Усетил ветровете на промяната, духащи все по-силно над Европа, нашият премиер Бойко Борисов напоследък все по-често започна да разсъждава като нормален държавник. Изявленията му относно необходимостта от демилитаризиране на Черно море, както и недоволството от чиновниците в Брюксел, които, според него, ни били натикали в енергийния капан на АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, показват съвсем нов подход на господин Борисов спрямо генералните проблеми на България. Подобна ромяна дойде малко неочаквана за групата на реформаторите, които партнират на ГЕРБ в управлението на държавата.

Досега тяхното политическо поведение беше ясно очертано и контролирано от американските дипломати в София, а бате Бойко играеше ролята на ленив котарак, наблюдаващ сънливо прескачащите го мишоци, изгризващи не само бюджетното сиренце, но и националните интереси на държавата. Внезапно обаче картинката се промени и до вчера нехаещата котка замахна с лапа към някои от най-агресивните гризачи. Премиерът не се посвени да признае, че министрите на външните работи и на отбраната постоянно го подвеждат и съвсем ачик пробутват чужди инструкции във външната политика на България.

Борисов недвусмислено присъедини към отбора на „предателите“ и президента Росен Плевнелиев, преминал през последните месеци допустимите граници в своята антируска реторика. Тук веднага изниква въпросът: Искрен ли е министър-председателят в своите критики по адрес на НАТО и Брюксел или разиграва поредното представление за заблуда на широката публика.

Ескалацията на неговото възмущение спрямо незавидната позиция на България както в геополитическо, така и в икономическо отношение, се засилва с всеки изминал ден и този факт ни кара да повярваме на господин Борисов, че търси нова визия на своето правителство и все по-настоятелно се стреми да прилича на гневните си колеги от т. нар. Вишеградска четворка. „В царството на слепите едноокият е цар“, гласи една популярна поговорка и вече е видно как довчерашните „слепци“, спазващи стриктно инструкциите на Брюксел, днес се опитват всячески да скъсат синджирите на Жан-Клод Юнкер и неговата банда, управляваща все по-лошо съдбините на ЕС.

Дори се превърна в мода на всяко събиране на Европейската комисия с шефове на страните съюзнички чичкото с очилата от Люксембург да дърпа ушите на непослушниците, ставащи все по-многобройни и настоятелни в своите претенции за разхлабване на федералната примка, душаща националните интереси на отделните партньори. Само нашето момче, поне досега, със светнали очи се радваше на всяко потупване по рамото и пощипване по бузките, с които го удостояваха високопоставените европейски началници.

Често пъти, почти в захлас, бате Бойко публично изживяваше атмосферата на ласкателства, с които го обсипваха фрау Меркел, президентът Оланд или пък „скъпият приятел“ Дейвид (Камерън). Постепенно тази еуфория премина и накрая нашият премиер явно се засрами да бъде единственият възторжен почитател на управляващата върхушка в Брюксел. Изтрезняването доведе и до печалната равносметка на резултатите от близо десетгодишното подмазване пред Брюксел. Икономиката ни твърдо се закотви на дъното на класацията на успелите европейски партньори.

Финансовите инжекции, които все още я поддържат в будна кома, са напът да бъдат отменени само след четири години и тогава ще настъпи онзи непредвидим хаос, способен да фалира окончателно нашата държава. Наближаването на тази фатална развръзка очевидно е активирало рационалното мислене на премиера Борисов и той, дано да не е късно, вече търси своя личен „план Б“ за излизане от трудното положение.

Засега само на думи министър-председателят се опитва да тества новото си поведение на току-що излюпен бунтар, готов да се присъедини към вече натрупалите подобна слава Виктор Орбан и компания и дори е готов да му бъдат издърпани ушите от довчера целуващия го по главата господин Юнкер. Веднага трябва да отбележим, че Борисов наистина се стреми да хване последния влак, за да участва поне на финала в разпределението на финансовите останки от довчера могъщия ЕС.

Бягството на Великобритания бе симптоматично доказателство за потъващия кораб и спасяващите се плъхове. Фасадата на Брюксел е все още бляскава и обещаваща безкраен просперитет, но зад нея изгнилите греди и подпори все по-застрашително пукат под тежестта на непреодолимите проблеми.
Европейският лайнер е напът да се превърне във военна фрегата, която да обслужва експанзията – финансова и най-вече военна – на Съединените щати. А когато от просперираща икономическа платформа те превръщат в обикновена бойна корвета, потопяването или най-малко износването става все по-близка реалност.

Конфронтацията на Европа с Русия неизбежно ще доведе до прекъсване на най-важните канали за икономическо настъпление на ЕС към необятните източни пазари. Преминаването от стопански на военни позиции ще погуби голяма част от огромния европейски експорт към евроазиатската част на света и постепенно ще свие производителността в рамките на Евросъюза. От там и рязко намаляване на субсидиите, от които България е може би най-силно зависима сред останалите партньорски страни. Разбира се, само с приказки и героични пози едва ли ще успеем да променим досегашното мнение на Брюксел за българските „послушковци“. Необходими са реални мерки за повишаване на националния авторитет сред управляващите администрации в ЕС и НАТО.

Вместо да пъшка недоволно пред репортерките, Бойко Борисов трябва незабавно да направи ремонт на своя кабинет и да назначи министри, готови да се преборят с непукизма на Брюксел и да отстояват до дупка националните интереси на България. Вижте само колко бързо гражданите на Великобритания се съвземат след неочаквано решение за напускане на ЕС. Въпреки апокалиптичните очаквания на мнозина анализатори и политически оракули, на Острова вече кроят амбициозни планове за живота след счупването на европейската клетка.

Финансовите индекси вече се съвземат, а свободата по отношение на Брюксел допълнително активира англичаните и им връща самочувствието на водеща световна сила. Две седмици преди политическата ваканция народните представители също трябва да дадат едно стабилно рамо на премиера в усилията му да измъкне страната от досегашната геополитическа и икономическа изолация. Няколко бързи

закона биха помогнали на правителството да заяви своята твърда решимост да се намеси равностойно в общите европейски дела. Визовият режим за Турция, проблемите с бежанците, противодействието на международния тероризъм – българската дума за решаване на тези важни за Европа проблеми ще ни издигне в очите на нашите партньори и ще нареди София сред активните участници в сложния геополитически пъзел на Стария континент и в близост с неговите граници.
Но най-напред ремонт на правителството! Двама-трима от сегашните министри са излишни, така че, господин премиер, не се бавете, а действайте.