В интервю за американската телевизия MSNBC Джо Байдън обяви, че САЩ са направили грешка като са влезли в Украйна. Очевидно президентът на САЩ не желаеше да каже това, защото веднага се поправи и вместо Украйна, обяви за грешка инвазиите в Ирак и Афганистан.

„Проведох съвещание с военния кабинет на Израел и им казах: Не допускайте нашите грешки. Америка направи грешка – преследвахме Бен Ладен, докато не го ликвидирахме, но в същото време не трябваше да влизаме в Украйна… тоест не трябваше да влизаме в Ирак и Афганистан. Нямаше нужда от това. Това само създаде още нови проблеми.“

В социалните мрежи се появиха коментари, че лапсусът на Байдън е потвърждение на теорията на Фройд за неслучайния характер на грешките на езика.

В Х TheIslander написа: 

В един зашеметяващ момент на откровеност без сценарий, който проряза обичайната мъгла на двусмислието, Джо Байдън неволно разкри имперския наръчник с изречение, което би накарало Фройд да кимне тържествено в знак на съгласие. „Но ние не трябваше да влизаме в Украйна“, призна той, като за момент се отклони от сценарния път на заблуждаващото оправдание.

Този рядък поглед към вътрешните мисли на американското ръководство напомня за призраците на минали геополитически гафове – Ирак, Афганистан – арени, на които Байдън, като сенатор, някога размахваше знамето на интервенцията с необуздан ентусиазъм. Това е откровено признание, което премахва фалшивата обвивка на доброжелателен интервенционизъм, за да разкрие модела на безразсъден, убийствен авантюризъм, който определя външната политика на САЩ.

2014 г. хвърля дълга, тъмна сянка – годината, в която Америка незабелязано се промъкна в Украйна, акт, който сега е вписан в цифровата позорна слава чрез неволното разкритие на Байдън. Този момент далеч не е просто пропуск, а разкрива дълбоко вкоренената арогантност, която движи външната намеса на САЩ. Тук, наяве, се намират неопровержимите доказателства за самоубийствената намеса на Америка – нагла демонстрация на геополитическа гордост, която третира нациите като обикновени квадратчета на глобалната шахматна дъска, а суверенитета – като трофеи, които трябва да бъдат заграбени и смазани.

На ръба на поредното епично поражение в Украйна, унизителното отстъпление на Америка от Афганистан се очертава като смразяващ предвестник на поражение, предвещаващ краха на едностранните й фантазии. Неизучените уроци от миналите безумия обричат умиращата империя на повторение на представлението, затънало в интервенционистка мания. Грешката на Байдън не е просто подхлъзване, тя разкрива фаталните недостатъци на американската външна политика. Изолирани и надхитрени, САЩ се сблъскват с устойчивостта и стратегическото майсторство на възродена Русия. Митът за американското превъзходство рухва, разкривайки нова ера на многополюсни реалности – ярък обвинителен акт за отслабващото господство на Вашингтон.