„Разбира се, че трябва да се вярва на този запис, защото такова съгласуване се прави в нашата практика на назначаване на шефове на службите за вътрешна сигурност и външна сигурност, на разузнавателните служби. То протича по различен начин, но става чрез посланика или чрез резидента на разузнавателната служба на това посолство“, подчерта Пенков.

„Аз не мога да кажа с шефа на ДАНС, например как е процедирано, но казвам, че има такава практика, за която съдя, примерно по назначаването на шефове на разузнаването, на сегашната ДАР, в предните години Национална агенция по разузнаването, даже и Военното разузнаване и то във време, кагото ние не бяхме членка на Алианса. Тоест между 2000 и 2010 година се правеха такива съгласувания“, изтъкна той.

„Всъщност точния термин не твърдя, че е „съгласуване“, а запознаване на това посолство с идеята кой да оглави дадена служба.  Това посолство,прави им чест, те никога не са казвали „не, няма да го назначавате“. Те казват – това е ваш избор, нашето мнение е, че той е подходящ или не е подходящ за тази длъжност, поради връзки с да речем, с чужда разузнавателна служба.

Могат да се изредят хиляда претексти, но решението си остава на България. А това съгласуване се прави в контекста на добрите отношения между членките на Алианса , които изискват подобни стъпки, за да се гарантира вътрешната сигурност в отделните страни ив блока като цяло“.

„Аз ще ви посоча един пример заради истерията в момента, която тече по изтеклия запис за съгласуването за назначенията. Към 1980 г., когато бях назначен за аташе в Турция и в следващите дни си намерих квартира, се оказа, че това е квартирата на бивш заместник-директор на Националната разузнавателна служба на Турция, който е осъден за шпионаж в полза на САЩ. Турция вече беше член на НАТО.

Веднага нашите зрители може да помислят, че това е уместно, след като Турция така е постъпила. Само след няколко месеца военните в Турция подготвиха и направиха преврат, като една седмица преди да направят преврата, пратиха единия от командващите въоръжените им сили в САЩ. И той ги информира, че ще има преврат. Тоест те направиха преврата, след като предупредиха САЩ, които са съюзници“, разказа Пенков.

Той разясни процедурата:  „Най-често от МС съобщават имената на кандидатите. Аз вярвам, че е правено такова съгласуване (да не кажа –  убеден съм). Мен само ме изненадва, че това съгласуване е станало преди да бъде съставен кабинета. Друг въпрос е защо са избързали“.

По повод на съобщеното в изтеклите записи за съгласуване на шефове на служби, Пенков каза:

„Смятам, че е правилно това, което са направили. И не споделям позициите на опозиционните партии, които използват това за драма“.  Тези съгласувания по време на Варшавския договор се правеха и още как. Даже в службите, във Военното разузнаване имаше по един представител на ГРУ. Без съгласуване с него не можеше да се предприеме нищо, камо ли да бъде назначен някой. Това е редно, това са съюзнически отношения“. Пенков се аргументира: „Шефът на Военното разузнаване, на Външното и Вътрешното разузнаване не изпълняват професионалния си дълг в зависимост от това дали са одобрени от САЩ или Москва. Те са или професионалисти, или неподходящи за тази длъжност. Това е само един щрих от назначаването им.

По повод коментара на президента Радев, Пенков отговор:“Това го оставям на неговия опит в съюзническите отношения“ .