Най-важният избор в държавата не се прави от българските граждани. В края на октомври Висшият съдебен съвет (ВСС) ще трябва да избере човека, който ще ръководи прокуратурата до 2027 година. Формалната и неформална власт на главния прокурор го превръща в една от най-силните фигури, която при това практически не подлежи на контрол от никоя институция.

Единственият кандидат за поста най-вероятно ще бъде зам. главният прокурор Иван Гешев, който беше номиниран тази седмица от цялата прокурорска колегия на съвета. Към момента индикациите са, че той има всички шансове да бъде избран, като събере необходимите 17 гласа.

И макар официалните мотиви за номинацията на Гешев, които членовете на прокурорската колегия изложиха в понеделник, да бяха изцяло базирани на неговата работа, зад издигането му за поста стои сложна властова конструкция, в която се преплитат различни интереси, които той ще трябва да защитава.

В публичните си изяви Иван Гешев прилича на институционално превъплъщение на тезите от медиите на Делян Пеевски – безрезервна подкрепа за властта на ГЕРБ и ДПС и бой по всеки, който се противопоставя на олигархичния модел, налаган от нея.

Видимо той няма задръжките на Сотир Цацаров – вероятно разлика в лексиката на юристите от Софийския университет и тези от академията на МВР, където кандидатът за главен прокурор е получил правното си образование. Иван Гешев с лекота прави конспиративни конструкции, с изказванията си навлиза дълбоко в политическото поле – там, където прокуратурата по конституция няма работа.

В първото си интервю след номинацията му наместо заявка за защита на законноста той се зае да посочва „врагове“ – на първо място медии и единствената политическа партия, която си позволява да коментира работата на прокуратурата. Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов и „болшевисткият кръг около него“ (такава стилистика!) бяха предупредени да внимават. Най-прясното им провинение: че са „преекспонирали“ хакерската атака срещу НАП, когато лични данни на 4.5 милиона български граждани изтекоха в интернет. Сякаш в демократичните общества работата на медиите и опозицията не е да бъдат коректив на властта.

С изказването си кандидатът за главен прокурор даде заявка, че степента на медийна свобода и политическа изява за в бъдеще ще се определя от прокуратурата, което предизвика директни аналогии с тираничните режими – от Хитлер и Сталин до Путин. Освен това противоречи на българската конституция и европейското законодателство.

Интервюто на Гешев стана причина „Демократична България“ – коалицията между „Да, България“, ДСБ и „Зелените“, да поиска оставката му с аргумента: „В своята цялост интервюто на г-н Гешев беше фундаментално несъвместимо с упражняването на магистратска професия, да не говорим за ръководна роля в прокуратурата.“

Същинският проблем обаче е, че говоренето на Гешев съвпада с досегашните действия на институцията, която ще ръководи. Той само се заяви като по-твърд последовател на същата линия.

Въпреки че според Гешев прокуратурата в момента е по-добра форма отвсякога, фактите са, че през последните години негласният ѝ дневен ред има ясни правила – има хора, които не трябва да се закачат, и такива, които трябва да се ударят. По времето на изтичащия мандат на Сотир Цацаров бяха направени не един и два компромиса със закоността – от поръчкови обвинения (разследването за печатницата за бюлетини в Костинброд, делата срещу министрите от Реформаторския блок от втория кабинет на Борисов, подкрепата на опитите за превземането на „Дунарит“ от депутата Пеевски) до откровено прикриване на престъпления (достатъчно е да споменем половинчатото разследване за КТБ, но още – ТЕЦ „Варна“, обществените поръчки за строителство на пътища, тол-системата и т.н.).

Така беше при Сотир Цацаров, така, по всичко личи, ще бъде и през следващите седем години – мандатът на Гешев.

Кой ще си го избере

Първите индикации, че зам. главният прокурор Иван Гешев има амбиции да стане главен прокурор, се появиха преди година. Тогава Сотир Цацаров видимо се оттегли на заден план, а Гешев стана лице на серията от операции, насочени срещу спорните бизнесмени Ветко и Маринела Арабаджиеви, Евгения и Николай Баневи и Миню Стайков. Въпреки че икономическите им практики би трябвало да са от интерес на правоохранителните органи от години, пакетирането им и показните им арести очевидно търсеха PR ефект – момчето от крайния квартал, както сам Гешев се определя, възстановява справедливостта и откраднатите пари в държавата.

Така той успя да се разграничи от две проблемни дела за прокуратурата. Първото е за източването на КТБ, чието разследване наблюдаваше през последните пет години и чието развитие в съда тепърва ще ражда негативи за държавното обвинение, доколкото адвокатите на подсъдимите ще имат възможност да поемат инициативата, а второто – срещу кмета на“ Младост“ Десислава Иванчева, чийто зрелищен арест за подкуп и унизителното отношение от властите станаха пред очите му.

Официално номинацията на заместника на Цацаров беше пакетирана като идваща от гилдията, тъй като беше издигната от всички членове на прокурорската колегия.  В мотивите е посочено, че до кандидатурата се е стигнало след консултации, които прокурорската колегия е провела с Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, както и след среща с Гешев.

Ключовата роля за издигането му обаче е на Сотир Цацаров. Именно по време на мандата на настоящия главен прокурор Иван Гешев стремглаво започна да върви нагоре. Сегашният главен прокурор има най-голям интерес от това наследникът му да е лоялен към него и да не предприема ревизия на дейността му, както се случи с идването на власт на Борис Велчев през 2005 г. Тогава беше извършена проверка на мандата на Никола Филчев и официално бяха потвърдени немалка част от мракобесните му методи, а близкото му обкръжение от прокурори беше принудено да напусне.

С Гешев Цацаров, който вероятно гледа към бъдещо кариерно израстване – примерно като ръководител на Инспектората към Висшия съдебен съвет, няма да има такива проблеми. В първото си интервю единственият кандидат обяви настоящия главен прокурор за „най-успешния главен прокурор до момента“.

Но най-силната подкрепа за Иван Гешев идва от кръговете около депутата от ДПС Делян Пеевски. Неговото влияние във ВСС минава по две линии – професионалната квота в съвета беше избрана под зоркия поглед на главния прокурор Цацаров, а парламентарната – след сговор между ГЕРБ и ДПС.

За Гешев, както и за Цацаров, няма тема „Пеевски“. Като наблюдаващ разследването за източаването на КТБ номинираният за главен прокурор успя да не спомене Пеевски в стотиците хиляди документи. „В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама, няма ги и много други хора“ – така Иван Гешев обясни липсата на Пеевски в краткия преразказ на обвинителния акт по делото КТБ, изпратен до медиите. Тогава той допълни: „В хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема, затова не сме го посочили в това изложение.“ Сякаш не е публично известно, че Пеевски и Цветан Василев заедно взимаха решения за КТБ и че след източването на милиардите от банката имотното състояние на депутата от ДПС – дотогава държавен служител, се промени с шест нули отзад.

Във вторник в отговор на въпрос как ще коментира твърденията, че зад кандидатурата му стоят депутатът от ДПС Делян Пеевски, главният прокурор Сотир Цацаров и премиерът Бойко Борисов, Гешев определи това като „поредните болшевишки пропагандни клишета“.

По отношение на премиера Бойко Борисов фаворитът за главен прокурор не беше толкова категоричен: „Не споделям виждането на, да ги наречем, десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени (чл. 8 от Конституцията на Република България гласи: „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна“- бел. ред.). Принципът на разделение на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти. И така функционира всяка нормална държава.“

През последните няколко месеца в политическите и магистратските среди активно се коментираше, че единствената пречка пред избора на Гешев е именно премиерът Борисов. Мандатът на сегашния премиер ще е по-къс от този на следващия главен прокурор (освен ако не иска да векува като Путин). Логично е да се очаква, че той би предпочел балансиран и неполитизиран лидер на обвинението, а не някой, който би репликирал поведението на Цацаров от периода след първата оставка на Борисов, когато Пеевски го заплашваше, а прокуратурата веднага му повдигна обинения. После, като се върна на премиерския пост, те бяха свалени.

В същото време Борисов не иска или не смее да се конфронтира с Цацаров и Гешев. Правосъдният министър, излъчен от премиера на мястото на потъналата в „Апартаментгейт“ Цецка Цачева, играе ролята на фикус във Висшия съдебен съвет – няма да номинира алтернатива на предложения за прокурор, не иска да председателства заседанията му. Самият Борисов се появи редом до Гешев в две ключови събития напоследък – операцията при разбиването на най-голямата фабрика за фалшиви цигари в България край Пловдив и срещата със собствениците на футболни клубове в кабинета на министър-председателя.

Да не забравяме знаменитата реплика от изтекъл запис в къщата на Борисов в Банкя. „Ти си го избра“ – по адрес на Сотир Цацаров. Той, заедно с Пеевски, си го избира и сега. Доколкото има избор.

Какво да очакваме

Подкрепата, която Гешев получава, до голяма степен определя и посоката, в която ще тръгне държавното обвинение, ако той бъде избран за негов ръководител. Тоест няма да има особена разлика между него и Сотир Цацаров – разследванията за корупция няма да засегнат елитите в ГЕРБ и ДПС и техните бизнес кръгове. Делян Пеевски ще продължи да се радва на ексклузивна протекция, а ако набележи бизнес за превземане, ще става с помощта на прокуратурата. Всички останали – медии, партийни лидери, граждански организации, да мълчат.

Гешев показа, че ще е твърд: „Моята работа е да ги арестувам“, каза той пред БНТ. За протокола си заслужава да се припомни, че по конституция работата на прокуратурата е по-различна – тя „следи за спазване на законността“.

Сигурен ли е изборът

Към днешна дата изборът на Иван Гешев изглежда подсигурен. Източници на „Капитал“ от Висшия съдебен съвет споделиха, че той може да разчита на подкрепата на цялата парламентарна квота в Съдийската колегия (шестима души) и председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков. Към тях могат да се присъединят още двама членове на колегията от професионалната квота, които традиционно гласуват с мнозинството.

Във вторник в интервю за bTV представляващият ВСС Боян Магдалинчев (член на Съдийската колегия, номиниран от ГЕРБ) остави вратата отворена: „Той трябва да знае, че задачите на главния прокурор са много тежки. Няма 100% гаранции, че Иван Гешев ще стане главен прокурор, дори и да остане единствен кандидат. За да бъде избран, той трябва да получи 17 гласа. Най-силният момент в тази процедура е изслушването.“

Гласуването е насрочено за 24 октомври. Ако кандидатурата на Гешев мине, президентът Румен Радев трябва да издаде указ. Той може да откаже веднъж, а след това, ако ВСС прегласува кандидатурата, е длъжен да назначи новия главен прокурор.

В понеделник след издигане на номинацията на Иван Гешев председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов коментира: „…предстои да му бъдат задавани въпроси. Много е важно да се види с какви дела се е занимавал и какви дела е придвижил към съда.“

Именно изясняването на реалната ефективност на неговата работа може да изиграе лоша шега на Гешев.

Източник: „Капитал“. Оригиналното заглавие на анализа е „Следващите седем години“.