Нагледал съм се на политически сблъсъци, които в конкретния исторически момент са изглеждали титанични, но след това резонно са отшумявали в графата „всяко чудо за три дни“. Затова ми е дълбоко неважно кой шеф на НСО си е подал оставката, какво казал по този повод Бойко Борисов, какво му отвърнал Румен Радев и какво написала на Радев жената. Словоблудството си остава словоблудство, дори да е политическо, ретранслирането му не му придава по-голяма стойност. Напротив, спомага за опростачването на по-големи групи от населението. Накратко – „ценна“ новина в летен период, нула принос към историята. Себичната, махленска разправия от двете страни на Ларгото бе толкова шумна, че засенчи единствения важен въпрос в случая – защо наистина си е подал оставката генерал-майор Данчо Дяков.

За цялата българска вселена бе по-важен един друг аспект от наддумването на двамата мъже. От Шипка Радев ни уведоми, че управлението на Борисов „закотви България на дъното на Европа“. Този рефрен бе подхванат долу-горе умело от Корнелия Нинова. По същото време премиерът Бойко Борисов видя в потвърдения от агенция „Фич“ кредитен рейтинг на България („BBB с положителна перспектива“) признание за реформи. Два дни по-късно Борисов уведоми нас и света, че „имаме мощна икономика, която ще ни позволи да вдигнем доходите с 10 процента от догодина и да покриваме всички плащания“.

От своя подвижен окоп – джипката си – и в условията на неофициално стартирала предизборна кампания

Борисов направи колосална грешка – започна да обяснява колко много пари има в джоба на българите

До този момент той показваше строителството на магистрални отсечки, правеше тудуф-тудуф с влакчета, откриваше вече открити заводи, посещаваше далечни села и паланки – все неща, които са безспорно добри и безспорно равноотдалечени от всички нас. Сега Борисов заговори за индивидуалния джоб на българина, нещо, което няма как да се напълни с думи. Напротив, подобно заиграване с доходите не бива да се подминава с мълчание.

През „епохата“ на Борисов България не се отлепи от дъното на европейските класации. Минималната заплата наистина скочи от 240 лв. на 560 лв., но този факт не променя статута ни на беден роднина в богатото европейско семейство и е абсолютно несъпоставим с израза „мощна икономика“. България все така крета на дъното на европейските таблици и затова обещаното 10% увеличение на доходите не носи абсолютно никаква положителна информация.

С нахалното бърборене за „българската мощна икономика“ Борисов просто предобри манджата. Неговите думи бързо могат да бъдат класифицирани като наглост от българите, които не виждат икономиката от политическите сънища, а от реалността. Това правителство и тази икономика рисуват моментното състояние на българите. А то съвсем не е такова, че да дава повод за каквато и да било гордост. Освен това Борисов очевидно повярва във вълшебните си сили дотолкова, че забрави една българска характеропатия  – от комунистическо насам ние все чакаме държавата да ни оправи, положението никога не се оправя и затова въобще не вярваме, че държавата е способна на нещо друго, освен да упражнява репресивни функции. Преди да говори за успешна икономика и за растящо благосъстояние, Борисов би трябвало да си повтаря ежедневно няколко факта, които не търпят промяна от години и са известни на абсолютно всеки българин.

Тези факти са:

146 000 български пенсионери у нас работят. Ясно е защо – за да изкарат някой лев към мизерната си пенсия. Броят на българите, които избират да се трудят и след пенсионирането си, расте постоянно от 2014 г. насам. Останалите не работят, не защото не искат, а защото не могат – възрастното население у нас е с най-лош здравен статус в ЕС. В добро психично здраве пък са едва 52.6% от българите. Това едва ли е изненадващо, при положение че и пенсионерите, и тези, които се осигуряваме, доплащаме за здравна помощ по 4 млрд. на година, както ни уведоми шефът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Дечо Дечев.

Дотук – болни хора работят, докато са живи. Логично се появява и следващият общоизвестен факт – България е страната с най-висока смъртност в Европейския съюз  по данни на Евростат. И тъй като България е сред страните с най-нисък коефициент на раждаемост (не в Европа, а в света), то още по-логично ни удря и следващият факт – високите нива на обща смъртност и ниските нива на раждаемост ни направиха абсолютно шампиони по отрицателен прираст.

Та когато фактите ясно показват, че населението се топи, а живите работят до последно, защото не им стигат парите, не е добра идея който и да е премиер да ходи из страната и да обяснява как цъфтим и връзваме. Не просто не е добра идея – това е лоша идея. Защото хората са наясно, че не българската икономика е мощна, мощна е само тойотата на Бойко.

Предполагам, че Борисов вече не прави това, което правеше усърдно преди повече от 10 години – гледаше новините по телевизията, научаваше какво пишат вестниците. Иначе щеше да забележи, че удобният му ефир и податливите вестници са изпълнени с неоптимистични новини. Нищо такова като „мощна икономика“ няма в „добрите“ медиите. Зарази пълзят из новините, горят полета и пътища, разследват се различни тежки криминални престъпления, в периферията се прокрадва новината за взет нов 200 млн. лв. дълг.

Защо споменавам водещите новини? Защото ако Борисов бе наясно с това, нямаше да говори глупости от джипката си.

Петьо Цеков, „Сега“