Асоциацията на топлофикационните дружества публикува прогноза за сметките за отопление на българите през следващата зима, като поясняват, че сумите са ориентировъчни и са на база текущите цени на основните енергоизточници и средното потребление на домакинствата през миналия сезон.

„Поскъпване има при всички видове отопление, като почти тройно е при природния газ. За момента това е най-скъпата алтернатива. При парното и тока темпът на нарастване на цената е сравнително еднакъв, но въпреки всичко централното отопление остава най-евтиният вариант“, каза инж. Кремен Георгиев – председател на Асоциация на топлофикационните дружества в България.

От 1 юли действат нови цени на топлинната енергия. Средното повишние за страната е 30%, като най-голямо увеличение има в София – 39%. С цел облекчаване на тежестта за потребителите, бе понижено ДДС за топлинната енергия на 9%, което частично намали поскъпването.

След последното увеличение парното в Разград е най-скъпото в цяла България – 144 лв. Най-евтиното e в Бургас – 95 лв.

Очакванията бяха за много по-големи повишения, особено при осемте газови топлофикации, предвид огромното увеличение на цената на природния газ.

„За газовите топлофикации в Бургас и Плевен дори с приспадане на намаленото ДДС увеличението е по-малко от 1%, което няма да бъде усетено от абонатите“, каза инж. Кремен Георгиев.

Дори в Разград хората на централно отопление казват, че макар и скъпо, парното си остава най-изгодният начин за отопление през зимата. Освен това по данни на големите топлинни счетоводители отлив на клиенти на парното през това лято няма, независимо от повишението.

По въпроса с кризата с природния газ Асоциацията предупреждава, че за да избегнем недостиг, е необходимо да се предприемат мерки за намаляване на потреблението. „Не бива да забравяме, че потреблението на природен газ се повишава 6 пъти, когато започне да се използва и за отопление. Ако скоро нямаме ясна стратегия, положението ще стане много страшно“, каза инж. Кремен Георгиев.

Цяла Европа обмисля мерки за намаляване на потреблението на природен газ. До края на септември всички членки на ЕС трябва да разработят планове за следващите 6 месеца. Някои страни вече обявиха действията, които планират. В Германия се изключва външното осветление, налагат се ограничения в регулирането на температурата в обществени сгради. Индустрията се поощрява да внедрява нови източници на енергия, включително използване на резерви от въглища. В Испания бе наложена забрана климатиците да работят под 27 градуса през лятото и 19 градуса през зимата, а градският транспорт вече е безплатен, за да се поощри използването му. Във Франция се очаква да бъдат налагани глоби, ако търговските обекти работят с отворена врата и включен климатик, както и изключване на осветлението и рекламните табла през нощта.

Гърция и Литва са държавите, които са отделили цели 3,5% от своя БВП за мерки за подпомагане на енергийната криза.