Анна Цолова, НТВ: Появи се информация, че има голяма вероятност ГЕРБ и Реформаторският блок да излязат с една кандидатура (за президент), респективно всички ние решихме, че Реформаторският блок ще подкрепи кандидатурата на ГЕРБ, която и да е тя – защото все още не я знаем. Това реалистично ли е и кой Реформаторски блок – този с вас или този без вас?

Радан Кънев, ДСБ: Нека първо кажа моето мнение, че това изобщо не е реалистично. Не е реалистично по няколко причини. Първата е трайната позиция на ДСБ, между другото ние имаме една от най-меките позиции. Ние казваме: общ независим кандидат е възможен. Или – да бъдем честни – беше възможен. Тук идва втората причина – не може някой да си изкара слогана, да не си изкара кандидата, а и да ти каже – дай да работим заедно.

АЦ: Този някой е ГЕРБ.

РК: Ама естествено!

АЦ: Ма, случи ли се това с „дай да работим заедно“. Има ли го?

РК: През медиите го виждам. През политически неофициални сигнали – също го забелязвам. Въпреки че е логично те да не са насочени към ДСБ – ние сме далеч от ГЕРБ в сегашната политическа ситуация. Но не може да си покажеш слогана, а да кажеш – няма да си покажа кандидата, но е възможно да работим заедно.

АЦ: Какъв беше слоганът, аз не си спомням. Нещо… „Ще градим България заедно“ или… („Работим в интерес на гражданите“ – б.р.)

РК: Толкова е абсурден за днешната външнополитическа и вътрешнополитическа ситуация, че няма смисъл въобще да го коментираме. Но аз не съм тук да ви анализирам слогана на ГЕРБ или малоумното поведение да си пуснеш слогана за мажоритарни избори преди кандидата. А какво може да е отношението на Реформаторския блок? Дори някой в блока да е искал общ кандидат с ГЕРБ, той би следвало да се чувства унизен от това, че кандидата го няма, слогана го има, пък се въобще теоретизира, че е възможно да има общ кандидат. Но още една причина е важна: една от ключовите партии в управленската конфигурация на блока – СДС, има трайна никога непроменена публична позиция за самостоятелно явяване. (…)

Владо Береану, НТВ: …ГЕРБ имат ли кандидат? Както казахте – те излязоха със слогана, след това казаха: имаме кандидат, ама ще го съобщим ден преди изборите. Изобщо имат ли кандидат те? Да не би и те да нямат кандидат и да се окаже, че просто ще избираме между левия кандидат и още някой.

РК: Не съм анализатор, убеден съм, че за момента нямат обаче.

ВБ: Е, това е любопитно, да, интересно е.

РК: …Можем ли да стигнем до съгласие? От миналата седмица насам съм по-скоро оптимист, но не си късам ризата по темата. За мен важното е дали ще има силен кандидат… който може да даде този образ – на човек, който и вътре в страната, и извън страната да защити националния интерес, без оглед на партийни, икономически, всякакви зависимости; да направи България по-силна, по-стабилна в един изключително нестабилен момент, в който правителството ни се гъне по външната политика. Премиерът дойде във вашето студио, за да каже – ами кво да правим, като духа толкова силно вятърът, ще се навеждаме…

АЦ: По отношение на Турция.

РК: И Русия, и Турция. Политика на едностранно навеждане. Политика на поддаване на рекет – когато ти си член на най-богатата общност икономическа на света; и на най-мощния, далеч най-мощния военно-политически съюз. Не може да преговаряш от позиция на слабостта. Ти си длъжен вътре в тези общности, при своите партньори да покажеш политически характер. Да заемеш ясната позиция и те да те защитят пълноценно. И тука – направи ми много силно впечатление. Ние казахме НАТО да поеме част от контрола върху българо-турската граница. (Българо-турската граница е НАТО-НАТОВСКА – б.р.) И изведнъж управляващите, че и опозицията, така наречена, щото аз в БСП и АБВ опозиция не виждам, това е отделна тема – но ревнаха – „Как така НАТО ще патрулира между свои членове?“. Ами как го прави между Турция и Гърция? Гърция как си го издейства пред февруари тази година да получи от Германия, от другите европейски държави такава защита на своята позиция, че в момента НАТО активно патрулира турско-гръцката граница?!… Естествено, че може. Нещо повече – естествено, че трябва!