от всички запитани да не изразяват категорично мнение, посочвайки, че отношението им към най-многолюдната държава в света е нито положително и нито отрицателно. Въпреки това симпатиите (31%) имат превес над антипатиите (14%).

Положителното отношение (44%) към НАТО има превес над отрицателното (19%), като тук се проявяват по-нюансирани нагласи, в сравнение с ЕС по различни демографски критерии. Близо десетилетие след присъединяването на България в Европейския съюз от „Тренд“ тестват твърдението дали страната ни по-скоро печели от членството си в съюза или по-скоро губи.

Възможността за свободно пътуване, достъпният пазар на труда в страните от ЕС, както и усвояването на еврофондове са основните причини българите да смятат, че страната ни по-скоро печели (60%), отколкото губи (22%) от членството си в ЕС.