В понеделник Румен Радев влезе усмихнат в Народното събрание. Имаше повод за добро настроение, макар все още да не знаеше, че ще срещне Иван Гешев в кулоарите. За Радев бе важно, че приключи един уникален 7-месечен период за българската президентска институция. През него управляваха две служебни правителства и се проведоха три парламентарни вота; държавният глава не просто трябваше да подбира и отговоря за министрите, но и да се постарае да бъде преизбран на четвърти вот. Смъкнал тия ангажименти от плещите си, Радев наистина можеше да се поотпусне на клетвата на редовния кабинет.

През 7-те месеца той направи някои грешки. Но общият ход на политическия сюжет бе изключително благоприятен за него и министрите му. В края

равносметката за всички тях е положителна

С това Радев се превърна в президента от най-новата ни история, извлякъл най-големи ползи за себе си и държавата в период на служебна власт. Това изисква да бъдат направени съответните изводи, но преди това нека си припомним миналото: до тази пролет в България бяха управлявали пет служебни правителства, оглавявани от Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков (на старта на първия мандат на Радев). Най-сложна бе ситуацията при Софиянски и президента Петър Стоянов, на които се наложи да закърпят фалираната от Жан Виденов държава. Но програмата на Стоянов не включваше успоредно президентски избори (загуби ги, когато им дойде времето). Нито пък следваше да изтръгва десетилетен плевел, оял се от корупция и

пуснал корени като боабаб (Бойко Борисов).

Радев се справи, отгоре на всичко свърши и други две чудни работи – стана политически кръстник на човека, който в края на турболенциите спечели изборите (Кирил Петков); осигури на двете си правителства Бойко Рашков, който се превърна в куче – страшилище за ГЕРБ (в разгара на миналогодишните протести Рашков бе придърпан за съветник от Радев). С всичко това настоящият държавен глава се превърна в най-успешния президент-премиер.

А началото не бе никак лесно. Когато на 12 май първите служебни министри се заклеха, обществените очаквания въобще не бяха, че ще се справят. Повечето бяха непознати мъже и жени, изправени пред сложни ковид и енергийни казуси. Бойко Борисов наперен ги осмиваше.

Нямаше санкции “Магнитски“ още,

ГЕРБ си бе първа политическа сила, ДПС радостно търсеше начини да осребри възстановената дружба с Анкара. Всички очакваше след провала на служебната власт Борисов да се върне с гръм и трясък. Но ето, че коронавирусът бе благосклонен към България през лятото, САЩ посякоха тандема Борисов – Пеевски, а ескалиращите икономически проблеми до днес събират по-малко внимание от политическите интриги (странно е, че българите все още не се вълнуват от скока на цените, но е факт). Междувременно се оказа, че икономическият министър се усмихва красиво. Завод за електроавтомибили няма да докара, но поне е симпатичен. Българите го харесаха. Американският посланик Херо Мустафа също го хареса, както и останалите министри. Заинтригуван от Петков се оказа дори американският президент Джо Байдън, който на една икономическа конференция благодари поименно на него и Румен Радев. С това стана ясно, че вятърът

духа в платната на президента и “новите момчета“

От тук нататък интригата вече бе как точно те ще изиграят картите си.

Няма нужда да се разсъждава с какво точно Радев и Петков спечелиха САЩ. Тая работа не зависи от пешките – просто съответният цар си ги харесва и това е. Така САЩ си избраха нови любимци у нас, изоставяйки Борисов. Продължението е известно – несполучливи втори избори, нова партия на Кирил Петков, преизбран Радев… И, разбира се, един много усърден Рашков, който направи доста, за да секват преди всеки вот човешките и парични потоци към ГЕРБ. Като опитен кадър вътрешният министър знаеше просто

кога следва да осигури зрелище

Така след 7 месеца чегъртане и зрелища ГЕРБ бе победена. ДПС – поизнервена, а наместо старото статукво героично изгря четворна коалиция. С нищо кой знае какво министрите на Радев не постлаха на победата в икономически и социален план. Президентът дори се поизлагаше, хвалейки ги – били овладели енергийната криза, пресекли престъпността… Но пък всички в крайна сметка разказаха играта на ГЕРБ и това е факт. Отстраниха Борисов, а това му стигаше на народа. От тук могат да се извлекат основните изводи в сагата: обществената омраза към ГЕРБ бе толкова силна, че за Радев и служебната власт бе достатъчно просто да са срещу ГЕРБ;

след мутренско-селски типаж, който представляваше старият премиер,

хората търсиха други образи – и го намериха в Петков, обективно далеч по-нормален; но нищо в крайна сметка нямаше да се случи без помощ отвън; а ролята на външния фактор буди тревоги за бъдещето – какво ли ни очаква, ако събитията все така не се решават у нас?

В понеделник на изпроводяк Радев отново похвали министрите си – справили се били със здравната криза, с енергийната, дори за ваксинацията и училищните неволи намери повод да каже добра дума. С това отново стана пресоли манджата – поне пред хората, които го чуха. Това има връзка и с основните преки рискове в следващите месеци за него и правителството, вече редовно. Ако все така продължи да не вижда грешките на министрите, да не ги критикува, да ги хвали безсмислено, вреда ще понесе не само България, но и той. В следващите месеци ще стане видно и дали, както твърди ГЕРБ, Радев има директна квота в редовното правителство.

Не бива да се забравя, че почти винаги в демократичната ни история президент и правителството са били скарани. Предстои да разберем ще се спази ли традицията. От това би произлязла нова голяма политическа драма пред драгия български зрител.

Диян Божидаров, Сега