Жалко ще е, ако България спре процеса на присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз. Това каза американският дипломат Джеймс Пардю в коментар на отказа на българското правителство да приеме преговорната рамка за Скопие.

„Знам, че е изкушаващо за България да се опита да се възползва от позицията й на членка на Европейския съюз докато Северна Македония се опитва да получи членство. Но не съм сигурен дали си струва да се създава неприязън между правителствата на двете страни и народите им“, каза бившият посланик на САЩ у нас в интервю за предаването „Събота 150“.  Пардю коментира и изборите за президент и Конгрес на Съединените щати. Въпреки поляризацията между противниците и привържениците на президента Доналд Тръмп, демокрацията победи, твърди дипломатът.

– Преди 4 години Доналд Тръмп декларира, че е станал президент, за да сложи край на „американската касапница“. Така нарече той политиката на предшествениците си. Е, успя ли в това си начинание?

„Когато Тръмп говореше за „американска касапница“, всички помислихме, че това е визията му за времето преди него. Но излезе, че именно той беше „американската касапница“. Той нанесе повече щети на американската демокрация от когото и да било. Според мен тази „касапница“ свършва с избирането на Джо Байдън за президент на Съединените щати за следващите 4 години.“

– Изборите тази седмица показаха, че победата на Тръмп през 2016-а не е била просто щастлива случайност или резултат само на саботаж от чужбина, а доста точно отражение на нагласите на американските избиратели. Бихте ли се съгласил, че който и да е победителят сега, губещият ще е американският народ, защото остава дълбоко разделен?

„Не, съвсем не съм съгласен. Все още има бюлетини, които трябва да бъдат преброени, но изглежда практически сигурно, че Байдън е избран за президент. Мисля, че големият победител в тези избори е демокрацията. Защото Тръмп, с и автократските му наклонности, беше отхвърлен. И беше предпочетен човек, който ще възстанови доверието в министерството на правосъдието, във ФБР и в другите демократични институции.“

„Немалката подкрепа за Тръмп се дължи до голяма степен на икономическия успех през първите 2 години на мандата му. На тези избори хората показаха, че не се страхуват толкова от КОВИД-19, колкото за работните си места. Затова той отбеляза известен успех, с помощта и на доброто представяне на борсовите индекси и на постоянните си хвалби за икономиката. Но беше победен от порядъчност и компетентност – Джо Байдън има огромен опит, знае как се управлява и според мен ще свърши чудесна работа.“

– Доста хора гласуваха за Тръмп – близо 70 милиона души. Означава ли това, че тръмпизмът остава силна политическа тенденция или би бил неутрализиран в обозримо бъдеще?

„Трудно е да се каже. Със сигурност президентът Тръмп ще продължи да заплашва и да обвинява, да оспорва изборите в съдилищата и да твори какви ли не още политически нелепици. Но в края на краищата резултатите ще бъдат потвърдени и той ще напусне Белия дом на 20 януари. Тръмп има потенциал да нанесе много вреди до тогава, само заради злобния си характер. Но се надявам, че у него ще надделеят по-силни импулси и ще постъпи правилно и просто ще се оттегли.“

„В дългосрочен план очевидно в Републиканската партия ще останат уверени, че тръмпизмът е трайна тенденция. И доста голяма част от тях ще продължат да го подкрепят, поне за известно време. Но не смятам, че тръмпизмът ще остане сила. Не.“

– Демократите може и да печелят Белия дом, но загубиха част от мнозинството си в Камарата на представителите, а шансовете им за контрол в Сената са много, много малки. Смятате ли, че при враждебен Сенат Байдън би бил способен да изпълни обещанията си и да сложи край на още по-големия ndfi, който Тръмп оставя след себе си?

„Демократите може и да загубиха няколко места в долната камара, но не загубиха мнозинството си там. Дали ще имат контрол и над Сената най-вероятно ще бъде определено чрез балотажи за две сенаторски места в началото на януари. Но нека предположим, че не успеят. Това наистина би ограничило възможностите пред Байдън да прокарва с лекота вътрешнополитическата си програма през Конгреса. Каквото и да постигне при такова положение, ще е много трудно. Защото Мич Макконъл е много твърд лидер на републиканците в Сената и няма да е лесно Байдън да се договори с него по съществени въпроси като здравеопазването, образованието и климатичните промени.“

„Байдън ще има възможност – също както Тръмп – да променя някои неща чрез укази и мисля, че ще му се наложи да прибягва много пъти до това. Но това, върху което резултатите от изборите за Конгреса нямат влияние, е външната политика. Президентът има огромна власт в тази област. Както и за националната сигурност.“

– Ще има ли воля Байдън, а и достатъчно време настрана от вътрешните американски проблеми, да се опита да попречи на копирането на Тръмп в някои от съюзниците на Съединените щати в НАТО и Европейския съюз?

„Едно от големите разочарования за мен от управлението на Тръмп е, че той подкопа способността на Америка да поощрява разпространението на демокрацията по света. Защото показа авторитарен уклон и съответно не беше заинтересован от засилване на демокрацията. Но това ще се обърне сега.“

– Европейците реагират много предпазливо сега, за разлика от предишните избори за американски президент. Франция и Германия говорят за необходимост от ново споразумение за партньорство. Ще се стесни ли отново Атлантикът?

„Според мен, едно от първите неща, които би направил Байдън като президент, ще е да се види с демократичните ни съюзници в Европа и в Азия, за да им гарантира, че сме решени да запазим сътрудничеството си с тях. Това ще е една от големите промени – Байдън ще се опита да възстанови отношенията, които Тръмп обтегна толкова много през четирите си години в Белия дом. Смятам също, че Байдън ще е много по-склонен да подкрепя ООН и другите международни институции.“

„Нека да отбележа, че ние – Съединените щати, и най-близките ни европейски партньори, не винаги сме били на едно мнение за всичко. През годините сме имали спорове по множество въпроси, но винаги сме ги преодолявали заедно. И съм убеден, че ще върнем към практиката на основата на добра воля да решаваме проблемите помежду ни. Като в едно семейство на западни демокрации. Не смятам, че Тръмп е успял непоправимо да разруши тази връзка.“

– Европейците обаче не могат вече да вярват безрезервно на Съединените щати – какво гарантира, че след 4 години няма да се върнете към сегашното статукво? Какво бихте казал на хора ви отговорят на въпроса „Какво е Европа?“ с „Ами не е Америка. Вече не сме едни и същи“?

„Това е преувеличение. Не смятам, че един президентски мандат в отдавнашното ни сътрудничество в Европа – още от създаването на Съединените щати, е в състояние да унищожи напълно отношенията ни. Да, в Европа има някои противници на Америка, които биха се радвали, ако тези отношения бъдат разрушени – не на последно място сред тях са нашите приятели руснаците. Но не мисля, че това ще се случи. Отношенията ни са дълбоки и всеобхватни. Да, те понесоха удари от Тръмп, но това не е необратимо.“

– Разбираемо е България да не е сред приоритетите на американската външна политика. Но какво бихте посъветвал управниците ни за двустранните ни отношения от сега нататък?

„Съединените щати ще бъдат вече видимо по-ангажирани с Европа, както и с НАТО. А България има глас и на двете места. Смятам също, че и балканският регион ще усети по-голям интерес от Вашингтон. Джо Байдън познава Балканите още от началото на войната в Босна и е добре запознат с проблемите в региона. През годините на Тръмп, освен странното нещо, което Ричард Гренел направи в Косово, Съединените щати бяха вдигнали ръце от балканските политически проблеми. Това ще се промени и ще е в интерес на България. Тя трябва да наблюдава и да участва по подходящ начин.“

– Като споменахте Косово, как бихте коментирал обвиненията във военни престъпления и престъпления срещу човечеството срещу лидерите на освободителната армия на косовските албанци, включително подалия оставка президент Хашим Тачи?

„Имам голям опит с Косово. Още от 1998-а. Виждал съм много неща. Познавам Тачи много добре, също и някои други, още от тогава. Не съм запознат с подробности от обвинителния акт срещу него. Но това е въпрос на правосъдие и вместо да се осланям на лична преценка, ще оставя съдебната система да си свърши работата. Да видим какво ще излезе накрая.“

– Друг балкански проблем е на път да изригне скоро. Българското правителство възнамерява да блокира, поне временно, началото на преговори за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. Много отдавна и винаги сте призовавал да не се стига дотам. Познавате добре и българите – бяхте посланик тук, и македонците – при тях предотвратихте гражданска война преди близо 20 години. Какво мислите за настоящото противопоставяне?

„Мисля, че има опасност и двете страни да направят голяма грешка. Преди всичко част от националния интерес на България е Северна Македония да е членка на НАТО и на Европейския съюз. България трябва да е в близки отношения на сътрудничество с тази своя съседка.“

„Знам, че е изкушаващо за България да се опита да се възползва от позицията й на членка на Европейския съюз докато Северна Македония се опитва да получи членство. Но не съм сигурен дали си струва да се създава неприязън между правителствата на двете страни и народите им.“

„Премиерът на Северна Македония е много прогресивен човек. Той имаше смелостта да се споразумее с Гърция по спора за името. Много съм впечатлен от него. Той върши много добра работа за страната си. Много ще е жалко България да спре процеса на европрисъединяване на Северна Македония заради историята и езика.“

„В края на краищата и ние говорим английски, но нямаме никакво желание да се налагаме на Англия. Всяка страна може да нарече езика си както иска. Това си зависи от нея. Историческите спорове никога не се решават окончателно. Учените спорят в продължение на векове. Оставете ги да си вършат работата сега. Има начин да я свършат – двете страни имат толкова много общо помежду си.“

„Много бих искал да видя отношения на сътрудничество между Северна Македония и България. Приятел съм и на двете страни. Безпокои ме тази блокада. Тя не е в дългосрочен български интерес.“