В момент, когато ЕС увеличава натиска върху Македония да осигури пълното прилагане на постигнатото миналото лято споразумение за слагане край на политическото напрежение, една важна част от поитическото уравнение често убягва вниманието – значението на Македония за изграждане на амбициозно енергийно сътрудничество в Западните Балкани. Участието на Македония в регионални енергийни схеми досега се ограничава до такива инициативи на ЕС като групата за газова свързаност в Централна-Източна и Югоизточна Европа (CESEC). Някои балкански столици не винаги виждат достатъчен интеграционен потенциал в сътрудничеството с Македония в този сектор.

В Европа съществува широк консенсус, че развитието на интегрирана енергийна система, осигуряваща сигурен транзитен пренос през териториите на съседни страни в ЕС, е от ключово значение за европейската енергийна сигурност. Това бе отчетено на срещи на върха на страните от Западните Балкани, проведени съответно в Берлин и Виена през последните две години. Или както каза вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович, „нашата стратегия за Енергиен съюз заявява много ясно, че Енергийният съюз не спира на границите на ЕС. Ето защо, ние не пестим каквото и да е усилие, за да свържим по-добре Западните Балкани с енергийните системи на нашите страни. Това е моето послание на тазгодишната среща на върха във Виена“

Създаването на Енергиен съюз в ЮИЕ ще отнеме време и значителни усилия от правителства, компании и гражданското общество. Нарастваща взаимна зависимост между европейските страни ще е определяща за насоката на регионално поведение. Това означава уплътняване на европейската перспектива на Македония, но и нови отговорности от страната да уважава върховенството на закона и да спазва европейските норми и принципи.

Неочакваното замразяване миналата година на материалните активи на една от големите македонски компании предизвика основателна загриженост, което означава, че в тази област ще се очаква по-голям напредък.

Впечатляващи бизнес постижения

„Макпетрол” АД е водещият дистрибутор на течни горива в Република Македония. Основана преди 70 години, компанията е създала мрежа от 124 модерни бензиностанции. Основният предмет на дейност е продажба на едро и дребно на петрол, петролни продукти, природен газ и биодизел.

Групата „Макпетрол” има филиали, в т.ч. собствена транспортна компания „Оилко” и Телевизия „Телма”, най-големият независим телевизионен канал в Македония, известен със своята обективна редакционна политика. „Макпетрол” подкрепя напълно либерализацията на енергийния пазар в Македония и последователното прилагане на европейските правила в енергийния сектор – произтичащи от договорните задължения на Македония в Енергийната общност за ЮИЕ. Председател на Съвета на директорите на „Макпетрол” е Андрея Йосифовски.

Юридически перипетии

През август 2015 г. скопски съд нареди замразяване на всички активи, принадлежащи на „Макпетрол” и на филиала й „Оилко”, след като прокурор постанови обвинения срещу общо 21 души, между които самия Йосифовски и управителния екип на компанията, както и служители на Централния търговски регистър и Централния депозитар на ценни книжа. Въпросните 21 лица са обвинени в незаконно създаване на дъщерната „Оилко”, без да са информирали и поискали одобрението на Общото акционерно събрание на „Макпетрол”, с което били подвели акционерите.

„Макпетрол” оспорва енергично тези обвинения. Архивът на компанията показва ясно, че създаването на „Оилко” АД е осъществено изрядно от юридическа гледна точка. Компанията настоява, че при всички положения, фактите са били публично достъпни от 2006 г. насам. Прокурорското разследване изглежда е било предприето по инициатива на правителството Никола Груевски по политически причини, а не на фактологическа основа. Във всеки случай, юридическото основание на обвинението почива на законодателство за икономически перстъпления от времето на Тито, което всъщност би трябвало да бъде отменено, след като се приема, че Македония адаптира своята икономика към нормите на ЕС.

Замразяването на активите би възпрепятствало „Макпетрол” да изпълни своите договорни задължения, както към свои клиенти, така и към доставчици. Това от своя страна би довело до възможни нарушения в снабдяването, засягайки бензиностанции и потребители на природен газ в цяла Македония, както и доставчиците на керосин. Така или иначе, замразяването на всички материални активи на „Макпетрол” и „Оилко„ се явява диспропорционално на предполагаемите нарушения на закона, тъй като повдигнатите обвинения са срещу лица – самите компании не би трябвало да бъдат санкционирани.

В резултат на обжалване от „Макпетрол” и намеса на министър на икономиката, съдът бързо деблокира сметките на кампанията, но материалните активи остават замразени. Задължение на съда е да вдигне ограниченията върху тях. Натрапчиви прокурорски разследвания продължават, поради което „Макпетрол” и „Оилко” биват възпрепятствани да осъществяват нормалния си бизнес.

По-широкият контекст

Независимо от официалната проевропейска реторика, оформило се е мнение, че македонският министър-председател, който подасе оставка, е изградил корумпирана авторитарна власт в периода, откакто дойде на власт преди 9 години. При управлението на г-н Груевски Македония поддържа съмнителната репутация на страна с „най-малко свободни медии в Западните Балкани“. Същото се отнася и до регулаторната намеса и контрол на правителството в частния сектор и икономиката.

В края на 2014 и началото на 2015 г. нашумял скандал за подслушвания разкри планове на министър-председателя Груевски да фалшифицира изборни резултати и да подложи опозицията на натиск. След сканадала, Европейският съюз посредничи за постигане на споразумението от юни 2015 г., съгласно което, както е известно, през ноември м.г. бе създадено преходно правителство с участие и на опозиционната СДСМ.

Груевски подаде оставка като министър-председател. Изборите са насрочени за април 2016 г. Стана известно също, че специален прокурор ще води разследването на престъпления, разкрити от скандала с подслушванията. Големият въпрос е, дали спазването на закона ще бъде подобрено след доклада, предвиден в юнското споразумение.

Македонските политици и държавни институции са изправени пред предизвикателстото да докажат, че страната върви в посока, препоръчана от ЕС и която би впечатлила нейните партньори в Европа.