До

Главния прокурор

на Република България,

г-н Сотир Цацаров

Копие

До

Г-н Лозан Пенов

Председател

На Върховен Касационен съд

До

Г-н Калоян Топалов

Председател на Софийски градски съд

                                  СИГНАЛ

Уважаеми г-н Главен прокурор,

на 27.02.2016 г. бе приета учредителната декларация на ПП „ДОСТ”, а на 10.04.2016 г. в София се състоя и нейното учредително събрание. Съгласно чл. 15, ал. 2 на ЗПП, политическата партия се регистрира в СГС по писмена молба на представляващия орган на партията, подадена в срок до три месеца от датата на провеждане на учредителното събрание. На съдебното заседание задължително като пазител на държавния интерес присъства и прокурор.

С настоящия сигнал Ви призовавам, българската прокуратура да протестира пред регистърния съд, регистрацията на очевидно етническата и противоконституционна ПП „ДОСТ”. Аргументите ми за това са следните:

На основание чл. 11, ал. 4 във връзка с чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България, твърдя че ПП „ДОСТ” е създадена на верска и етническа основа, а също така и работи за етническото и религиозно противопоставяне в българската нация. Към този извод ме навежда състава на членската маса (която включва приблизително 99 на сто, лица с турско етническо самосъзнание или принадлежащи към ислямското вероизповедание). Членуващите в партията и ръководните й органи лица с друго (българско) самосъзнание, имат единствената цел да прикрият верския и етнически характер на ПП „ДОСТ”.

Териториалното разположение на поделенията й е в районите, в които преобладава турскоезично и мюсюлманско население. Дейността й е насочена към обособяване на съответното население в затворена, отделена от българската нация общност, развиване и насърчаване на отделни видове автономии, които в крайна сметка да доведат до административна (и политическа) автономия. Делегатите на учредителното събрание са предимно от Кърджали, Лудогорието и Добричко.

Предполагаемата политическа и финансова зависимост от Турция, ще тласне тази партия към действия и поведение, които със сигурност няма да бъдат съобразени с българския национален интерес. Присъствието на висши турски партийни, държавни, духовни и прочее фукнционери, духа на учредителното събрание, смисъла и съдържанието на произнесените речи са в тази посока. По-скоро тези политически активности се отличават с протурска подкрепа и служба към властта в Анкара (което осъществява състава на чл. 105, ал. 1 във връзка с чл. 162, ал. 1 и чл. 166 от Наказателния кодекс).

Очевидна е връзката на този политически субект с управляващите нео-османисти в Турция, както и с дейността на незаконните молитвени домове в Пазарджик и столични квартал Люлин. Тази връзка е заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на Република България. Припомням активността и участието на учредителите на партията около защитата на обвиняемите за разпространение на недемократична идеология и осъдените с влезли в сила присъди лица от Пазарджик.

С дейността си ПП „ДОСТ” прегражда действието на политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията). Партия, която обсебва изцяло политическото пространство в рамките на дадена част от населението с общи етнически или религиозни характеристики, очевидно осуетява проявлението на политическия плурализъм. Ал. 4 има и защитна функция по отношение на националното и държавно единство на България (абз. 4 от Преамбюла, чл. 2, ал. 1 и чл. 44, ал. 2 от Конституцията).

Посочената алинея защитава суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията. Както преди, така и след учредяването на процесната партия, дейността на организацията се характеризира от прояви, които попадат в кръга на забраните по чл.44, ал.2 от Конституцията. „Конституционната разпоредба брани ценност от най-висш порядък, каквато е териториалната цялост на Република България и която чл.2, ал.2 от Конституцията обявява за неприкосновена. Затова съставът е осъществен, без да е необходимо ефективно засягане на защитения обект – територията на страната. Достатъчно е само дейност, насочена срещу териториалната цялост, каквато в случая е налице” (Решение № 1/29.02.2000 г. по КД № 3/1999 г.).

Конституцията се основава върху идеята за единството на България и отрича противопоставянето по етнически, религиозен или езиков признак. Тя не цели да предостави известен обем права на определена категория граждани и да откаже същите права на друга група граждани. „Ограничението” на чл. 11, ал. 4 за образуване на политически партии на етническа или верска основа трябва да се свърже с отбелязаната вече функция за защита срещу дезинтегриращото действие на политически организации, формирани и функциониращи в затворените рамки на една общност, образувана по етнически или верски признак. Такава организация е противоконституционна по дефиниция, защото формира политическа воля в обособените и ограничени рамки на една общност и изразява тази воля само в интерес на дадена общност, като изолира и обособява общността и по този начин я противопоставя на останалата част от населението. Трябва да посочим и водената асимилационна политика спрямо българите мюсюлмани, която е  в противоречие с чл. 29, ал. 1 от Конституцията.

Същинските цели на партията са добре замаскирани в учредителната декларация и устава, под формата на призиви за „равенство на всички граждани на единна и неделима България ведно с лицата, принадлежащи към етническите и религиозните малцинства”. В тази връзка е и Решение № 1/29.02.2000 г. по КД № 3/1999 г., гласящо: „За конституционността на една партия трябва да се съди преди всичко от нейната дейност. Не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в устава и програмата. Уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й, затова е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази партия, прикрита от фасадата. Възможно е документите да прикриват цели, намерения и дейност, различни от тези, които те публично са обявили. Необходимо е да се сравни съдържанието им с практическата дейност на самата партия. В този смисъл се е произнасял и Европейският съд по правата на човека в Страсбург (решение от 30 януари 1998 г. по делото Турска обединена комунистическа партия и други срещу Турция). Конституционният съд не споделя и изоставя разбирането си, че „дейността на политическите партии, ако попада под действието на забраната по чл.44, ал.2 от Конституцията, не се обхваща от спора за тяхната конституционност по смисъла на чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията“, застъпено в Решение № 4/92 г. по к.д. № 1/91 г. и Определение № 9/96 г. по к.д. № 30/96 г.”

            Г-н Главен прокурор,

предвид гореизложеното, моля да разпоредите проверка по сигнала, в частта свързана с чл. 105, ал. 1 във връзка с чл. 162, ал. 1 и чл. 166 от Наказателния кодекс, както и да се предприемат законовите действия в съответствие със Закона за политическите партии, по недопускане регистрацията на ПП „ДОСТ”, поради противоречие с Конституцията на Република България, а именно с разпоредбите на чл. 11, ал. 4 във връзка с чл. 44, ал. 2.“

Ангел Джамбазки, депутат в Европейския парламент